НПО организации: Деинституционализацията е умалена институционализация

Въпреки настаняването им в малки домове от семеен тип, децата с увреждания продължават да бъдат в изолация и вместо интегрирането им в обществото, те са подложени на сегрегация. Това посочват неправителствени организации, сигнализиращи за неправомерно изразходвани по проекти евросредства. Настояването е да се спре инфраструктурното финансиране от Европейския съюз, което България ще използва за изграждане на институции за хора с увреждания по приетия план за дългосрочна грижа.

За първи път в историята три правозащитни организации в сферата на уврежданията предизвикват съдебна процедура срещу Европейската комисия поради отказ да бъде спряно финансирането. Делото е  внесено в Съда на Европейския съюз в Люксембург. Организациите, които съдят Еврокомисията, са Европейската мрежа за независим живот, Центърът за независим живот - София , Фондация "Валидност" и Българският хелзинкски комитет. Освен съдебен иск, организациите са внесли и петиция  до Комисията по петиции на Европейския парламент.

От неправителствените организации обясниха, че са против изграждането на малки домове за възрастни с увреждания. Според тях това е вредно и противоречи на Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания. Те дават примери и с провалилата се според тях реформа за извеждането на децата от институциите у нас.

"Ние не съдим България, защото прави реформа, а защото прави реформа по грешен начин. Извеждането на деца във всякакви центрове за настаняване от семеен тип, в които няма нищо семейно, общо взето не е деинституционализация. И това, което българската държава е направила, на практика е подвела Европейската комисия, за да получи финансиране за повече от същото, което е било", мотивира се Капка Панайотова от Центъра за независим живот. Според нея малкият дом е същият като големия, но мащабът е по-малък.

"Тук въпросът не опира за това дали да има или да няма малки групови домове. Разбира се, че е по-добре да ги няма. Въпросът е, че нямат избор хората, защото подкрепа в общността няма, защото няма създадени условия в общата среда хората да се справят", коментира Панайотова.

Според заместник- министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова малките къщи, в които децата получават добра грижа, са само част от цялата реформа.

"Особено за децата в последните 10 години ние първо успяхме да създадем множество и качествени, и много други нови услуги. В момента има създадени 627 услуги, като 320 това са услуги в общността - дневни центрове за деца с увреждания и за младежи, дневни центрове със седмична грижа, дневни центрове за деца с тежки множествени увреждания, центрове за социална рехабилитация, звената "Майка и бебе", кризисните центрове", отбелязва Русинова.

Това са множество услуги, които дават възможност специалисти ежедневно да работят с децата в общността, подчертава тя.

"Създадохме изцяло работещ модел на приемна грижа в България. Не можем да твърдим, че това е грешен процес или че по някакъв начин новите услуги, които създаваме, водят до институционализация. Тези организации пускаха жалби и към Министерството на регионалното развитие, и към нас, и към Европейската комисия. Оценката на Европейската комисия по отношение на тази политика в държавата ни е изключително висока."

Капка Панайотова изтъква, че българската държава демагогски продължава да инвестира пари във форми на социални услуги, които противоречат на международните норми за човешки права. "И това моите колеги, които управляват такива услуги, би трябвало да го знаят. Те са компетентни хора. И ако го знаят и продължават да го правят, аз нямам никакъв проблем с това да ги компрометирам."

Услугите за възрастни няма да са само в малките къщи, контрира заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.

"Ние приключихме успешно създаването на услугите за личен асистент, за домашен асистент през проектите за независим живот. В момента много успешно развиваме патронажната грижа, защото вярвам, че здравно-социалните услуги, които развиваме в общността, които са насочени към хора с увреждания и самотно живеещи възрастни хора, са важната стъпка ние да осигурим независимост и достоен живот на тези хора в семейната среда", коментира Русинова.

Ще бъдат създадени нови 20 Центъра за хора с увреждания.

"Много малка част от процеса на деинституционализация е закриването на десетте дома за хора с психични разстройства и преструктурирането им в нови услуги. Всички тези новоизграадени малки къщички - те са в близост до болнични заведения, до психиатрии и са в населени места. Старите домове са извън населените места - в гората, в пустошта, без да има достъп до медицинско заведение", посочва още Зорница Русинова.

Очаква се в края на март или началото на април 2020 година Европейският съд в Люксембург да се произнесе по внесения иск от неправителствени организации да спре финансирането на реформите в социалната сфера.