Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как днешните ученици си избират професия

Николай Милчев: Модерна и конюнктурна професия не е равнозначно на щастлива

Образователно турне с кемпер в 30 града ориентира децата

Николай Милчев
Снимка: БНР

На 13 октомври започна образователното турне на сайта "Знам.бе", посветен на ориентирането при избор на бъдеща професия. Организаторите ще посетят 30 училища в 30 града с кемпер, за да се срещат на място с ученици и учители. 

От организацията вече са изработили и въпросник, който ще изследва професионалните нагласи у подрастващите. Пред "Хоризонт" Ангел Георгиев, който през последните години се занимава с информационни технологии, посочи, че въпросникът вече е достъпен онлайн. За първите три дни има вече около 1000 попълнени анкети.

В избора на професия има цикличност

Въпросникът предоставя идея на детето за това коя е неговата професия, в която то може да се развива и да му бъде интересно в бъдеще, поясни Георгиев. 

"Не мога да кажа, че има промяна на интереса. Това, което забелязвам, е една цикличност, която се е появявала при всички предишни технологични революции. Реално има една цикличност, която много често се преекспонира – че дадена технология ще завземе професиите. Но се оказва, че тя, колкото завзема професиите, толкова генерира много нови и различни", коментира Ангел Георгиев.

Учениците мислят, че професиите са това, което правят мама и татко. Те трябва да питат сърцето си. Често този избор се прави от други - това е тезата на Николай Милчев, учител по български език и литература с 30-годишен опит.

Някой иска да вади моркови и да гледа зайци

Т.нар. модерни професии в съзнанието на учениците са свързани с възможността за високи доходи и с това, че са по-престижни и платени, смята той.

„За мен е много тъжно, тъй като тия мобифони и електронни играчки в ръцете създават усещане, че всеки може да го прави. Да де, то всеки проговаря, ама не всеки пише, не всеки реди думите по определен начин.“

Когато изборът на професия е свързан с модерността и конюнктурата на онова, което се търси, е важно, но то често пъти не помага за щастлива професия, подчерта Милчев.

„Е, как да не си избера от тези нови, така наречени нови, модерни, дигитални професии, като непрекъснато се говори, че ще има нужда от това. Да де, ама аз имам нужда да вадя моркови, имам нужда да гледам зайци, но не го знам. Ние все по-малко вярваме на онези професии, които ни държат близо до земята, под небето, които ни правят такива, каквито сме. Не можем всички да бъдем  програмисти. Както преди години - не могат всички да бъдат юристи, не могат всички да бъдат полицаи…“

Електронните дневници не намаляват бюрокрацията

"Бюрокрацията създава една фасада и парадност, една подреденост, прилежност, усещане за ред, а същевременно изсмуква силите от най-важното – училището е, за да се учи вътре", заяви още преподавателят. Милчев даде пример с началото на професионалния си път като учител преди 30 години, когато е имало 1 заместник-директор, а сега са по четирима. „Не сме повече. Не сме станали по-подредени", допълни той.

Електронните дневници приличат на хора, които се спускат встрани от пистата и се радват на състезателите - те дублират просто това, което става, не го отменят, смята Милчев.

Според преподавателя учениците „мразят електронните дневници, защото всяка вечер родителите им знаят какво е станало“.

Между училището и родителя няма тишина

"Тази връзка между училище, между учител и родител - в нея също трябва да има мяра. Тази непрекъсната комуникация създава впечатление, че между училището и родителя няма тишина. Непрекъснато се знае всичко. Това е пълен абсурд“, изтъкна Николай Милчев. Често пъти липсата на такава връзка е толкова голяма, че електронните дневници се превръщат в играчка, допълни той.

„Толкова много ученици не учат, толкова много ученици ходят формално на училище. И този стремеж да се знае всичко превръща връзката в говорилня. Тези непрекъснати Фейсбук групи, които всяка вечер се свързват с учителя и говорят, изтощават организма на училището. Превръщат го в седянка, както седяха някога бабите на пейките. Трябва да има респект, трябва да има уважение. С учителя ще се говори два пъти в седмицата по определени въпроси. Защото не се говори за това какво се учи, а се говори колко пари са събрани, имат ли карти… Технологията изяжда смисъла на знанието. Знанието се превръща в процедура.“

Още по темата за избора на професия, технологиите и знанието - в звуковите файлове.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Петър Ганев: Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната без промяна в курса

Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..

публикувано на 27.02.25 в 13:26

Иван Стойков: За да има ефект инициатива срещу банките, тя трябва да е масова

Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..

публикувано на 27.02.25 в 11:21
Пламена Игнатова

Пламена Игнатова: Борисов е в най-трудната ситуация

Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания.  Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..

публикувано на 27.02.25 в 10:15

Мироопазване или мироналагане – какво предстои в Украйна?

За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като  една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..

публикувано на 27.02.25 в 10:09
Венелин Стойчев

Защо лекарствата за деца у нас не са безплатни?

" Когато децата плащат цената – публичното финансиране на лекарства за деца между солидарността и предразсъдъците" – така е озаглавено проучване, поставящо на фокус темата за заплащането на тези лекарства. Изследването, проведено от Института по философия и социология на БАН, е част от по-голяма инициатива - "Цветно утре за нашите деца", дело..

публикувано на 25.02.25 в 12:06

Надежда Цекулова: Голямата червена лампа са медицинските сестри и акушерките

Бележник 2025 ще покаже какъв е успехът на държавата в грижата за децата. Националната мрежа за децата продължава подготовката на 14-ото издание на годишния мониторингов доклад. И тази година анализът ще бъде изготвен от десетки независими експерти и ще включва оценка за напредъка на държавните институции в 9 области. Експертното проучване ще се..

публикувано на 25.02.25 в 11:46

БНБ с нова серия отговори за присъединяването към еврозоната

Българската народна банка публикува нова серия с въпроси и отговори за присъединяването на България към еврозоната .  Секцията се намира горе в ляво на сайта на институцията, като всеки потребител може да намери данни за превалутирането, промените в банковите резерви и нормативните промени, свързани с въвеждането на единната европейска валута.  В..

публикувано на 24.02.25 в 16:10