Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" удостоява Угрешич с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на най-старото висше училище у нас.
"Когато писах „Баба Яга снесе яйце“, не мислех да пиша феминистки роман. Но всичко, което пиша, по един или друг начин е свързано с феминизма, с женската перспектива – на жената писател, на темите, които като жена не мога да заобиколя. Аз просто не разбирам жените писателки, чиято перспектива е мъжка. Аз мога да го направя, но за мен не е интересно", разказа Дубравка Угрешич в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Преди да посегне към приказния образ на Баба Яга, хърватската писателка е мислела кои митове и легенди са й най-близки. „И взех Баба Яга. Преди да започна да пиша, аз направих проучвания. Това е толкова интересно поле, че можех да си работя на него 10-20 години, но се овладях. Повтарях си постоянно, че пиша роман, а не научно- фолклористично изследване“, сподели Угрешич пред „Хоризонт".
За художествената сплав между наука и фикция
Тази склонност да се търси подтекста и да се обясняват многопланово нещата идва от закваската на Дубравка Угрешич като литературовед в Загреб. Тя завършва сравнително литературознание и руска литература в Загребския университет, а след това почти две десетилетия преподава руска литература в Института по теория на литературата на същия университет.
„Аз имам тренинг и страст за изследвания. Съвсем свободно мога да вплитам научните методи във фикцията и обратното: да превръщам фикцията в наука, в научен процес. В романа „Лисица“ правя точно това.“
Женският фатализъм се проектира в литературата
Дали все още Дубравка Угрешич вярва, че в женската вселена се крият отговорите на много от проблемите на света, създадени от мъже? Писателката споделя свое наблюдение, че периодично избухват и утихват все едни и същи феминистки движения и послания.
„И след десет години – пак същото. И жената е винаги жертва. Аз разбирам, че живеем в мъжки свят и властта е при мъжете. Но също така слабо разбирам защо досега жените не са се научили или да се сдобият с повече власт, или да не бъдат жертви по този начин. Като че ли това е някаква фаталност, съдба. Сега, следейки сериозни творби на млади писателки, които покоряват света, виждам, че те са винаги написани от гледна точка на жертвата, при една невъзможност за нормален диалог с мъжете."
Как Угрешич коментира усещането за всеобща лудост и поведението на световните лидери? „Това вече не са лидери, това са хора, които забавляват, комедианти“, отвръща тя.
Освен проблемите на екологията и климата, най-много я плаши завръщането към национализма. Има ли рецепта срещу крайно десните идеологии и расизма? „Аз правя това вече 30 години и никой не ме слуша. С моите скромни оръжия аз не мога да направя нищо“, признава авторката.
Колко широко понятие е родината
Дали изчезването на Югославия е особен „подарък“ за космополитно настроените хора като Дубравка Угрешич, която смята, че принадлежността към една територия не е от първостепенно значение?
„В нашия живот има точки, които са основополагащи. За мен беше много формиращо това, че майка ми е българка. Че когато бях 7-годишна и никой от моето обкръжение не пътуваше никъде, не разбираше света, аз имах този шанс, имах това чудо в живота си – баба ми и дядо ми да говорят български, майка ми да говори български. Понятието „родина“ за мен беше по-широко, простираше се до Черно море. Тогава даже не осъзнавах това. За младите днес това не е чудо – те постоянно пътуват някъде. Децата пътуват още от бебета.“
Когато Югославия се разпадна, разбрах и друго основно нещо – че да живееш в Югославия е житейски опит, който еманципира, признава още Угрешич. Един от героите в „Лисица“ твърди, че времето на космополитизма отминава. Дубравка Угрешич е на мнение, че процесът е двупосочен – от една страна интернет прави света голямо село, а от друга страна виждаме ясно как обществата се затварят.
Цялото интервю чуйте и в звуковия файл.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
"Българската следа" е референция на опита за покушение срещу папата. Заглавието беше от една страна да си играя с клишето чисто иронично. В друг..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..