Проф. Баранкеро: Едва поколението на внуците посмя да не отдава почит на Франко

„Тласъкът за това, което се случи, дойде от страна на гражданското общество. Движението се появи след 2000 година. Мнозина го наричат „движение на внуците“. „Поколението на децата“ не посмя да ексхумира Франко - направиха го „внуците“.

Огромният комплекс в Долината на падналите край Мадрид от десетилетия е място, което привлича както туристи, така и хора, носталгично настроени към времето на Франко. Той беше положен там след смъртта си на 82 години, въпреки че това би било абсурд за негови аналози като Мусолини в Италия и Хитлер в Германия, изтъкват и други историци.

Проф. Баранкеро свърза събитието и с предстоящите избори в Испания на 10 ноември:

„Смятам, че ексхумирането на Франко е тясно свързано с предизборната кампания. Изпълняващият длъжността премиер Пердо Санчес като лидер на социалистите имаше нужда от ефектен политически жест, за да покаже, че е от левицата. Става дума за нещо доста лесно, което може да се направи с малко средства и за малко време и което мнозинството от хора одобрява. Не е като други проблеми на държавата".

Според проф. Баранкеро не е вярно, че старите рани се отварят с преместването на гроба на Франко. Те не са се затваряли за семействата на републиканците, загинали в Гражданската война, казва изследователката:

"Ексхумирането на Франко е само една от стъпките, които трябва да бъдат предприети за възстановяване на справедливостта по Закона за историческата памет. Тази линия трябва да продължи. Да се извадят останките на републиканците от общите гробове, да се компенсират семействата на победените, на разстреляните, на хвърлените в затвора. Да се отменят присъдите на военния съд, произнесени над тях по онова време. Става дума за редица мерки, с които да бъдат компенсирани. За това настоява  гражданското движение. То е едно от най-важните, които възникнаха в Испания от 2000-ната година насам.

Цялото интервю с проф. Баранкеро чуйте в звуковия файл.