„Трубадур“ от програмата на OperaVision

публикувано на 28.10.19 в 16:08

Снимка: OperaVision

Рецензия на Красимира Йорданова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В интернет платформата OperaVision се предлага един много стойностен видеозапис на спектакъл на операта „Трубадур“от Верди.Изпълнението е на Театро Реал Мадрид,а в главните роли са ангажирани четири съвременни оперни звезди, добре познати и у нас от киносезоните на Метрополитън и Ковънт Гардън. Музикалното ръководство на постановката е поверено на видния италиански диригент Маурицио Бенини, който много допринася за бляскавия успех на спектакъла. Постановчик на операта е прочутият режисьор от мексикански произход Франсиско Негри, известен не само с оперните си постановки по цял свят, но и като майстор на шоу програми, масовите постановки за световни спортни събития и концерти на поп звезди. Познат е като човек с изключителна фантазия, това се усеща и в постановката му на операта “Трубадур“ в Театро Реал Мадрид.

Спектакълът е мрачен и мистериозен, освободен от средновековните условности на либретото. На сцената гори огън. Мъжкият хор, облечен с раздърпани шинели и с черен грим на очите, в повечето случаи нареден в дъното на сцената, създава странното усещане за нереалност. В средата на сцената се движи условна преграда, която разделя действието, включително и светлината. Така в получените две половини действието като че ли се дели на добро и зло. И още - през цялото време призраците, които измъчват Азучена, са на сцената - майка й и обгорялото дете. Трудно е за разказване, но е въздействащо и омагьосващо. На фона на цялата мистериозност актьорската игра на певците е невероятно вълнуваща. Имам предвид най-вече Мария Агреста, изпълнителката на Леонора. Толкова пъти, може би стотина, съм гледала тази опера, но никога Леонора не ме е трогвала така, не ме е впечатлявала с актьорското си присъствие. Агреста живее на сцената, страда, умира, естествена и убедителна като Леонора. Впечатлява и като музикант - пее точно, чисто, фразите й са безупречни, певчески образът е изваян. Достатъчно е да чуете арията й от седма картина - ще ви поразят невероятните й пианисими. Толкова много качества има Агреста, толкова е впечатляваща, че всичко това компенсира многократно някои неща, които й липсват.

Впечатляващ е и Граф ди Луна на Людовик Тезие - вълнуващ глас, изискано музициране и внушителна осанка е най-малкото, което може да се каже за него. Образът е изграден актьорски някак като по-жесток герой, отколкото сме свикнали. Във финала той убива Манрико с меча си, но това си е вече режисьорско виждане, малко по-различно от това на Верди. Азучена на Екатерина Семенчук е великолепна - с красив, тембрист и стабилен глас в целия регистър. Артистично е малко статична, но това си обяснявам с призраците, които са около нея и я притесняват през цялото време. Франческо Мели като Манрико изпълнява ролята в най-добрите традиции, стабилен гласово, красив и артистичен на сцената. Остава да добавя името на баса Роберто Талявини в ролята на Ферандо - много красив глас и внушителна осанка. Накрая искам да изразя възхищението си от хора на Театро Реал Мадрид - великолепен, с красива мека звучност, точен, дисциплиниран. Възхитена съм от работата на хоровия диригент Андрес Масперо. Постигнал е много в работата си със състава, който може да служи за пример на много от оперните хорове по света.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!