МФ: Българската икономика с 3,4% растеж тази година и с 3,3% в следващите три години

Българската икономика ще отбележи растеж от 3,4 на сто тази година, сочи есенната прогноза на Министерството на финансите. Догодина ще има леко забавяне до 3,3%. Инфлацията ще се ускори до 2,8% в края на тази година, но през следващите три години ще се забави с части от процента. Безработицата ще продължи да спада, но с по-бавни темпове.

Икономиката на България ще нарасне през 2019-а година с 3,4% въпреки очакваното забавяне на растежа през втората половина на годината, се посочва в неревизираната "есенна макроикономическа прогноза" на Министерството на финансите.

След растеж с 3,1% на БВП на България през миналата година, финансовото министерство продължава да очаква известно ускоряване до 3,4% през 2019-а година, последвано от стабилна икономическа експанзия от 3,3% през всяка една от следващите три години, движена от потреблението и инвестициите.

В сравнение с "пролетната прогноза", през 2019-а година забавянето на растежа на световната икономика ще е по-осезаемо през текущата година и малко по-ниско през 2020-а година, но в средносрочен период нарастването на световния БВП ще остане стабилно, прогнозира финансовото министерство.

Забавянето на растежа на европейската икономика през 2019-а година е очаквано, но Министерството на финансите отбелязва, че международните финансови институции потвърждават в своите прогнози, че през 2020-а година европейската икономика, а също така и еврозоната, ще имат по-висок икономически растеж, в сравнение с текущата година.

Министерството на финансите ревизира надолу прогнозите си за растеж на световната икономика през тази година до 3,1% (от 3,5% проелтна прогноза), но повиши слабо прогнозата за растеж на ЕС - до 1,6% (от 1,5%), като в същото време ревизира слабо очакванията са световния и европейки растеж през 2020-а година, съответно до 3,5% (от 3,6%) и до 1,8% (от 1,7%).

Реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България се ускори през първите шест месеца на годината до 4,1%, като по-високият ръст се дължеше основно на развитията през първото тримесечие, докато през второто бе отчетено забавяне на растежа на БВП, идващо както от намаление на запасите, така и от спад на износа. Вносът също отчете понижение, което обаче спомогна за формиране на положителен принос на нетния износ към растежа на БВП. През втората половина на 2019 година финансово министерство очаква нарастване на вноса, тъй като икономиката се нуждае от внос на суровини, както и на потребителски и инвестиционни стоки. В резултат, растежът на БВП се очаква да се забави през втората половина на годината.

Въпреки това забавяне министерството на финансите продължава да прогнозира, че БВП на нашата страна ще нарасне през 2019-а година с 3,4%, като частното потребление ще остане основен двигател на растеж. Публичното потребление също отчете силно представяне през първите шест месеца и ще има положителен принос за растежа на БВП за цялата настояща година.

Очаква се икономическият растеж през 2020 година да се забави много слабо до 3,3% и да остане на това ниво през 2021 и 2022 г., като вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.

Относно пазара на труда, броят на заетите се увеличи през първото полугодие на 2019 г., а нивото на безработица отбеляза исторически минимум, отчита "есенният макроикономически доклад", като очаква благоприятните развития на пазара на труда да продължат и през втората половина на годината. Министерството на финансите прогнозира нивото на безработица да се понижи в рамките на настоящата година до 4,4%, до 4,1% догодина и до 4,0% през 2021-а и 2022-а година.

През 2019-а година се прогнозира нарастване на заплащането на труда с 8,0%, преди да се забави до 7,4% през 2020-а година.

Лекото забавяне на икономическия растеж и на заплащането на труда догодина най-вероятно това ще доведе и до охлаждането на имотния пазар и ипотечното кредитиране, тъй като ще намалят покупките на имоти с инвестиционна цел, прогнозират още от министерството.

Растежът на потреблението ще се ускори от 4,6% през миналата година до 5,7% през 2019-а, преди да се забави леко до 5,2% през 2020-а година.

Износът на стоки и услуги обаче се очаква да се сви с 0,4% през тази година (след повишение с 1,7% през 2018-а), но през 2020-а да нарасне 2,3%, докато растежът на вноса в нашата страна ще се забави до едва 0,2% през настоящата година от 5,7% през 2018-а, преди обаче да се ускори до 4,9% догодина.

В "есенния доклад" на Министерството на финансовите се отбелязва, че средногодишната инфлация за настоящата година ще достигне 2,5% спрямо 2,6% през миналата година, преди да се забави до 2,1% през 2020-а година. Поскъпването на храните и услугите ще има най-сериозен принос за инфлацията, като в края на годината индексът на потребителските цени се очаква да се увеличи до 2,8 на сто. Повече от 5 процента ще поскъпнат храните на годишна база, прогнозират от финансовото министерство. Малко под 5 на сто ще бъде ръстът на цените при услугите, като двата сегмента ще окажат основно влияние върху ускоряването на инфлацията.

Според финансовото министерство основните рискове пред реализиране на "есенната прогноза" са свързани с нестабилната геополитическа обстановка и нарасналия брой протекционистични мерки (търговското напрежение в световен план), като по-сериозните рискове са свързани с несигурността около Брекзит, търговската война САЩ-Китай и забавянето на китайската икономика.

Растежът на еврозоната е подложен на рискове, които произлизат от световното търсене и възможностите за износ. Влошаването на външната среда представлява основен риск пред българската икономика, отбеляза финансовото министерство и допълва, че това влошаване може да повлияе негативно както на износа, така и на очакваното нарастване на частните инвестиции през прогнозния период.

Цялата есенна макроикономическа прогноза на Министерството на финансите може да видите тук.