На 3 декември 2019 г. се навършиха 110 години от рождението на големия български музикант проф. Владимир Аврамов - изтъкнат цигулар и педагог.
За постиженията на Аврамов често е ставало дума в историческата рубрика "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" - почти няма наш цигулар, който да не е бил негов ученик, а ако не лично негов, то на някой подготвен от него преподавател. Достатъчно е да се изброят имената на Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Любен Йорданов, Георги Байнов, МинчоДимитров, Валетин Стефанов, Ангел Станков, Йосиф Радионови много други.
Не случайно проф. Аврамов е много търсен лектор и преподавател в много страни по света, участник в журитата на много от престижните цигулкови конкурси като „Чайковски“ в Москва, “Бах“ в Лайпциг, “Паганини“ в Генуа, “Жак Тибо" в Париж, “Карл Флеш“ в Лондон, “Фриц Крайслер“ във Виена, "Кралица Елизабет“ в Брюксел и др. Той е председател на органицазционния комитет на Националния конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия, има голям принос и за създаването на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив.
Владимир Аврамов е и изявен български концертиращ цигулар с голям репертоар, красив тон, прецизна техника и точно чувство за стил.
Но този път акцентираме и върху още едно забележително постижение на проф. Аврамов - създаването на струнния квартет “Аврамов“, едно от големите постижения на нашата музикална култура и с особено значение за стимулирането на творчеството на българските композитори, чиито първи изпълнители беше почти винаги този квартет. Дори погледнато само в този аспект, значението на състава е огромно.
В Златния фонд на БНР е запазено интервю с проф. Владимир Авмрамов от 2002 г., когато той е на 93 години, в което разказва историята на създаването на този забележителен камерен ансамбъл с членове през 1938 г.: Владимир Аврамов - първа цигулка, Стоян Сертев - втора цигулка, Стефан Магнев - виола и Константин Кугийски - виолончело. Чуйте спомените в звуковия файл.
На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..