Защо е необходима национална скринингова програма за ранно откриване на болестите на ретината

Над 2,2 милиарда души в света са с нарушено зрение. При половината от тях заболяването е можело да бъде предотвратено с навременни мерки. Най-рисковата група са диабетно болните, които у нас са около 8 на сто от населението, а 1/3 от тях развиват болести на ретината. Диабетната ретинопатия засяга съдовете на окото, обясни председателят на Българското дружество на офталмолозите доц. д-р Марин Атанасов:

"Дори и най-малкото кръвоизливче, дори и най-малкият отток, който е предизвикан от повишената съдова пропускливост, може да предизвика много тежка симптоматика."

Болестта се развива без болка и ако пациентът не потърси помощ навреме, зрението намалява прогресивно и може да се стигне до пълна слепота, предупреждават лекарите.

"Когато ги открием навреме, ние можем да ги повлияем. Целта е да открием тази ретинопатия тогава, когато една адекватна лазер терапия може да профилактира пациента и той да не достигне до по-тежката форма на диабетна ретинопатия."

Липсата на достатъчно информация води до късно откриване на болестите на ретината, особено при по-възрастните пациенти, смята проф. Ива Петкова, специалист-офталмолог в Александровска болница и член на експертна комисия към здравното министерство:

"В повечето случаи по-възрастните пациенти знаят за заболяването перде. Те са заболявания на една и съща възраст, могат да съществуват едновременно. Чака се да напредне пердето, да узрее, както се казва и се пропускат някои много важни заболявания, каквито са макулната дегенерация, свързана с възрастта, а също и глаукомата, които междувременно могат да работят, да донесат невъзвратимо увреждане и накрая да се окаже, че операцията за перде не помага."

Загубата на зрение рязко влошава качеството на живот на хората и ги прави зависими от техните близки. Какво се случва, когато болестта напредва - разказва председателят на създаденото миналата година Сдружение „Ретина България“ д-р Петя Стратиева. Самата тя е с увредено зрение и познава в детайли всички проблеми на тази група пациенти:

"Човек престава да вижда лица, да разпознава черти, започва да се блъска дори в ръбовете на собствения си дом. Изведнъж, бавно и постепенно, с всеки изминал ден, започва да не може да се справя с ежедневните си задължения."

Опасността от развитие на болести на ретината расте право пропорционално с възрастта, казва проф. Петкова:

"Докато над 60 години честотата е от порядъка на 8 до 12%, над 80 години тя може да бъде около 30% от населението, което е на тази възраст съответно."

Колкото по-рано се открие ретинопатията, толкова по-големи са възможностите на медицината да помогне, напомнят лекарите. Д-р Марин Атанасов каза:

"Нашето послание е всеки един пациент с диабет поне веднъж годишно да бъде преглеждан от офталмолог, дори и да няма оплаквания. Ако има оплаквания, разбира се, това трябва да стане веднага. За съжаление, когато настъпят субективните оплаквания, нерядко вече е станало доста късно и тогава тръгват да търсят помощ. Тогава вече ние трудно бихме могли да профилактираме диабета, трябва да лекуваме, за съжаление, късните последици. А е можело да не се стига до там, ако този пациент е бил обхванат навреме."

У нас обаче се разчита пациентите сами да търсят помощ, ако и когато решат. Затова лекарите препоръчват профилактиката и ранното откриване на болестите на ретината да станат държавна политика.

"Това да оставим инициативата в ръцете на пациента, той да бъде инициативният, той да отиде при лекаря, ако забележи нещо, обикновено в повечето случаи се оказва доста късно. Ранната детекция не може да бъде оставена в ръцете на пациента. Тя трябва да бъде грижа на обществото, грижа на здравните власти и да бъде свързана с профилактичните мероприятия, които трябва да се провеждат."

Българските лекари успешно прилагат иновативно лечение на една от проявите на диабетна ретинопатия - влажната форма на диабетен мускулен едем. В 90 на сто от случаите лечението има ефект и или подобрява зрението, или стопира развитието на заболяването. Терапията обаче е скъпа и недостъпна за повечето пациенти, каза Петя Стратиева:

"И много често това са пенсионери, които следва да заплатят част от терапията. И това не са всички разходи, които те трябва да поемат. Те имат и разходи за изследвания, ако щете дори и за транспорт, за да стигнат до лечебното заведение. Те имат и други разходи в ежедневието, които са свързани с това те да водят социален живот. И тези разходи са поети изцяло от пациентите и техните семейства."

От лятото на миналата година здавната каса плаща 75 на сто от стойността на лекарството, което е доста скъпо и се налага пациентите да доплащат по около 350 лева за всяка инжекция. Обикновено лечението започва с минимум 3, а често и повече. От сдружение "Ретина България" напомнят, че освен достъп до лечение, българските пациенти имат нужда и от целенасочена държавна политика за профилактика."

"Да има скринингова програма, което значи пациентите да бъдат ранно обхващани, особено пациентите с диабет, за да може да започне навременно лечение и рехабилитация на тези пациенти. Да могат де станат мобилни, да се обслужват в дома си, да се научат как да си режат хляб, какви маршрути да имат и също да бъдат обучени как те да живеят със самото заболяване. За това следва да го има скрининга."