Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петер Кнопе: Европа трябва да дерадикализира връщаните от Турция джихадисти

| обновено на 16.11.19 в 12:08
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Турция започна репатриране на предполагаеми джихадисти от европейски държави, присъединили се към Ислямска държава. „Това не е нов проблем“, обясни пред БНР Петер Кнопе от Международния център за тероризъм в Хага.

„Трудно е да знаем, защо Турция започва в този момент. Турция от много време насам се тревожи за заплахата от Ислямска държава до границата по очевидни причини, а те са същите и за Европа - това е географската близост. Няма да ме изненада, ако избраният момент е свързан с критиките на Западна Европа, но проблемът съществува и беше игнориран в известна степен от западноевропейските държави“, каза Петер Кнопе в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Над 2000 са терористите с европейско гражданство, които се намират в Турция заедно със семействата си. Готова ли е Европа да ги приеме и какви са рисковете за Стария континент? Отговори на тези въпроси Тоня Димитрова потърси от експерта Петер Кнопе.

- Турция отдавна иска да започне депортации, защо точно сега?

- Трудно е да знаем, защо Турция започва в този момент, но както казахте, проблемът стои отдавна на дневен ред. Турция от много време насам се тревожи за заплахата от Ислямска държава до границата по очевидни причини. А те са същите и за Европа - това е географската близост. Напоследък има много критики срещу Турция за действията срещу терористичната заплаха в региона. Може да се мисли, че щом европейските държави критикуват Турция, че създава проблем, то самата Турция също започва да отвръща с критики, че европейските държави й създават проблем. Няма да ме изненада, ако избраният момент е свързан с критиките на Западна Европа, но проблемът съществува и беше игнориран в известна степен от западноевропейските държави.

- Има ли Турция законни основания за репатрирането на заподозрените терористи?

- Има законова основа, дори задължение. Международният съд към ООН излезе с решение, че държавите трябва да разследват военни престъпления, извършени от техните граждани. Това създава законово задължение, има и задължение по силата на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, в които доста ясно е посочено, че държавите трябва да съдят своите граждани, ако са извършили престъпления като чуждестранни бойци. Тук няма липса на законово основание.

- Всяка европейска държава има различен подход, точно както и при бежанската криза -  хаотичен ли е подходът към този проблем?

- Политиците се борят с общественото мнение как да се справят с това. Въпросът е, че когато се игнорира един конфликт, се поставя основата за следващ Това го знаем от всички други конфликти по света - игнорираш ли, войната все още остава в ума и сърцата на хората. Затова трябва да има програми за демобилизация, разоръжаване и реинтеграция след всеки конфликт, където и да е в света. Сега не сме стигнали до нивото да организираме адекватни програми за Ирак и Сирия по очевидни причини, особено за Сирия. В Ирак може би сме готови да започнем да работим по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Но трябва да го направим, имаме нужда от нещо повече от мерки, трябва ни система за справяне с огромния проблем от хора, които са победени от коалицията срещу „Ислямска държава“.

- Говорим за последствия от конфликт, но когато тези хора стигнат до съда как се събират доказателства от конфликтна зона, ще издържат ли тези доказателства в европейските съдилища?

- Дори да излязат на свобода трябва да останат под наблюдение. За тях няма свобода. Но издаването на присъди е предизвикателство, такъв е случаят винаги, когато става въпрос за събиране на доказателства от военна зона. Но има и разузнаване, цялото западноевропейско и иракско разузнаване е запознато с този конфликт, много работа е свършена по въпроса как разузнаването се използва в съда, разработени са различни системи, защитават се свидетели. Не казвам, че е лесно.

Така, че трябва да бъдат събрани доказателства. Важно е как се използва разузнаването. Страхът и тревогата също са част от това. И тук не става въпрос за действия с малък мащаб, имаме нужда от сериозен план.

- В дъното на проблема е радикализацията на европейските граждани, а дори доказателствата да издържат в съдилищата, тези хора ще влязат в затвор, а проблемът с радикализацията е най-голям именно там?

- Точно така, имаме нужда от програми за дерадикализация. Това не е ново. Вижте, какво се случи в Гуантанамо. Повечето от задържаните вече не са там, те се реинтегрираха в различни общества. Чували ли сте за някой, извършил атентат, след като е излязъл от Гунтанамо? Не сте! Защото имаше програми за дерадикализация и реинтеграция на тези хора. Това може да бъде направено.

- Това, което е ново за Европа всъщност е, че тези хора се връщат от военна зона, били са свидетели на огромни жестокости - пораженията върху психиката им са огромни. Как се справяме с това?

