Наскоро по „Хоризонт“ ви разказахме как през лятото трима родни пещерняци участваха в международна експедиция в турската пещера Морджа. Възможно е именно Морджа да стане най-дълбоката пещера в югоизточната ни съседка. Експедицията стигна до 1240 метра дълбочина. За справка - входът на Морджа е на 2140 метра.
Защо за един пещерняк е важно да не мрънка
Българите, които се спуснаха в пропастта, са русенецът Теодор Кисимов, един от най-опитните ни пещерняци, Диляна Христова от София и 16-годишният столичанин Георги Беров, определян като млада надежда на спелеологията ни. Заедно те прекараха седмица под земята. Ето какво разказа Теодор за Гецата пред колегата ни Таня Иванова:
„Бих казал, че слабо го познавам. Препоръките, които ми дадоха, бяха много добри. И отзивите. (…) Той се справи прекрасно, неочаквано добре за мен като за човек на неговите години. По нищо не отстъпваше на никой от участниците там, даже от повечето турски участници беше по-добър. (…) Ако беше Боян (Боян Петров - бел. ред.), щеше да каже: „Ами той не е мрънкач.“ Да, Гецата не е мрънкач, бих казал и аз. (…) Бих се надявал повече такива младежи като него да има в България“.
Високата оценка за Георги провокира интереса ни към него. Запознайте се със скромното усмихнато момче, което никога не мрънка, а кротичко крачи с обувки, подобни на ходилата на Йети, и мечтае пещерите и върховете да са неотменна част от бъдещето му. Георги Беров заби крак в студиото на „Изотопия“, за да разкаже как е направил същото по-рано в Морджа.
„Когато ми го предложиха, изобщо се зачудих дали ще успея да стигна до долу. Казаха ми, че е малко по-лесно от една българска пещера – Колкина дупка (най-дълбоката българска пещера - бел. ред.). И реших да отида да видя какво е, защото не съм слизал на такава дълбочина преди. Подготвих се, имах други влизания лятото.“
И се справя. Не мисли за влизането до последно, за да не се притеснява. Абстрахира се от подобни мисли. Всъщност дълбочината от -1240 метра в Морджа не е окончателно определена. Възможно е пещерата да е и по-дълбока. На хората в експедицията просто не им стигнали въжетата, за да проверят колко още могат да се спуснат.
Насаме с ехото в Морджа
Седмица под земята в Морджа няма жива душа, освен участниците в експедицията. Нито прилепи, нито паяци. С Теодор вървят заедно в изцяло новите части и пускат отвеси. Диляна и участник от турска страна картират след тях.
Отвесче, отвесче, водослив
Гецата описва приключението си, сякаш е разходка. Всъщност Морджа не е най-предизвикателната за него пещера. В Колкина дупка е 2-3 пъти по-трудно. Има отвеси, но има и много тесняци. Въобще – доста по-технична дупка.
Която и да е пропастта обаче, все е влажно, тъмно и студено. Защо тогава е привлечен от пещерите? „И аз се чудя“, казва той с усмивка и допълва: „При всяко слизане ми е кеф до долу и после, когато се сетя какво имам да излизам, се чудя защо съм се наврял долу. И после нещо пак те човърква, че пак искаш да слезеш. Нещо, което не знам защо става, но все ми е интересно надолу.“
Интересът се развива паралелно с любовта към катеренето и екстремните спортове въобще. Все пак засега пещерите са по-голямо предизвикателство от върховете.
Бльоджа за вечеря?
Обикновено в раницата за която и да е дупка слагаш спални чували, храна, батерии, топли дрехи, резервни батерии и челници, анкери, спитове, аптечка, обяснява Гецата. На място ядеш каквото си сготвиш. В Морджа хапвали елда и супа. Обаче връх на пещерното гурме е бльоджата – каквото остане, се мята на огъня.
В лагера си говорели докъде са стигнали и планирали работата за следващия ден. По часовник напасвали времето за почивка. Гледали да стават рано, за да свършат повече работа.
Експедицията до Морджа ще се поднови догодина. Тогава Гецата се надява българите да са повече от трима, както и той самият да отиде отново в Турция. И не само.
Можете да се спуснете в пещерата като чуете цялото интервю с Георги Беров в звуковия файл.
Снимки в галерията - Личен архив на Георги Беров.
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия, но..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова. Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската култура..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си традиции..
В Афганистан Новата година – Навруз, всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София. Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..
Навръх рождения ден на програмите на БНР "Хоризонт" и "Христо Ботев" "Изотопия" припомня интервюто, с което започна настоящия радиосезон, за да засвидетелства уважението на голямото радио към малкото – някогашната радиоточка . С течение на времето нещата се променят. В България изучава културното наследство в Самоковско, но и в..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..