Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отхвърленият роман на Вазов

„Нова земя“ разкрива порядките в следосвобожденска България

Защо критиката и публиката не харесва видяното в огледалото на времето

"Нова земя" на Иван Вазов
Снимка: Издателство "Кръг"

Защо наскоро преиздаденият роман на Вазов „Нова земя“ е неговият неоткрит роман? Според поетесата, писател и драматург към Народния театър „Иван Вазов“ Мирела Иванова в ядрото на романа е заложена една от големите теми на следосвобожденска България - „как възприемаме, усвояваме, оценяваме и употребяваме свободата. Този роман, по признание на Вазов, е до голяма степен автобиографичен, той описва неговите следосвобожденски години. Писателят има възможност да види този неочакван сблъсък между българите и свободата. Колко те я ценят, как я разбират, как дори я злоупотребяват.“

Въпреки актуалните теми и талантливото перо на Вазов, „Нова земя“ не успява да се нареди до неговите успешни и любими на хората произведения. Мирела Иванова цитира думите, които Патриархът на българската литература казва за романа: 

„В тоя роман аз описах първите прояви на политико-обществения живот в току-що освободената България и новите деяния, и новите нрави. За жалост, критиката, сякаш по един заговор, нападна „Нова земя“ най-безпощадно. Едва ли друга българска книга е предизвикала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирам и днес, че като историко-битов роман „Нова земя“ стои по-долу от „Под игото“, но го надминава като художествено произведение“.


Романът „Нова земя“ излиза през 1896 година. Литературният историк и критик Катя Зографова разказва, че преди издаването му Вазов пише своите следосвобожденски критични и сатирични разкази. Така той се подготвя за голямата творба. Амбициозното романово платно обаче не успява да спечели критиците и читателите на своя страна. 

„Един от тях - Илия Миларов - нарича романа „надгробна реч върху скелета на погребания от автора български народ”. По-сериозни изследователи като Беньо Цонев виждат в романа разпокъсаност, липса на цялост. Оспорват се художествените му достойнства. Това, което по времето на Вазов е било най-неприемливо, е допускането, че романът е „партизански“. Той завършва с интерпретация на Съединението, гледната точка на Вазов. Той е от Народняшката партия, тогава са ги наричали казионни и са ги обявили за предатели от Народнолибералната партия, така наречените „съединисти“, към които е и Захари Стоянов", обяснява Катя Зографова.

„Във времето, в което Вазов пише „Нова земя“, той е народен представител“, разкрива Мирела Иванова. Самият той казва: „Като народен представител аз не проявих никаква политическа дейност. Не взех никакво участие и в острите политически борби. Бях много повече зает с идеята за един голям роман. Тоя роман „Нова земя“, една верига от спомени и лични преживявания, критиката посрещна враждебно. От неприятелското настроение, което съгледах в единодушното решение на критиката да ме отрича, аз разбрах, че положението ми на писател е невъзможно и че трябва да захвърля перото“. И в продължение на три години Вазов не написва нито ред.


С новото си издание „Нова земя“ на Иван Вазов заема достойно място в библиотеката на съвременния читател, категоричен е Георги Грънчаров от литературния блог „Библиотеката“.

„Нова земя“ е всъщност наследник на „Под игото“, в него е представена борбата на българите, тяхната трагична съдба, нещо, което следосвобожденските българи много ценят у Вазов. В „Нова земя“ авторът на първия български роман показва черти и особености на националния ни характер, непопулярни сред българите. Виждаме зараждането на новия българин с неговите недостатъци, с неговото политиканстване, с гледането в паничката на другия, с жаждата за забогатяване. Именно затова българинът не се е харесал в това огледало“, смята Грънчаров.

През следващите две години в Народния театър „Иван Вазов“ ще се отбележат два юбилея. 170-годишнината от рождението на големия писател, но и 100 години от смъртта му през 1921-ва. 

„Подготвили сме специална програма, наречена „Необозримостта Вазов“. Тя включва театрални представления, много сказки и изложби. На рождения ден на Вазов на 9 юли, в деня на неговата 170-годишнина, ще бъде премиерата на „Нова земя“, драматизация по романа на Юрий Дачев”, представя амбициозната програма Мирела Иванова. 

Повече чуйте в звуковия файл.

Снимки: Издателство „Кръг“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антъни Романов

Антъни Романов - наследник на прочутата циркова фамилия Романови

В следващите минути ще ви отведем на цирк. Ще ви срещнем с талантливия Антъни Романов – наследник на прочутата циркова фамилия Романови.  Антъни и неговият танцуващ под звуците на акордеон кон Девил бяха част от зрелищната "Нощ на звездите", организирана от фондацията на Енчо Керязов.  14-ото издание на "Нощ на звездите" ще се проведе в София..

публикувано на 09.06.25 в 14:40
Момчил Кузманов

Момчил Кузманов - между преподаването на история, страстта към арехологията и хеви метъла

Момчил Кузманов е учител по история в столична езикова гимназия. Освен това той дълги години се занимава с археология , но една от най- любимите му страсти в живота е тежката музика . Той обича да я слуша и да я създава.  " Дълги години се опитвах да съчетая археологията с историята , но те са различни направления, чудех се през годините от кое да..

публикувано на 08.06.25 в 07:10

"Лоно": Широко отворените прозорци навътре и навън

Една разходка в парка, край морето, в паметта и емоционалността, след която вече вкъщи, стоиш пред прозореца и се взираш в светлината на току-що падналия дъжд....  Това пише поетът Иван Димитров за "Лоно" - новата стихосбирка на Радослав Чичев.  Време е да отворим широко прозорците за лирика с поета и водещ от програма "Христо Ботев"..

обновено на 07.06.25 в 10:50
Марко, Камен, Благо (от ляво на дясно)

Къде дебнат спотърите и какви тайни снимат?

Преди още да има официално съобщение за идването на новия Ф-16 и полета му, за това съобщиха в социалните мрежи. Къде случайно, къде нарочно снимките му в полет също бяха пуснати там от специален вид хора. Това са спотърите .  Те "дебнат" за сега извън районите на летищата, идващите самолети и снимат. Това е хоби. Което може би има..

публикувано на 07.06.25 в 06:30

Въведение в спешълти кафето

Спешълти интервю за спешълти кафе . Това ви предлагаме този път в Автономията за слушане. Главният ни герой този път е Йонатан Аначков - Джони . Той има бизнес с пекарна на кафе, както и кафене в центъра на София, в което предлага отбрани висококачествени сортове, придаващи не просто наслада, но и възвишеност на вкуса на тъмната напитка...

публикувано на 08.06.25 в 07:00

Нестинарски страсти: Има ли сензация в позицията на Църквата?

Нестинарството, една от най-древните български традиции, влезе под прицела на православната ни църква. Това не се случва за първи път, но сега стана причина за поредното разделение на обществото ни. На 21-ви май, когато по стар стил почитаме Св. св. Константин и Елена, Сливенският митрополит Арсений призова свещеници и православни християни да..

публикувано на 03.06.25 в 07:01

Христо Вътев: Господ използва всякакви методи, за да ни научи на нещо

Христо Вътев е председател на Бялото братство, което възстанови къщата на Петър Дънов, в която е живял и Георги Димитров. Всеки ден на столичната улица "Опълченска" №66 къщата е отворена за посетители. 1904 до 1926 година Учителят Дънов е посрещал посетители и е изнасял беседи всяка неделя в 10 часа. Христо Вътев разказва, че..

публикувано на 01.06.25 в 07:58