Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Медийните рискове за децата - жертви на насилие

Снимка: YOUNICEF

Какво преживяват децата - свидетели и жертви на домашно насилие? Какви са щадящите процедури за събиране на данни от деца - жертви и свидетели? Кои са добрите практики? Върху това ще се фокусират дискусия и обучение в София, които организират Фондация "Асоциация Анимус", съвместно със Сдружение "Институт за социални дейности и практики" с подкрепата на УНИЦЕФ. Ще бъде обсъдена и друга чувствителлна тема за медийното ни пространство - етичното отразяване и мястото на децата в медиите. 

"Първият въпрос, който може би трябва да си зададат - дали е гарантирана безопасността на едно дете и дали начинът, по който аз влизам в контакт и отразявам това дете, няма да повлияе на това то да бъде в още по-рискова ситуация, отколкото е било в момента", каза пред "Хоризонт" Катя Кръстанова от "Асоциация Анимус".

Вторият въпрос според нея е дали не засилваме преживяванията, които трябва да бъдат туширани. Моделът е разработен с подкрепата на УНИЦЕФ и на Асоциацията на европейските журналисти. 

"Те разработиха един пътеводител за това как да бъдат представени случаите на децата в медиите, така че да бъде запазено тяхното лично пространство и да не бъдат въвлечени в по-голям риск и опасност отколкото са", допълни Катя Кръстанова. 

Достоверност срещу анонимност

Недопустимо е в публичното пространство да се появяват снимки на деца в риск и жертви на насилие, коментира тя.

"Самият начин, по който се отразяват историите - прави впечатление, че понякога не само те се засрамват и се вкарват в ситуация да се чувстват още по-виновни, а чисто физически понякога има риск за децата - жертви на насилие, които стават част от различни процедури, свързани с разследване на полицията, дори съдебни процедури. И начинът, по който се представят, понякога буквално ги застрашава", изтъкна експертът.

Желанието да се придаде достоверност всъщност влиза в противоречие с нуждата на детето да бъде анонимно, смята Кръстанова.

"Всъщност журналистическата потребност да се обозначи, за да може аудиторията да придобие директна представа, се конфронтира с това едно дете да бъде скрито, никой да не знае от класа му, че то е жертва на домашно насилие или е преживяло изнасилване. Достатъчно е да се спомене училището, градът и вече е ясно", посочи Катя Кръстанова.

Срам, страх и вина

Най-сериозният проблем при децата - жертви на насилие е, че те изпитват много силно срам, страх и вина.

"Всичко, свързано с издаване на детето, води до това то да бъде сочено. Независимо дали го сочат, защото е жертва на сексуално насилие, дали е дете, което е преживяло или е било свидетел на домашно насилие, или е дете, което е въвлечено в сексуална експлоатация. То започва да бъде идентифицирано с ролята на жертва и да се отнасят с него по този начин", подчерта Кръстанова.

Децата - жертви на насилие имат огромната потребност да не бъдат сочени и разграничавани от другите деца, категорична е тя.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Йордан Ибришимов: Европа харчи милиарди за къмпинг туризъм, ние не правим нищо

Крайно време е властта да започне да работи по въпроса за къмпинг туризма в България, като предприеме стъпки към регулиране. Този призив отправи в интервю за БНР Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество. Нарушенията е хубаво да се следят и превантират, технологиите са въпрос на избор , каза той във връзка с намеренията до се..

публикувано на 07.05.25 в 09:34

"Капачки за бъдеще" с нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството

Националната инициатива "Капачки за бъдеще" представи нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството. Успоредно с традиционната си дейност - събирането на пластмасови капачки за детска медицинска апаратури и линейки, доброволците на фондацията популяризират и новата кампания, с която разширяват дейността си - "Човеци за бъдеще"...

публикувано на 04.05.25 в 07:05

В Столичната библиотека тече процес на модернизация на услугите

До 2030 г. Европейската комисия цели поне 80% от възрастните граждани на Европейския съюз да притежават основни дигитални умения. Идеята е да се насърчи процеса на дигитална трансформация на бизнеса, на институциите и на икономиката. Ускоряването на процеса ще доведе до по-висока производителност и ефективност на работата. И за да не ви звучи..

публикувано на 04.05.25 в 06:53

Пето бригадно командване в Плевен организира празник за Деня на храбростта

В навечерието на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май, Пето бригадно командване в Плевен организира празник за жителите на града. Пред Военния клуб интерес предизвика изложението на въоръжение и бойна техника на Българската армия. Полковник Иван Вълев, командир на Пето бригадно командване обясни: "Втора..

публикувано на 04.05.25 в 06:01
Ариел Бибас

В Израел все още очакват да се завърнат отвлечените в Газа

Академията за изучаване на иврит съобщи на бившия израелски заложник Ярден Бибас, че променя името на вид оранжева пеперуда от "Кетмит Йерусалим" на "Кетмит Ариел" в чест на четиригодишния му син Ариел, който беше отвлечен от "Хамас" и убит в Газа. Двете братчета Квир и Ариел станаха символи на борбата за освобождаване на заложниците след..

публикувано на 04.05.25 в 05:41

Стрели срещу матурите след 7-и клас: Безполезни и за децата, и за системата

Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти коментираха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас. "Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме..

публикувано на 02.05.25 в 12:05

Райна Бояджиева: Ако акушерската професия е автономна, ще привлече повече желаещи

4400 са акушерките у нас в момента. На 100 000 души се падат 68 акушерки. В ЕС този показател е почти наполовина по-нисък.  48-49 години е средната възраст на практикуващите акушерската професия. В отделни региони обаче тя е много по-висока. Заплатата не е най-важният проблем. Младите момичета, които тепърва трябва да избират..

публикувано на 01.05.25 в 10:10