Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отхвърленият роман на Вазов

„Нова земя“ разкрива порядките в следосвобожденска България

Защо критиката и публиката не харесва видяното в огледалото на времето

"Нова земя" на Иван Вазов
Снимка: Издателство "Кръг"

Защо наскоро преиздаденият роман на Вазов „Нова земя“ е неговият неоткрит роман? Според поетесата, писател и драматург към Народния театър „Иван Вазов“ Мирела Иванова в ядрото на романа е заложена една от големите теми на следосвобожденска България - „как възприемаме, усвояваме, оценяваме и употребяваме свободата. Този роман, по признание на Вазов, е до голяма степен автобиографичен, той описва неговите следосвобожденски години. Писателят има възможност да види този неочакван сблъсък между българите и свободата. Колко те я ценят, как я разбират, как дори я злоупотребяват.“

Въпреки актуалните теми и талантливото перо на Вазов, „Нова земя“ не успява да се нареди до неговите успешни и любими на хората произведения. Мирела Иванова цитира думите, които Патриархът на българската литература казва за романа: 

„В тоя роман аз описах първите прояви на политико-обществения живот в току-що освободената България и новите деяния, и новите нрави. За жалост, критиката, сякаш по един заговор, нападна „Нова земя“ най-безпощадно. Едва ли друга българска книга е предизвикала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирам и днес, че като историко-битов роман „Нова земя“ стои по-долу от „Под игото“, но го надминава като художествено произведение“.


Романът „Нова земя“ излиза през 1896 година. Литературният историк и критик Катя Зографова разказва, че преди издаването му Вазов пише своите следосвобожденски критични и сатирични разкази. Така той се подготвя за голямата творба. Амбициозното романово платно обаче не успява да спечели критиците и читателите на своя страна. 

„Един от тях - Илия Миларов - нарича романа „надгробна реч върху скелета на погребания от автора български народ”. По-сериозни изследователи като Беньо Цонев виждат в романа разпокъсаност, липса на цялост. Оспорват се художествените му достойнства. Това, което по времето на Вазов е било най-неприемливо, е допускането, че романът е „партизански“. Той завършва с интерпретация на Съединението, гледната точка на Вазов. Той е от Народняшката партия, тогава са ги наричали казионни и са ги обявили за предатели от Народнолибералната партия, така наречените „съединисти“, към които е и Захари Стоянов", обяснява Катя Зографова.

„Във времето, в което Вазов пише „Нова земя“, той е народен представител“, разкрива Мирела Иванова. Самият той казва: „Като народен представител аз не проявих никаква политическа дейност. Не взех никакво участие и в острите политически борби. Бях много повече зает с идеята за един голям роман. Тоя роман „Нова земя“, една верига от спомени и лични преживявания, критиката посрещна враждебно. От неприятелското настроение, което съгледах в единодушното решение на критиката да ме отрича, аз разбрах, че положението ми на писател е невъзможно и че трябва да захвърля перото“. И в продължение на три години Вазов не написва нито ред.


С новото си издание „Нова земя“ на Иван Вазов заема достойно място в библиотеката на съвременния читател, категоричен е Георги Грънчаров от литературния блог „Библиотеката“.

„Нова земя“ е всъщност наследник на „Под игото“, в него е представена борбата на българите, тяхната трагична съдба, нещо, което следосвобожденските българи много ценят у Вазов. В „Нова земя“ авторът на първия български роман показва черти и особености на националния ни характер, непопулярни сред българите. Виждаме зараждането на новия българин с неговите недостатъци, с неговото политиканстване, с гледането в паничката на другия, с жаждата за забогатяване. Именно затова българинът не се е харесал в това огледало“, смята Грънчаров.

През следващите две години в Народния театър „Иван Вазов“ ще се отбележат два юбилея. 170-годишнината от рождението на големия писател, но и 100 години от смъртта му през 1921-ва. 

„Подготвили сме специална програма, наречена „Необозримостта Вазов“. Тя включва театрални представления, много сказки и изложби. На рождения ден на Вазов на 9 юли, в деня на неговата 170-годишнина, ще бъде премиерата на „Нова земя“, драматизация по романа на Юрий Дачев”, представя амбициозната програма Мирела Иванова. 

Повече чуйте в звуковия файл.

Снимки: Издателство „Кръг“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48