Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първият български хуманоиден робот е шуменец

Сред материалите за направата на Роки са кофа за боклук и ДВД-та

Първият български хуманоиден робот Роки
Снимка: Росен Христов

Докато хуманоидните роботи получават все повече внимание не само в света на технологиите, но и от широката общественост, в шуменски гараж е създаден Роки. Младият инженер Росен Христов изработва хуманоидния робот с амбицията тепърва да доразвива качествата му.

„Роки" означава „робот, операция, конструкция, изпълнение“ или по-точно хуманоиден робот. Като конструкция наподобява човешкото тяло. Преди много години го започнах. Бях още студент. Поради липса на средства спрях донякъде, не беше довършен напълно. След като започнах работа и имах малко повече средства, го разглобих и направих отново. От малък си мечтая да направя подобен робот. Трудно е началото. Първо създадох дясната му ръка, тя е с пет пръста, подобно на човешката. Лявата е малко по-различна“, разказва Росен.

От кофата за боклук до хуманоида

Създаването на Роки струва около 2000 лева. Изобретен е с нестандартни материали: „Механизмите са от вдигане на прозорци на коли, някои счупени – взимал съм и съм ги поправял. Има и нови части, естествено. Интересното е, че торсът на робота е направен от кошче за боклук. Останалите части са ДВД-та, машинки, други задвижващи механизми и т. н.“

Инженер Христов е набелязал и следващите цели, които иска да постигне с Роки: „Няма такава свобода, каквато по принцип искам. Кинематиката, свободата на движение, не е кой знае колко голяма. Не може да си движи ръката от рамото. Може да хване даден предмет и да го премести, мобилен е“. Росен казва, че макар и още да не го е качвал в дома си, прави експерименти с Роки в гаража, където работи. Роботът вече е бил и пред широка публика. Първото излизане от гаража е за Младежкото техническо изложение в Горна Оряховица. „Нямаше да го покажа, ако не беше приятелката ми. Причината, поради която не исках да го показвам, е, че не мислех, че е на достатъчно високо ниво“, допълва изобретателят.

Роки на изложението в Горна ОряховицаСнимка: veliko-tarnovo.net.jpg

Да раздвижиш Роки

„Захранването е в торса му, по-надолу в тялото е и микроконтролерът, който програмирам, за да извършва самостоятелни движения. Може да се управлява ръчно и самостоятелно. Ръчното управление е с клавиатура, подобно на компютър. Ако се управлява самостоятелно, се програмира през микроконтролера. Предмети не разпознава, но има камери, с които, след още много работа, ще започне да прави и това“.

Извън роботиката Росен има интереси в спорта и литературата.

„За кратко съм бил кикбоксьор, състезател съм и по вдигане на тежести. Спортът е едно от хобитата ми. От фантастиката идват някои от идеите ми. С изобретения се занимавам от много малък, първи или втори клас. Запалих се от баща ми, който също се занимава с електроника. Първият ми мъничък робот бе от „ЛЕГО“, бях направил човекоподобна ръка“.

Историята на Роки чуйте в звуковия файл, а как изглежда в действие вижте тук


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина?

Седмицата, в която отбелязваме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина е една от темите в разговора на кореспондентката ни в Русе Ася Пенчева с д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов. Известно е, че на 3 март се..

публикувано на 09.03.25 в 07:20
Националната астрономическа обсерватория Рожен

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи 44-та си годишнина

На 13-ти март Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще отбележи своята 44-та годишнина. Официалното й откриване е на тази дата през 1981-ва година. Редовната наблюдателна дейност по научни програми започва от месец септември 1979 г. Тя е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в този район на Югоизточна Европа...

публикувано на 09.03.25 в 05:15

Анора, Фрида, Кете, Кариния, Орин, Джойс, Марина, Вера, Ели: Осми март отвъд календара

"Анора" на Шон Бейкър бе големият победител на тазгодишните "Оскар"-и с 6 номинации и 5 награди – за оригинален сценарий, монтаж, най-добра главна женска роля, режисьор и най-добър филм. Вечерта на "Анора" - наградите "Оскар" бяха връчени за 97-и път Така започна седмицата, в чийто край отбелязваме Международния ден на жената...

публикувано на 08.03.25 в 20:25

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48