Националният военноисторически музей представя изложбата „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Експонатите в изложбата ще могат да се разгледат до 17 април догодина.
"Центърът е изживяването на това пространство. Центърът е емоцията. Благодарение на Националната филмотека разполагаме с тези архивни кадри, както от бомбардировките, така и от мирновременния живот преди това. Друга съществена част са разказите на спомени на съвременници на бомбардировките и на 30-те години, пресъздадени от знакови български актьори. Именно тези разкази представят личната, човешката история на загубеното в бомбардировките", казва Яна Костова от Националния военноисторически музей пред "Хоризонт".
Живите спомени
84-годишната Людмила Николова е една от преживелите събитията. Помни сирените. Тогава е била на девет години.
"Аз бях евакуирана в село Годеч. Прекрасно китно село. Баща ми беше асистент тогава и беше мобилизиран в гражданската отбрана на София и ние много често с майка от Годеч идвахме до София. 10 януари пътувах към София, баща ми беше мобилизиран и пътувахме към София. Към 12 часа спряха автобуса преди София и аз наблюдавах една от най-големите бомбардировки в София, но бяхме в автобус, далече", спомня си Людмила Николова.
Нейната баба е била затрупана, но жива, след като бомба е паднала в кооперацията, в която е живяла.
"След това друга голяма бомбардировка - беше 30-ти март, нощната бомбардировка, когато фугасни бомби осветиха София. Аз бях в блок срещу артилерийските казарми на улица "Регентска", сегашната "Янко Сакъзов". Трета бомбардировка, за която не мога точно да кажа датата - това е, когато бях в един блок близо до Италианското училище, сега сградата на Българската национална телевизия. По време на бомбардировките ние бяхме там и тогава падна бомба, но сградата беше много солидна и последната плоча остана здрава. Ние бяхме отдолу, засипани с прах", сподели още Людмила Николова в предаването "Хоризонт до обед".
Людмила е сигурна, че ще доведе внуците си, за да усетят какво не бива да се повтаря никога и какви поуки трябва да се вземат.
Памет за българските пилоти
Сред нещата, които трябва да се помнят, са историите за българските пилоти, които със своята жертвоготовност са направили възможното, за да спасят столицата. Националният военноисторически музей показва за първи път двигателя от самолет "Месершмит" 109 Г6, намерен в землището на село Марица през 2018 година.
Преди повече от година един от десетките хора в екипа, открили самолета - полк. Калин Ценов, разказа пред БНР за стойността на намерения двигател.
"Въпреки разрушенията в резултат на сблъсъка със земята, дълбокото проникване на около 4 метра, тези възли и детайли бяха в удивително състояние. След 74 години клапаните му, тези, които бяха открити отгоре, клапаните работеха, лагери, които след измиване се въртяха без никакъв проблем. Това представлява изключително ценна находка, невероятно доказателство за храбростта, за възможностите на българските летци по онова време, за тяхното доблестно изпълнение на бойната задача."
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..