Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Германският лабораторен лекар е за втори път в България

Д-р Едуард Рослер: Терапията при деца с проблеми в развитието е като пъзел

Аутизъм, хиперактивност, забавено развитие - търсете органичните причини, съветва специалистът

Д-р Едуард Рослер
Снимка: Ани Петрова

Българските родители са много по-напред в познанията си за терапията на деца с проблеми в развитието в сравнение германските родители. Това каза пред „Хоризонт“ д-р Едуард Рослер, клиничен патолог и микробиолог, специалист по лабораторна медицина от Германия. Д-р Рослер е собственик на единствената в света лаборатория, която изследва серотонин и домамин в червата. От няколко години той успешно работи с родители на български деца с аутизъм и други дефицити в развитието.

Д-р Едуард Рослер посети страната ни за втори път. През януари той изнесе три лекции в Русе и София, а сега се срещна с родители и лекари и в Пловдив.

Връзката проблемите в червата - аутизъм

През последните три и половина година натрупахме доста опит в изследванията в областта на разстройствата от аутистичния спектър и проблемите в развитието, заяви д-р Рослер в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

„Фокусираме се върху невротрансмитерите, концентрирани в червата, които имат пряко влияние върху развитието. Най-важните сред тях са серотонин и хистамин. Серотонинът играе ключова роля в развитието и тъй като 97% от него се произвеждат в червата, той може да бъде намален вследствие на различни стомашно-чревни проблеми. Хистаминът пък е като медиатор за различни хранителни непоносимости и алергии. Като невротрансмитер той оказва влияние и върху имунната система. При завишени стойности обаче той може да доведе до локални възпаления. В стомаха и червата той може да предизвика хронични възпаления, които да провокират синдром на пропускливите черва. Установили сме, че при хронично възпаление и пропускливи черва, производството на серотонин пада, съответно мозъкът не получава достатъчно и това повлиява развитието. Завишеният хистамин може да има директен негативен ефект върху мозъка чрез кръвно-мозъчната бариера, може да се отрази върху цикъла на сън и бодърстване, да причини ментални проблеми като цяло. Все още не сме сигурни дали ниският серотонин или високият хистамин, или пък и двете оказват най-лошо въздействие“, посочва д-р Рослер.

Изследванията за нивата на серотонин и хистамин се правят директно във фецес. Друг невротрансмитер, който се изследва по този начин, е допаминът.

Хранителните алергии са винаги второто стъпало, казва д-р Рослер. Ако изследвате например само хранителни алергии без други тестове, ще ви липсва информация. Първо трябва да се изследва фецес и ако там има индикатор за алергия, тогава трябва да се направи и такъв тест. Ако няма признаци за алергия, няма нужда от такива изследвания“, съветва специалистът.

Изследванията на българските деца в лабораторията на Рослер 

В изследванията на около 50-60% от българските деца с проблеми в развитието се забелязва една и съща закономерност: висок хистамин и нисък серотонин, както и високи нива на зонулин, а това е маркер за пропускливи черва, пояснява специалистът. Лечението трябва да бъде комплексно, казва д-р Рослер и се аргументира:

„Всяко хронично възпаление може да доведе до дисбаланс в производството на ензими, хормони или невротрансмитери в чревния тракт. Свръхколичества бактерии и  гъбички, непоносимост към глутен, алергии – много са причините, които могат да доведат до хронични възпаления.“

Трудно е да се дадат съвети за превенция. Децата трябва да се хранят разнообразно, а не само с определени храни, допълва лабораторният лекар.

„При децата с аутизъм това е затворен кръг и може да направи терапията много трудна. Целта е да се атакуват причините за възпаленията, които са строго индивидуални. Няма универсална терапия. Мога да дам препоръка да се работи за връщането на баланса между серотонин и хистамин.“

Ролята на диетата при проблеми в развитието

Диетата при деца с аутизъм е задължителен елемент от терапията, но препоръката за всяко дете и всеки пациент може да се различава съществено, подчертава д-р Едуард Рослер. Според него има огромнаразлика в знанията на българските и германските родители относно връзката между чревното здраве и изоставането в развитието при децата.

„Мога да кажа, че българските родители са много по-напред в познанията и търсенията си относно терапията в сравнение с Германия. Лекарите, с които общуваме, са много напред в областта на изследване на причините и на терапиите за деца с проблеми в развитието. Тук липсва невежеството, на което сме свидетели в Германия. Като пример мога да посоча, че от всички изследвани при нас деца само 2-3 са от Германия. Това за германските родители е абсолютно непозната материя. Не може да става дума за сравнение“, коментира още германският специалист.

В Германия има огромна пропаст между класическото университетско образование по медицина и холистичната медицина, изтъкна още той. Онова, на което не са ви научили в университета и по време на първите години от следването, просто не съществува, а специалистите игнорират и подценяват всичко, което е извън стандартното образование, добавя Рослер.

В Германия възприемат аутизма като присъда

"Единствената терапия за деца с аутизъм в Германия е поведенческата – речевата терапия, терапията с животни като специално обучени кучета. Няма стремеж да се търси друг вид терапия. Нещата се възприемат фаталистично – имате дете с аутизъм, това е съдба и нищо не може да се направи. Това е типичното мислене в Германия. Тук не е така.“

Бих препоръчал на всеки родител на дете с проблеми в развитието, забавяне в развитието, хиперактивност, синдром на дефицит на вниманието - да търси различни подходи и органичните причини за тези дефицити, обобщи д-р Едуард Рослер. „Изясняването на проблемите в стомаха и червата е само част от пъзела. Може да има хормонален дисбаланс, може да е генетично заболяване, може да има обременяване с тежки метали…“

Възрастта на детето е фактор за успешното повлияване на отклоненията в развитието, категоричен е д-р Рослер.

„Ако проблемите в стомашно-чревния тракт бъдат идентифицирани на 3-4 годишна възраст например, има много по-голям шанс терапията да бъде успешна, отколкото ако това се случи на 10 или 12 години. Недостигът на серотонин има огромна роля за умственото развитие. И когато това бъде „хванато“ и коригирано в ранна възраст, шансът забавянето да бъде компенсирано след корекциите, е доста по-висок, отколкото ако намесата започне на 14 или 15-годишна възраст. Което не означава да се изследва дете на една година, при което тепърва се формира и структурира чревната среда. Ако трябва да препоръчам възраст за подобен тест – това е 3-4 годишната възраст.“ 

Чуйте препоръките на германския специалист и в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Директор на столично училище: Имаме финансови резерви, ще увеличим заплатите

В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..

публикувано на 17.01.25 в 13:58
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров

КРС: Няма мобилен оператор - монополист за 2024 г.

За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..

публикувано на 16.01.25 в 09:40

Венци Мицов: Партиите продават страх, а не решение на въпросите

" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ".  Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...

публикувано на 15.01.25 в 12:19
Кризисен център за бездомни в

15 са свободните места в центровете за временно настаняване на бездомни в София

3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..

публикувано на 15.01.25 в 09:51

90 битови пожара от началото на годината

На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..

публикувано на 14.01.25 в 14:22

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..

публикувано на 13.01.25 в 11:35
Кирил Вътев

Кирил Вътев: Продоволствената независимост трябва да е национален приоритет

Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет.  Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига".  " Всички производители трябва да осмислят..

публикувано на 13.01.25 в 10:01