На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич - "Лисица", обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. Авторката е едно от големите имена в хърватската литература. Живее в Нидерландия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика „Шарл Вейон“, немската награда за есеистика „Хайнрих Ман“, австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи („Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“ и др.) и есеистични книги („Американски речник“, „Култура на лъжата“, „Четенето забранено“ и др.).
Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. В интервюто си пред БНР в предаването "Хоризонт за вас" тя говори на български език.
"Българският ми е много детски, примитивен. Няма с кого да говоря, но чета на български", сподели писателката и разказа:
"Бях на 7 години, когато за първи път дойдох в България с майка ми. Тогава се запознах с баба ми и дядо ми. После идвахме често и в тийнейджърските ми години много обичах да идвам на Черно море. След това вече идвам в България по други причини, културни причини - книги, издатели".
Угрешич определи "Лисица" като роман за читател, който е по-умен, по-образован и има по-добър литературен вкус от автора.
Балканите живеят в културен дисконтинуитет
"Страните, в които ние живеем имат своята специфика и те са форматиращи за своите граждани. За мен, като писател, е видна едва ключово разлика - стабилните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте "in" или "out" - един ден сте писател, а на другия ден сте враг на народа". По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е "нервна" - никога не разчита на присъствие в дълъг период, "защото знае, това са гени, че може би утре няма да бъде нищо". Угрешич разказа как в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на т.нар. "врагове на народа". "Постоянно има страх от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще издигнат своя историческа версия.
По думите на писателката днес в Хърватия и Сърбия е много модерно да се изтрие всичко, което е било преди, защото хората, които са на власт стигматизират и те определят какво ще се чете и на какво ще се аплодира и на какво няма. "Те са нови културни арбитри, това е винаги някакъв вид полиция, казано символично. Хората, които имат такава арогантност и такава власт, че могат да определят какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние пак имаме ситуация като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм".
Писателят няма родина
Дубравка Угрешич сподели, че не се дразни от определянето ѝ като балканска авторка и каза:
"Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш много голямо име и тогава вече не е важно какъв е паспортът ти. Това Набоков го казва много красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като автор от конкретна страна. Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата".
Писателката заяви, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия.
"Не знам за какво да изпитвам носталгия, толкова е грозно сега, че няма за какво да изпитвам носталгия, освен за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, всекидневен живот, всичко това не е нещо, за което човек трябва да изпитва носталгия. Тази страна толкова се промени, бих казала, че е по-лошо отколкото беше", разказа Угрешич и уточни, че за малка част от хърватите сигурно е по-добре сега, но за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на вкус: "Няма никой, който ще вземе обективни фактори, за да каже как е било преди и как е сега".
Доброволно изгнание
"Няма доброволно изгнание, това не е точно, защото полицията не ме е хванала за ръка, за да ме отведе през границата, не беше нищо такова. Това беше много неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - метод за политическа борба, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с постоянни вреди, с медии. Те направиха това на много хора, не само на мен. Наричаха ни "народни врагове". Когато разбрах, че съм станала "народен враг", си казах "За какво ми е тогава този народ?". Сега звучи смешно, но тогава не беше и нищо не е смешно, ако човек гледа от перспективата на жертвите. А те не са само загиналите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много различни са жертвите", категорична беше Дубравка Угрешич.
Признание
На 23-и октомври СУ "Св. Климент Охридски" ще удостои Дубравка Угрешич с почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"За мен това е най-интимното признание!", заяви емоционално писателката.
Цялото интервю на Даниела Големинова с Дубравка Угрешич в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
"Ако човек се зарови, има неизвестни произведения на Вазов, които казват страшно много истини, по забавен начин . Ако се погледне под по-различен ъгъл, се виждат много истини, казани преди повече от 100 години и все още са важни. А начинът, по който описва България и народа, водят към усмивка, към нещо зареждащо." Това каза в интервю за БНР..
С изключителна тържественост завърши юбилейният 25-и международен майсторски клас на оперната дива Райна Кабаиванска, организиран от Нов български университет. На сцената на Софийската опера Райна Кабаиванска получи наградата на Българския дарителски форум “Личност със значим принос за развитие на дарителството в България“ и най-високото отличие..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един композитор и педагог с разностранни интереси в музиката - проф. Бенцион Елиезер. На 8 септември се навършиха 105 години от рождението му. Мнозина са изпълнявали неговите произведения - класически, естрадни, джазови. Поколения студенти са учили хармония..
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Произведения от стъкло, създаващи усещане за движение, за разширяване, за трансформация, за клетъчно деление и образуване на звезди - това съдържа новата изложба на Никола Грозданов, озаглавена "Наяве". Тя може да бъде разгледана в галерия "Пунта" в София. Грозданов проявява интерес към стъклото още от 15-годишен. " Има нещо като..
Това е може би най-личната ми книга! Това каза пред БНР журналистът и продуцент Георги Тошев за "Тишина от думи", посветена на Катя Паскалева, която на 18 септември щеше да навърши 80 години . "Позволих си за първи път, наред с документалните факти и биографични такива, в които се проследява житейският и творчески път на голямата актриса, да..
Есенното издание на XVI международен музикален фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща" ще започне с интригуващо събитие на 17 септември в Епископската базилика на Филипопол. Концертът WONDROUS MACHINE ще събере на една сцена оперната прима с международна кариера Светлина Стоянова, духовия квинтет "Пилекадоне" и джаз триото Константин Костов,..
От 29 септември до 15 октомври в общинските болници и поликлиники в София ще се проведе вторият етап на общинската скринингова програма за профилактика..
Държавата в момента функционира в състояние на узурпирана репресивна власт, за да бъде тя използване срещу опозицията и неудобните - най-яркият пример..