Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Японският архитект Кенго Кума: Градовете на бъдещето - близо до природата

Ерата на дървото тепърва започва

4
Кенго Кума
Снимка: Wikipedia

Градовете на бъдещето са градове, близки до природата. Това послание отправи в София японският архитект Кенго Кума. В лекция в София той показа на студенти как дървото може да бъде основен материал за строителство, а модерното не е непременно във вид на бетонна джунгла с кутийки за живеене.

В турския град Ескишехир неотдавна отвори врати Музей за модерно изкуство. Сградата, проектирана от японския архитект Кенго Кума, е изградена от дърво и естествени материали и е част от модернизирането и подмладяването на 800-хилядния град, превърнат в студентски център.

Пренаситен от небостъргачи, погледът се обръща към природата

Проектите на Кенго Кума - от Япония и Китай през Италия, Франция до Австралия, са с ясното послание за близост с природата.

„През 20-ти век новият стил на живеене означаваше небостъргачи и високи жилища. Скучно е, нали? 21-ви век налага друг стил - на възможностите, на разнообразието“, казва Кенго Кума и демонстрира пред каравана от дърво, с различен от обичайния дизайн от метал.

„Защото това създава тотално различна атмосфера. Това не е голяма каравана. Около два и половина метра на шест. Но чрез този прекрасен интериор искам да ви покажа новия начин да се почувстваш щастлив. Дори като я поставихме в центъра на Токио, хората се изненадаха. Вътре има 12 места. И отворихме в нея ресторантче.“

Според японския архитект е ясно доловимо желанието на хората да се върнат към природата. „И това е, защото през XX век всички са били отгледани в тези бетонни кутии, което не ги е правило щастливи. Затова за XXI век ние, като архитекти, трябва да търсим през нашата работа новия начин на живот."

Дървото е любимият материал на Кенго Кума. В проекта си от 2010-а година той свързва две обществени сгради в японския град Йошохара с тип дървен мост, който може да се ползва и като място за изложби и културни прояви. Ефектът от проектираните дървени конструкции се отразява моментално в Инстаграм.

Световноизвестна верига за кафе пък чакала две години, за да може Кенго Кума да направи необичайния дизайн на сградата с дървени материали. Но чакането си струвало, защото рекламата на заведението била огромна.

Ерата на дървото едва сега започва

Кенго Кума е на мнение, че ерата на дървото тепърва започва.

„Нетърпелив съм да разбера какво ще се случи в областта на проектирането и строителството през следващите 20 години. Имаме например възможност с определени техники да правим дървото прозрачно, но до някаква степен - имаме проблем как да го запазим здраво. Единият начин е като го направим „на сандвич“: между стъкло“, разказва той и допълва, че през последните години вече има нови технологии, които правят дървото все по–устойчиво на огън.

По отношение на екологията – дървото се оказва подходящо, за да се намали ефектът от глобалното затопляне, допълва Кума.

„Но всяко дърво си има време да бъде използвано. За стадиона, който проектирах за Летните олимпийски игри в Япония догодина, използвам японски кедър, който е на 60 години. Но без система за залесяване и отглеждане, няма как положението на горите да се подобрява.“

Олимпийски стадион от рециклирани материали

Така японският архитект Кенго Кума отговаря на критиките, че последният му проект – стадионът, на който ще се провеждат Летните олимпийски игри в Токио догодина, застрашава горите. Съоръжението трябва този месец да отвори врати за шестмесечно тестване.

Изграденият на три нива стадион ще има близо 68 000 места по време на игрите и 80 000, когато японският национален отбор по футбол играе там. Кенго Кума пояснява, че за стадионът се използват над 70 000 кубически фута от лиственица и кедър от почти всички 47 префектури на Япония, с акцент върху районите, засегнати най-силно от земетресението и цунамито през 2011 г.

„Мястото на стадиона е район с гора, която е част от комплекса - гробница на император Мейджи. Хората искаха стадионът да е в хармония с околността. И начинът, по който можеше това да се постигне, е да използваме дърво за фасадата, а на терасите да разположим растителност. При проектирането се опитахме да намалим възможно най-много височината на структурата. Новият стадион е висок 47 метра. Старият стадион на Кендзо Танаге, построен през 1959-та година, беше 60 метра висок. Когато през 1964-та година той беше домакин на Олимпийските игри, аз бях едва 10 годишен. И тогава бях впечатлен от красотата на тази бетонна сграда. Но това беше впечатление, модерно през XX век. В XXI век ние живеем в различни времена. И затова за новия стадион се вдъхновихме от детайлите по сградата на храма Хорюджи - най-старата дървена сграда, построен е преди близо 14 века. Тайната на този дълъг живот са сегментите и детайлите, които могат да бъдат сменяни, ако някоя част се повреди. Все пак не всичко трябва да издържа хиляди години. Същите концепции съм заложил в строителството на олимпийския стадион. Използваме рециклирани материали. За покрива използваме метални рамки и дърво, прозрачни фотоволтаици. Осигуряваме и естествена вентилация, като предварително направихме компютърни модели на ветровете.“

Японският архитект Кенго Кума вярва, че чрез проектите си може да направи дори и неприветливи места привлекателни за хората. Твърди, че сградите на бъдещето трябва да бъдат в хармония с природата отвън и да създават уют отвътре.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05