Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Крадецът на праскови" - да откраднеш миг любов

В края на Първата световна война съпругата на български офицер се влюбва в сръбски военнопленник...или за любовта, която гори дори в един откраднат миг - „Крадецът на праскови“ – първият режисьорски филм на Въло Радев.

1918 година. По улиците на Търново преминават военнопленници. Комендантът на града, педантичен офицер, държи съпругата си Лиза зад дебелите стени на дома си, сред дръвчета праскови. Един ден Лиза открива сърбина Иво Обренович да краде плодове от нейната градина. Гладът го довел до бягство от военнопленическия лагер. Иво е сръбски поручик, бивш учител по музика. Лиза е тъжна, самотна и чувствителна. У младата жена се събужда състрадание, което скоро преминава в голяма любов. В лагера Иво води шеговити разговори с френския посланик Дьо Гревил и с нетърпение очаква срещите си с Лиза. И двамата разбират, че в това размирно време любовта им е обречена, но това засилва още повече чувствата...

Когато започва снимките на „Крадецът на праскови“ Коканова е само на 25 години. Божествено красива и вече много обичана от публиката. Има 7 роли, сред тях е и Ирина от „Тютюн“. Когато Въло Радев обявява, че ще я снима в първия си режисьорски филм Художественият съвет на Киноцентъра е категорично против. Тя е много млада, в нея има все още нещо момичешко, не би стояла нито до сърбина Раде Маркович, нито до Михаил Михайлов като военен комендант на града. Въло Радев е принуден да я смени с Виолета Минкова, известна тогава театрална актриса. Но след като преглежда снимания с Минкова материал Радев обявява, че я сменя отново с Невена, защото иначе филмът ще бъде провал. Началото на снимките с Раде Маркович били трудни – той бил нервен от смяната на актрисите , а тя- студена и дистанцирана. Невена обичала да слуша Въло Радев. Тя се заразявала от него и бавно се превръщала в Лиза. Така дистанцията със сърбина се скъсявала и любовната химия между героите им преминава и самите Коканова и Маркович. И във филма виждаме голямата любов – красива, светла, но и мъчителна и безнадеждна. Войната - това е не само фронта и димящите дула, кръвта и физическите страдания, смъртта. Войната - това са и претърпелите крушение илюзии, опустошените души, несбъдналите се мечти и идеали, обречените чувства и надежди.

Много години по-късно видяхме Раде Маркович във филма за Невена – „Аз коя съм“, документален разказ на Георги Тошев.

Каква хубава снимка, казва сръбският актьор, докато държи в ръка снимка на кадър от филма. Когато държа в ръцете си тези фотографии, имам ги у дома, не така големи и не толкова хубави…винаги се усмихвам. Усмихвам се вътрешно, духовно, те ми напомнят нещо прекрасно, което е останало запечатано в душата ми, едно богатство. В живота има толкова удари и злини, но върху мен оставиха силен отпечатък и този филм, и пребиваването ми в България, и моята работа и близост с Невена. Че аз мога само да се усмихна, наистина с много тъга, защото тя си отиде завинаги. Но, както човек никога не иска да вярва в лошото, най-вече в смъртта, така и аз не исках да вярвам и бях ужасно потресен, когато чух. Това е точната дума – потресен. Знаех, че си отива, преболедувах го, но, когато това се случи първата ми мисъл беше – нима никога вече няма да бъда с нея. Останах сам. То отзвъняваше в мене и не мога да се освободя от този звук, той отеква в мен, все още. Тя беше изключително създание, невероятна, единствена, не съм срещал в живота си подобно същество.

Действието във филма, а и в творбата на Емилиян Станев, се развива в красивия старопрестолен град Търново. По идея на Регионалния исторически музей от следващата година естествените декори, използвани при заснемането на филми в града ще бъдат обозначени с информационни табели, а туристите ще могат да гледат сцената, запечатала конкретното място. Включително и от заснетия през 1964 година филм „Крадецът на праскови“, в който се виждат: лагерът за военнопленници на входа на Царевец, дворецът на Царевец, през телените ограждения в далечината Търново е като на длан, а любовните сцени се снимат в двора с прасковите в Арбанаси. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Катя Паскалева

Катя Паскалева - актриса като картина

Катя Паскалева е една от енигмите на българското кино и българския театър. Звездата ѝ изгрява със знаменитата роля в "Козият рог", а до края на живота си Катя Паскалева се снима в над 20 филма и прави десетки впечатляващи роли в театъра. Наричат я актрисата – картина. Красотата ѝ, бликаща от дълбоките ѝ и чувствени бадемови очи, е покоряваща, а мащабите..

публикувано на 18.09.24 в 03:00

15.09.2024 Законите на Мърфи

В звуковия файл можете да чуете рубриката " Законите на Мърфи" от 15 септември 2024 г. Водещ - Даниела Якова

публикувано на 16.09.24 в 09:21

08.09.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 08.09.24 година.

публикувано на 08.09.24 в 08:15
Законите на Мърфи

01.09.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 01.09.24 година.

публикувано на 01.09.24 в 08:15
Слав Киров

Екстремните спортове 18 - 25 август 2024

Слав Киров постигна 6 място на Световното първенство по спортно катерене за юноши и девойки , в Гуянг, Китай. Победи японецът Юсуки Сугимото, а втори се класира румънецът Дариус Рапа, следван от Шион Омата, Япония. В другата възрастова група Боян Киров се класира на 19 място при юношите, а Валисия Мей - на 28 място. Николай Николов победи в..

публикувано на 25.08.24 в 14:52

25.08.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 25.08.24 година. "Тези с голямото си его сами се спъват в него!". Това е изречението на месеца, а негов автор е Иван Кулински от Угърчин.

публикувано на 25.08.24 в 08:15

Могъщата поезия на Никола Фурнаджиев

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Сменя няколко специалности в СУ "Климент Охридски", накрая завършва философия и педагогика. На 20 години той става пряк свидетел на Септемврийското въстание 1923 година и на неговите жертви и е смятал, че България е била почти на границата на гражданска война. Това го потриса и той не може..

публикувано на 25.08.24 в 04:41