Истории от земята на инките

„И понеже винаги ми е било интересно да се връщам назад във времето, аз съм се постарала освен впечатленията, които добих по време на тези посещения – на различни държави и местности, да ги съчетая с историята на тези племена, на коренното население на държавите векове преди достигането на Колумб и откриването на тези земи“, разказа в предаването „Нощен хоризонт“ Гергана Лаптева. Освен снимки и описания на местата, тя е включила в книгата си и рецепти, на които попаднала по време на пътуването.

Лаптева отбелязва като най-силно свое впечатление колорита на този континент. "Хората са доста добронамерени, любезни, въпреки, че на места са доста по-бедни, по-трудно живеят от нас. Въпреки това са много жизнерадостни“, сподели тя за хората, с които е общувала и които е наблюдавала.

Книгата започва с водопадите Игуасу, които в дъждовния период са над 300. Намират се на границата между Аржентина, Бразилия и Парагвай. Следва Рио де Жанейро в неговия съвременен облик и във вида му от времето на откриване от португалците. 

„За мен лично най-интересни бяха Боливия и Перу. Там се усеща как са живели преди достигането на Колумб, откриването им за нас, за Европа, за т.нар. цивилизация. Другото интересно място е езерото Титикака – най-високо разположеното плавателно езеро на континента.“

Гергана Лаптева описва още плаващите острови от тръстика на племената урос. „Даже ни показваха как се „плетат“ островите. Оставя се да изгние част от тръстиката, върху нея се налага още и един остров има определен живот. Когато вече съвсем се разпадне, те се прехвърлят на нов. За мен беше малко така направено – за туристи демонстрация. Те казват, че живеят там, но общо взето е работното им място, малко като театър. В действителност в една част на езерото, която е много отдалечена и там туристи не се допускат, още живеят представители на това племе, но то е като резерват.“

В държавите в Южна Америка киноата, която тук има висока цена, е храната на най-бедните. Използват я и в супа, и за салата, като гарнитура, разказа Гергана Лаптева.

В големите модерни градове на Южна Америка можем да срещнем онова, което е характерно и за големите градове в Европа – като динамика, трафик, начин на живот. Интересното е в по-малките населени места, сподели още Гергана Лаптева. „Особено в Боливия, Перу и в някои части на Чили, където са запазили бита си малко променен от години назад. Интересно е да ги видите как изглеждат в техните типични дрехи, носии. Някога те са почитали бога Слънце и неговата противоположност – Луната. Всичките им ритуали, молитви – всичко е било свързано с това дали ще изгрее слънцето, дали ще завали дъжд – те са живели изцяло в синхрон с природните явления.“

Гергана Лаптева завършва Училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Палеонтология”. Работи в Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания – национален оператор на дейността на Република България в Антарктида, като завеждащ отдел „Култура“. Участник е в седем експедиции до Ледения континент и в редица еко-арт проекти. Автор е на книгите „Непознатата южна земя“ и „Посока юг – пътуване към Антарктида”.