„Хованщина” от програмата на OperaVision

Лично за мен операта „Хованщина“ от Модест Мусоргски е върхът на руското оперно творчество,даже и на славянското. Тази грандиозна творба, толкова новаторска и толкова руска по дух,  представлява огромна фреска на историческите събития през 18 век, по времето на реформите на цар Петър Първи - един преломен момент за руската история. Самият Мусоргски  е създал либретото на тази необикновена опера по исторически документи. Изпитвам страхопочитание към тази творба и може би затова дълго се колебах дали да я предложа, още повече, че съм имала възможността да чуя, даже и да видя някои от най-големите изпълнители от втората половина на 20 век на главните роли – Досифей на Борис Христов, Евгений Нестеренко, Никола Гюзелев, Княз Ховански на Николай Гяуров, Димитър Петков, Марфа на Елена Обрацова, Ирина Архипова, Александрина Милчева...

Видеозаписът на „Хованщина“, който се предлага в платформата OperaVision, е на Московкския държавен музикален театър „Станиславски Немирович Данченко“ - един от най-реномираните руски оперни театри, не напразно той носи името на двамата знаменити  режисьори. Театърът е създаден през 1941 година при сливането на техните две оперни компании, създадени веднага след 1917 година. Била съм на спектакли на този театър и пазя спомен за великолепните му  постановки. И този път не ме разочарова - записът на „Хованщина“ е великолепен и като постановка, и като ансамбъл /великолепни хор и оркестър/, и като солисти! Ще имате възможност да се насладите на красиви, тембристи и мощни гласове. Гост диригент на постановката е знаменитият руски диригент Александър Лазарев - познат ни от дългогодишната си  работата в Болшой театър, музикант със световна известност. Под неговата палка операта е изградена стройно, бляскаво и звучи много по руски - нещо, което е много важно за възприемането на този шедьовър. За  това допринася и режисурата на Александър Тител - от 1991 година артистичен директор на театъра и професор в Академията за театрални изкуство ГИТИЗ. Няма нищо претрупано в постановката, нито огромни тълпи, движещи се на подиума. Декорите са строги - състоят се само от две дъсчени огради от двете страни на сцената, и  костюмите са  от епохата. Всяко движение на сцената е логично оправдано – това се отнася за хора, който почти през цялото време е пред очите на публиката. А за хора искам специално да подчертая, че е великолепен - красиви, много меки и изравнени в регистрите гласове, много изразително сценично поведение, и каква динамика, каква чистота на интонирането! Прекрасна работа е свършил диригентът му Станислав Ликов.

От солистите силно впечатление ми направи изпълнителката на Марфа Ксения Дудникова - много красив по тембър глас, много музикална и артистична, много красива физически. От две години насам тя прави шеметна кариера на сцените на големите оперни театри по света. Вече пя в "Ковънт Гардън" и на Залцбургския музикален фестивал. С много красив теноров глас е надарен  узбекистанецът Наимидин Мавлианов, който изпълни блестящо ролята на княз Голицин. Солист на театъра е от 9 години, но все по- често го канят да участва в спектаклите на "Мариинския театър" в Санкт Петербург, даже и на турнетата си, с роли като Каварадоси, Дон Хосе, Манрико, Пинкертон. С този красив глас той ще стигне далеч!

В ролята на княз Ховански се представи Дмитрий Уланов, бивш солист на театъра, вече е редовен член на Болшой театър и направи впечатление с артистичното си поведение и красив глас. Той има голяма международна кариера - пее в "Дойче опера" Берлин, Виенската опера, на фестивалите в Екс ан Прованс и Залцбург, по цяла Европа. Николай Ерохин в ролята на княз Андрей имаше сполучлива изява и певчески, и артистично. От 2011 е солист на театъра и  носи целия теноров репертоар от Радамес и Каварадоси до Отело. И накрая стигам до любимата си роля от тази опера - на Досифей. Тя бе изпълнена от баса Денис Макаров - певец със солидна муждународна кариера, често пее в Болшой театър, в Израелската опера, но гостува и в Италия, САЩ, Южна Корея и цяла Европа. Красив, школуван глас, изрядно пеене, но артистично интерпретира ролята по различен начин от този, с който сме свикнали – по-строг, затворен, властен... Въобще във всички роли, дори и най-малките, се представят певци с завладяващи гласове, а това е истинско удоволствие!

Финалът на операта не е традиционният, който познаваме - докато църквата с разколниците гори, идват войските на Петър Първи, т.е. идва новото, прогресивното. В тази постановка финалът е променен - когато се запалва църквата и разколниците загиват в пламъците, се разнася висок, женски глас, който се рее в простора, все повече затихва  и накрая изчезва, както душите на староверците, отиващи  на небето. Музиката е на  Владимир Кобекин и впечатлението е потресаващо!