Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гени и гении

Милена Георгиева: Далеч сме от разбирането на езика на живота

Главният извод след разчитането на генома – гените и средата си взаимодействат

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Няма ген за интелигентност. Говорим за една плеяда от гени, стотици, които взаимодействат различно и определят различните интелектуални способности на всеки от нас. това каза в предаването "Нощен хоризонт" генетикът и молекулярен биолог доц. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН.

„2002 година беше разчетен човешкият геном. Преди това можехме само да спекулираме доколко в семейство на родители, които са гениални, се раждат гениални деца, просто една гола статистика. След секвенирането и разчитането на човешкия геном вече започнахме да говорим за гени и генни варианти, които са отговорни за нашите мисловни способности.“ 

Гените и средата си взаимодействат

2002-2003 година стана ясно, че не сме заложници на нашата генетика. Талантите у децата трябва да бъдат търсени, защото те не се унаследяват толкова много, отбеляза доц. Милена Георгиева.

„Ако едно дете бива поставено в условия на среда, която е динамична, в която се чете, в която се слуша музика, ходи се на театър, играе се, няма как това дете да бъде мързеливо. Ние, освен че предаваме нашата генетика, предаваме и нашето поведение. Можем да модулираме тази генетика и то доста успешно, стига да знаем какво точно искаме от тези деца.“

Кодирано е в гените, но гените и средата си взаимодействат – това е основният извод след сравнителните анализи на геномите на различни организми на планетата, подчерта молекулярният биолог.

„Тези сравнителни анализи показаха, че генетиката е еволюционно-консервативна. Ние имаме почти еднакви гени с шимпанзетата, имаме 60% генетична идентичност с домата например. Гените кодират онези протеини, които ни дават възможност да бъдем живи организми. Но начинът, по който тези гени се експресират, отделните вариации, точкови мутации, които заменят само една буква в кода на ДНК – т.нар. диалекти на ДНК, всъщност дават това разнообразие от индивиди, от начина, по който те изглеждат, от техните интелектуални способности.“

Още Хипократ 400 г. пр. н. е. казва, че болестите при хората се изявяват различно в зависимост от условията и сезоните, в които те живеят. Още тогава той дефинира въздействието на околната среда, на климата, на слънцето върху начина, по който ние ще боледуваме, поясни генетикът. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Играта на гените и спиралата на живота

Всеки един от нас е проекция на двамата си родители. „Ние получаваме почти еднакви геноми от майката и от бащата и започва една игра на гени в нашето развитие. Не всички гени от двата генома започват да работят, или работят изобщо, работят с различна интензивност, могат изобщо да не работят. В самите клетки започва една борба между майката и на бащата и никой не може да каже в какъв процент се изявяват гените на майката или на бащата“, коментира специалистът.

Много сме далеч от разбирането на езика на живота, смята Милена Георгиева. „Спиралата на живота е нещо много сложно и може би в това е красотата на науката – на биологичната наука, на всички науки изобщо. Ние се опитваме да разберем смисъла на този живот.“  

Деца в анимирана среда - училището изостава

Имаме голямо задължение в момента – да създадем образователна среда, кореспондираща с условията на живот на днешните деца в информационното общество, посочи още доц. Георгиева.

„Училището е много тежък механизъм, който може да модулира гените и учителите носят голяма отговорност за това. Малките ни гении, които са в т.нар. поколение на милениумите, са много по-различни. Те имат друг тип умствени способности. От момента, в който ние поставим таблет в техните ръце и те започват да слайдвайт по монитора, това означава, че те имат вече друго възприятие. Ние след това по никакъв начин не можем  да задържим тяхното внимание върху това да изписват сричките бавно и спокойно. Това е нещо, което образователната система трябва да го предвижда вече. Изоставаме в това отношение.“

В анимираната среда, в която растат, ако след това не бъдат поставени в подобна модерна, интерактивна и динамична образователна среда, ние губим вниманието на тези деца, отбеляза Милена Георгиева.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Георги Момеков: Червеният конец не пречи на ваксинирането!

И двете противогрипни ваксини, които са налични в мрежата, са висококачествени продукти. Те са базирани на епидемиологични данни. И двете ваксини съдържат най-очакваните за този сезон разновидности на грипния вирус .  Това заяви пред БНР чл.-кор. проф. Георги Момеков - декан на Фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София...

публикувано на 16.10.25 в 11:36
Надежда Рангелова

Надежда Рангелова: Детското здравеопазване е на произвола на съдбата и на гърба на лекарите

Всички властимащи за детското здравеопазване в тази държава са го оставили на произвола на съдбата и на гърба на лекарите , които работят там. Това мнение изрази пред БНР Надежда Рангелова, съосновател и председател на фондация "За доброто" и инициатор на проекта "Светулка" – за обновление на детски болнични отделения в страната. Днес..

публикувано на 16.10.25 в 09:09
Царски орел

Стойчо Стойчев: Царският орел е част от нашето не само природно, но и културно наследство

На 18 октомври в Тополовград ще се проведе Фестивал на царския орел , където ще можете да се запознаете отблизо с рецептите и вкусовете на Сакар, да дегустирате сакарско вино с отлично качество, да опитате традиционни фермерски храни, да си отнесете у дома натурални продукти, доставени до фестивала директно от сакарските ферми. Ще има още..

публикувано на 15.10.25 в 11:58

Доц. Славил Пейков: Данните за антибиотичната резистентност са силно обезпокоителни

Българският отбор по синтетична биология, съставен само от студенти, спечели сребърен медал на Световното състезание iGEM, което е най-голямата надпревара в научната област. Те го спечелиха с проект за намаляване на антибиотичната резистентност чрез препарат, разграждащ антибиотиците.  В отбора има предимно жени, като в последните години той е..

публикувано на 15.10.25 в 11:28
Газа, октомври 2025 г.

Семействата на загиналите израелски заложници призоваха да не се минава към втория етап от примирието в Газа

Семействата на загиналите заложници призоваха да не се минава към втория етап от примирието в Ивицата Газа, след като палестинската групировка "Хамас" предаде телата само на четирима от 28-те мъртви заложници. Има и опасения от вакуум във властта в анклава. Израелските въоръжени сили оповестиха имената на двама от четиримата загинали..

публикувано на 14.10.25 в 17:49

Мария Брестничка: И със забрана децата пак ще са в социалните мрежи, но без умения да се пазят

" Когато се прави политика и особено такава, която влияе върху живота на децата, това трябва да стъпва на реални данни. Това обаче не се случва в момента . За съжаление, подобни предложения, които нямат научна обосновка, вече са в парламента и вече са минали на първо четене , т.е. въвеждането на система от санкции за учениците". Това заяви..

публикувано на 14.10.25 в 15:01

Христо Грозев: Наградата на Prix Europa за мен е валидация, струвало си е

" Наградата за мен е валидация . Това е едно доказателство, че не напразно платих някаква цена, житейска, а именно това, че в резултат на работата ми не мога да живея със семейството си, пропуснах може би най-хубавите години на децата ми, не живях с тях, когато дъщеря ми стана на 18 години, наложи се да бъда бездомен известно време, но..

публикувано на 14.10.25 в 12:48