- Като им помогнем. Някои от тези хора ще са травматизирани, някои ще са разочаровани от себе си или пък разочаровани от организацията, към която са принадлежали, други ще бъдат все още много гневни, ще имат радикални възгледи. Всеки случай трябва да бъде третиран индивидуално, трябва да се оцени къде са били тези хора, от къде са дошли, какво е мисленето им. Но това не е нещо ново за нас, имаме експертиза. Европейската комисия прие инициатива през 2011-та, преди 9 години, да разработи мрежа от експерти в тази сфера. Тази мрежа се разви, има обмен на информация за радикализацията.

- Почти цяла седмица американски гражданин стоеше в буферната зона на границата между Турция и Гърция, ще приемем децата, но не и майките, редица заподозрени терористи остават без гражданство - този проблем бързо може да се превърне и в проблем с човешките права. Какво трябва да избере Европа в тази дилема между правата и сигурността?

- Бъдете верни на ценностите си. Занимавам се с контратероризъм именно, защото съм верен на ценностите си. Не искаме да захвърлим ценностите си заради сигурността ни. Трябва да защитаваме сигурността и ценностите ни едновременно. Нашите ценности са важни, защото те са гарант за нашата сигурност, нашата индивидуална сигурност, нашите човешки права.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Костадин Костадинов поиска възобновяване на българското производство на храни

Председателят на партия "Възраждане" Костадин Костадинов подчерта, че след бойкота на хранителните магазини трябва да се коментира възобновяването на българското производство на храни: "В момента ние имаме реално погледнато, точно две или три култури, които задоволяват изцяло вътрешните ни нужди и могат да бъдат включително и за износ. Всичко..

публикувано на 13.02.25 в 10:04

Мария Теохарова: На 5 места ще обучаваме 1300 бежанци на български

Проектът “Български език за хора от цял свят” на “Каритас ще обучава на български език 1300 мигранти на 5 места в България, съобщи координаторът на проект Мария Теохарова в интервю пред БНР. "Каритас" има опит с обучението на български език от 2012 г. при първата вълна бежанци от Близкия Изток, но тогава беше като часто от комплексна..

публикувано на 13.02.25 в 09:59
Бойко Борисов

Борисов за бойкота: Пазарът определя цените!

В кулоарите на парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов  обяви, че следващата седмица ще бъдат пуснати правилата за избор на регулаторите: "Другата седмица трябва да се пуснат правилата и вече залата да търси мнозинства дали да ги приема. Ако не ги приема, чакаме столетници да управляват регулаторите. Вчера го говорихме това. То, няма..

публикувано на 13.02.25 в 09:54
Бойци на талибаните в Кабул.

Експлозия край правителствена сграда в Кабул

Експлозия е избухнала близо до правителствена сграда в афганистанската столица Кабул, предаде Ройтерс. Агенцията се позовава на вътрешното министерство на страната. Според местните власти взривът е причинен от атентатор-самоубиец. Съобщава се за жертви, но броят им все още не е ясен. "Ислямска държава" пое отговорност за атака в..

публикувано на 13.02.25 в 09:45

Обновената сграда на НГДЕК - за учебната 2026/2027 г.

Днес е дълго чаканата символична първа копка на ремонта на Националната гимназия за древни езици и култури. Ремонтът трябва да приключи в рамките на 420 календарни дни . Това съобщи пред БНР кметът на район "Възраждане" Станислав Илиев. Амбицията е за учебната 2026/2027 година училището отново да отвори врати, уточни той...

публикувано на 13.02.25 в 09:42

Пътищата в област Монтана са почистени и опесъчени

2 сантиметра снежна покривка изкара техника по пътищата в Монтанско. През нощта в региона са работили 33 машини. Пътищата от републиканската пътна мрежа в област Монтана са почистени и опесъчени. През нощта са работили 33 машини, съобщиха от Областно пътно управление. Рано тази сутрин и имало закъсали тирове между селата Смоляновци и..

публикувано на 13.02.25 в 09:27

Ще бъдат отделени 300 хил. лева за обследване състоянието на яз. "Кюстендил"

Заложени са 300 хил. лева в държавния бюджет, който предстои да бъде приет, за обследване състоянието на започнатия преди повече от 50 години язовир "Кюстендил", каза за БНР областният управител инж. Александър Пандурски.  Това става след срещи в МРРБ и съдействието на вицепремиера Атанас Зафиров, който се запозна с проблема на място при..

публикувано на 13.02.25 в 09:10