С нов облик мюзикълът „Патиланци“ се обръща към днешните деца

Живели някога баба - разбира се, Цоцолана, и нейният внук Патиланчо. Само ядове създавал този Патиланчо на баба си, а с него и вярната му патиланска дружина - Гана, Дана, Ганчо и Данчо, и едно малко симпатично кученце със страшното име Тигър. Историята, написана от сладкодумника Ран Босилек преди 94 години, не спира да вълнува децата и днес.

Костюмите и ролите са адаптирани за възприятията на днешните деца

Веселите истории на Патиланчо и Баба Цоцолана на великотърновската театрална сцена са под режисурата на Стефан Донев, преподавател в Националната музикална академия. Диригент е директорът на театъра Васил Вълчев. Костюмите и ролите са поставени със съвременно звучене, за да бъдат по-близо до днешните деца. В обичаните образи от творбата на Ран Босилек са великотърновски актьори, които имат своята интерпретация и послание към децата и родителите:

„Казвам се Валерия Пейчева и изпълнявам ролята на Баба Цоцолана. Пак е толкова строга и следи за реда вкъщи. Посланието е, че винаги родителите трябва да следят строго за това децата как се развиват, а да не чакат само учителите и преподавателите, както и техните приятели да се грижат за възпитанието на децата. Всъщност целта е всички да бъдем нащрек, защото сега времената са твърде страшни, има толкова много наркотици навън, трябва да ги пазим от тези неща и да бдим над тях, да ги пазим“.

Децата трябва да се забавляват и да допускат грешки

„Казвам се Невена Недкова и съм в ролята на едно от патиланчетата - Дана. Моето виждане е, че децата е много важно все пак да се забавляват, въпреки строгите възрастни, да си позволяват да допускат грешки и да опитват нови неща".

"Може би, всички грешки бих повторила, защото моето детство беше наистина безгрижно и весело. Шегите трябва да се правят наистина като шеги, с усмивка, искрено и децата да се забавляват“, отбелязва Надежда Мирева, която влиза в ролята на Гана.

Пакостници не нарочно

„Аз съм Данчо патиланчо и се казвам Данчо. През моята роля се случват доста бели. Ние сме доста сговорна дружина, която в момента е доста трудно да се види в децата, незнайно защо. Може би, защото не играят много навън, но ние сме една сговорна дружина и правим пакостите не нарочно, а защото така ни се случва. Съвсем сериозно си ги правим пакостите, въпреки че ние не разбираме, че сме пакостници. Ние правим различни акробатични номера - колко можем, колко не можем, публиката ще види“.