Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Скромно оръжие ли е литературата

Алхимията на Дубравка Угрешич

Космополитизмът среща отпор в затварянето на обществата, казва хърватската писателка

Дубравка Угрешич
Снимка: Ани Петрова

„Министерство на болката“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Американски речник“, „Форсиране на романа река“, "Европа в сепия" - това са част от заглавията на излезлите на български език романи на Дубравка Угрешич - писателка с български и хърватски корени, по време на войната в бивша Югославия живяла в САЩ, а понастоящем живее и твори в Холандия. 

Днес Софийският университет "Св. Климент Охридски" удостоява Угрешич с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на най-старото висше училище у нас. 

"Когато писах „Баба Яга снесе яйце“, не мислех да пиша феминистки роман. Но всичко, което пиша, по един или друг начин е свързано с феминизма, с женската перспектива – на жената писател, на темите, които като жена не мога да заобиколя. Аз просто не разбирам жените писателки, чиято перспектива е мъжка. Аз мога да го направя, но за мен не е интересно", разказа Дубравка Угрешич в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Преди да посегне към приказния образ на Баба Яга, хърватската писателка е мислела кои митове и легенди са й най-близки. „И взех Баба Яга. Преди да започна да пиша, аз направих проучвания. Това е толкова интересно поле, че можех да си работя на него 10-20 години, но се овладях. Повтарях си постоянно, че пиша роман, а не научно- фолклористично изследване“, сподели Угрешич пред „Хоризонт".

За художествената сплав между наука и фикция

Тази склонност да се търси подтекста и да се обясняват многопланово нещата идва от закваската на Дубравка Угрешич като литературовед в Загреб. Тя завършва сравнително литературознание и руска литература в Загребския университет, а след това почти две десетилетия преподава руска литература в Института по теория на литературата на същия университет.

„Аз имам тренинг и страст за изследвания. Съвсем свободно мога да вплитам научните методи във фикцията и обратното: да превръщам фикцията в наука, в научен процес. В романа „Лисица“ правя точно това.“

Женският фатализъм се проектира в литературата

Дали все още Дубравка Угрешич вярва, че в женската вселена се крият отговорите на много от проблемите на света, създадени от мъже? Писателката споделя свое наблюдение, че периодично избухват и утихват все едни и същи феминистки движения и послания.

„И след десет години – пак същото. И жената е винаги жертва. Аз разбирам, че живеем в мъжки свят и властта е при мъжете. Но също така слабо разбирам защо досега жените не са се научили или да се сдобият с повече власт, или да не бъдат жертви по този начин. Като че ли това е някаква фаталност, съдба. Сега, следейки сериозни творби на млади писателки, които покоряват света, виждам, че те са винаги написани от гледна точка на жертвата, при една невъзможност за нормален диалог с мъжете."

Как Угрешич коментира усещането за всеобща лудост и поведението на световните лидери? „Това вече не са лидери, това са хора, които забавляват, комедианти“, отвръща тя.

Освен проблемите на екологията и климата, най-много я плаши завръщането към национализма. Има ли рецепта срещу крайно десните идеологии и расизма? „Аз правя това вече 30 години и никой не ме слуша. С моите скромни оръжия аз не мога да направя нищо“, признава авторката.

Колко широко понятие е родината

Дали изчезването на Югославия е особен „подарък“ за космополитно настроените хора като Дубравка Угрешич, която смята, че принадлежността към една територия не е от първостепенно значение?

„В нашия живот има точки, които са основополагащи. За мен беше много формиращо това, че майка ми е българка. Че когато бях 7-годишна и никой от моето обкръжение не пътуваше никъде, не разбираше света, аз имах този шанс, имах това чудо в живота си – баба ми и дядо ми да говорят български, майка ми да говори български. Понятието  „родина“ за мен беше по-широко, простираше се до Черно море. Тогава даже не осъзнавах това. За младите днес това не е чудо – те постоянно пътуват някъде. Децата пътуват още от бебета.“

Когато Югославия се разпадна, разбрах и друго основно нещо – че да живееш в Югославия е житейски опит, който еманципира, признава още Угрешич. Един от героите в „Лисица“ твърди, че времето на космополитизма отминава. Дубравка Угрешич е на мнение, че процесът е двупосочен – от една страна интернет прави света голямо село, а от друга страна виждаме ясно как обществата се затварят.

Цялото интервю чуйте и в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марио Николов

Марио Николов - звездният тенор на българската оперетна сцена

Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща.  Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...

публикувано на 05.06.25 в 13:12
 Гонсало М. Тавареш

Португалецът Гонсало М. Тавареш: Как хората на изкуството намират начини да променят света?

Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата , гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика . Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата" .  140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред..

публикувано на 03.06.25 в 14:26

След разговори с д-р Димитър Бакалов подрастващите спират вейповете

В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..

публикувано на 01.06.25 в 06:22

Галина Мирчева, гост в рубриката "Горещи сърца", призовава да не губим същината си като народ

Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди.   „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..

публикувано на 25.05.25 в 06:43
Стилиян Иванов

Режисьорът Стилиян Иванов: Народ без минало няма бъдеще

"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов .  "Възстановяването на..

публикувано на 24.05.25 в 12:57
Георги Любенов

Георги Любенов: Аудиторията стана вече като футболна агитка, едната част мрази другата

Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..

публикувано на 21.05.25 в 09:30

За философията да си учител по философия

"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..

публикувано на 18.05.25 в 06:41