Езикът на омразата е свързан с дезинформацията, тъй като дезинформацията обикновено се опитва да разширява различията в обществото, да всява паника, да насочва в една или в друга посока общественото мнение и това го виждаме в почти всички страни, коментира в предаването "Хоризонт до обед" IT експертът Вени Марковски. По думите му ставаме все по-податливи на слухове, вместо да е обратното.
"Много е трудно да се противодейства на слухове, които са част от тези дезинформационни кампании, тъй като хората са повече склонни да повярват на някакъв слух. Това между другото не е типично български феномен, но в България е заложено още от времето на социализма, когато бяха правени експерименти в ЦК на Българската комунистическа партия за това как се разпространяват слуховете, без наличието на интернет", допълни Вени Марковски, който е сред създателите на Интернет общество у нас след началото на демократичните промени.
Феноменът фалшиви новини
Европейският комисар Мария Габриел направи миналата година експертна група за борба с дезинформацията, която е заседавала четири пъти за два месеца. Европейската комисия подготви комюнике след подготвения доклад от групата.
"Това, което направиха социалните платформи - Гугъл, Фейсбук и т.н. беше, че приеха един кодекс за добро поведение. Ние ги предупреждавахме между другото, тъй като техни представители имаше в експертната група, че ако не вземат сериозни мерки, Европейската комисия може да реагира вече с по-сериозни неща, отколкото едно комюнике по темата. За съжаление мисля, че те не реагират достатъчно и това се вижда - самият факт, че Туитър налага забрана на политическите реклами, тъй като не могат да се справят с феномена на фалшивите новини, които излизат от самите политически кампании, както и от реклами, които могат да бъдат пускани от конкуренти и от други държави", посочи Марковски.
Фейсбук и Гугъл - постоянното наблюдение
Наблюдението на милиарди хора, извършвано от Фейсбук и Гугъл, представлява систематична заплаха за правата на човека, предупреждава „Амнести интернешънъл“ в свой доклад. Платформите на Гугъл и Фейсбук се крепят на системи от алгоритми, в които се обработват огромни масиви от данни, за да бъде създаден невероятно детайлен профил за всеки човек и да бъде формирано личното му преживяване в интернет. След това рекламодатели плащат на Фейсбук и Гугъл, за да могат да таргетират потребители с реклами или точно определени съобщения.
"Препродаването на рекламодатели е по-добрият вариант за нас като потребители, но представете си какво ще се случи, когато тези данни бъдат откраднати. Представете си какво ще се случи с хората, които днес са на 15-16 години например и кой знае къде ходят, какво гледат, дори случайно някъде да попаднат, това остава в историята на тяхното ползване на мрежата и си представете, че след 10 години тази информация бъде пусната в Интернет, а те си търсят работа. Или си представете, че някои реши да се кандидатира за политическа длъжност и бъде изкарано наяве с какво се е занимавал, къде е ходил, какво е правил", отбеляза в анализа си Вени Марковски.
Тези данни могат да бъдат използвани за изнудване, за компромати, за наблюдения на личния живот, допълни специалистът. "Представете си какво ще стане, ако говорим за здравеопазване. Човек отива на лекар да се лекува от нещо и тази информация излиза след 10 години..."
Рецепти срещу дезинформацията
Експертната група, създадена от еврокомисар Мария Габриел, е предложила миналата година на представителите на социалните мрежи да използват методите на Уикипедия за справяне с дезинформацията, но това не е било прието.
"Вместо Фейсбук да наема 10 хиляди души във Филипините, всеки от който има 8 секунди и това е документално, за да реагира дали едно съдържание е например ксенофобско, хомофобско или антисемитско и да го премахва, ние предложихме това да се даде на милионите потребители на Фейсбук, които да се занимават с проверка на фактите, за съжаление това не мина", разказа експертът.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.