Най-трудната и най-емблематичната - така французите наричат пенсионната реформа. Не едно и две френски правителства са се препънали в нея. „Сега е ред на младия и енергичен президент Еманюел Макрон“, си мислят профсъюзите. „Крайно време е“, отговарят привържениците на президента. В момента във Франция действат 40 различни пенсионни модела. Французите се пенсионират най-рано от всички европейци. Без реформа, до пет години дефицитът на пенсионните дружества може да нарасне на 17 милиарда евро. За чувствителността на французите към всякакви промени в пенсионния модел и политическия залог за френския президент Весела Владкова разговаря с политолога д-р Жули Хаман.
Безспорно има прилики със събитията от 1995 г., когато Франция бе обхваната от масови протести срещу плановете за реформа на тогавашния премиер Ален Жупе. Предполагам, че и сега стачката ще продължи. Въпреки това обаче има и съществени разлики в обществените нагласи, казва Жули Хаман, автор на редица изследвания и научни публикации за актуалната политика във Франция. Където профсъюзите винаги са играели една от водещите роли. През 1995 г. оглавиха масовото недоволство срещу пенсионните планове на консерватора Ален Жупе. И победиха - реформата, която тогава се изразяваше в изравняване на осигурителния стаж за пенсиониране между държавните служители и частния бизнес, се случи едва двадесет години по-късно. Днес обаче профсъюзите във Франция като че ли са загубили обаянието си, отнето им от „жълтите жилетки“.
Точно така. Условията, в които Макрон се опитва да прокара своята пенсионна реформа, са променени заради движението на „жълтите жилетки“. Протестите на „жълтите жилетки“ показаха, че във Франция освен профсъюзите има и други платформи, които могат да обединят милиони хора да излязат на улицата. Това са хора, които не са обвързани нито със синдикатите, нито с партиите, и вероятно дори до сега не са излизали на протест. Сега профсъюзите се надяват да покажат, че все още могат да мобилизират масите, като привлекат на своя страна и „жълтите жилетки“. За сега тази сметка излиза.
За разлика от предишни социални конфликти във Франция, сегашното правителство води диалога не само със социалните партньори, т.е. синдикатите, а и с гражданите. Този диалог започна като отговор на президента Макрон на протестите на „жълтите жилетки“. Въпреки това обществото е силно разделено. Близо две трети от французите подкрепят основния мотив на правителството за реформа на пенсионната система - уеднаквяването на различните модели в държавния и в частния сектор. В същото време обаче също две трети смятат, че протестите и стачките са оправдани. Коментарът на Жули Хаман:
На пръв поглед това е парадоксално. Но всъщност показва, че при протестите срещу пенсионната реформа залогът е по-голям. Много французи наистина са убедени, че пенсионната система трябва да се промени. Въпросът е обаче, как. Според мен, през следващите седмици ще стане ясно, кой е по-успешен в аргументите си - правителството или протестиращите.
Или с други думи - пенсионната реформа е повече от проста промяна на модела. Според Жули Хаман въпросът е, как се интерпретира и прилага на практика социалната справедливост и какво е бъдещето на социалния диалог между политиците и протестиращите.
Правителството води кампанията си с основния аргумент, че сегашната система не е справедлива, защото гарантира привилегии за заетите само за някои отрасли. А профсъюзите залагат на солидарността. В момента е трудно да се предвиди, кой ще спечели това наддаване за подкрепата на французите. А те страдат всеки ден от хаоса и блокадата на цяла Франция по време на стачката. И въпреки това към момента хората са склонни да преглътнат неудобствата и да подкрепят протестите.
Защо пенсионната реформа е толкова чувствителна тема за французите, а за политиците - горещ картоф?
Пенсионната реформа е символ на френската социална система. В този смисъл противниците на реформата виждат във всеки опит за промяна на модела опасност да отпаднат съществуващите социални придобивки. За французите социалната държава е гордост и съществена част от националната идентичност.
В същото време от много години се говори за проблемите, които предизвиква нереформираната пенсионна система. Основният сред тях е, че на практика съществуват над 40 различни пенсионни модела. Мнозина виждат в това известна социална неправда. Освен това системата има натрупан и много голям дефицит. Така че реформата е абсолютно наложителна.
В този смисъл прави впечатление, че Макрон и правителството му действат предпазливо, сякаш не бързат. И това е точно обратното на обещанията, които даде Макрон при в предизборната кампания, че скоростно ще реформира Франция. На практика стачката започна преди премиерът Едуард Филип да обяви детайлите на реформата.
Засега липсват много детайли в предлаганата от Макрон пенсионна реформа. Всъщност, правителството си оставя по този начин вратички. Според мен, в началото управляващите са се надявали, че заради липсата на конкретна информация няма да се стигне до толкова масови протести, каквито виждаме сега. Дори напротив - синдикатите и отделни организации в различни отрасли на икономиката критикуват правителството, че толкова дълго е държало в тайна конкретните си планове.
Какъв е залогът за Макрон? Не само във Франция, но и в Европа. Защото винаги, когато стане дума за финансова дисциплина, европейските партньори сочат Франция с пръст.
За Макрон е от изключителна важност реформата да успее, под каквато и да е форма. В името на този успех той е склонен и на отстъпки. Макрон сам се провъзгласи за президента реформатор и пенсионната реформа далеч не е единствената, която обеща за петгодишния си мандат. Тя обаче е ключовата, най-важната от всички.
Обявените реформи обаче не се възприемат от всички еднозначно, напротив - още в началото на президентския му мандат имаше много остри критики. Защото той не спазва обещанието си да провежда социални реформи. За французите идеите на Макрон са прекалено либерални, дори консервативни.
Така че за Макрон пенсионната реформа е изключително важна за доверието и имиджа му в страната. Скоро предстоят местни избори. В същото време обаче залогът е голям и на европейска сцена. Защото пред европейските партньори Макрон винаги е заемал позата на реформатор, който първо ще промени Франция, а след това и целия Европейски съюз. А тъй като вече знаем, че в Европа идеите му не се приемат безрезервно, успехът му във Франция става още по-важен за политическото му бъдеще. За да може да каже: ето, написах си домашното у дома, сега да запретнем ръкави в Европа.
През март предстоят местни избори - важен тест за подкрепата за Макрон. Задълбочаващо се разделение в обществото би помогнало на опозицията в лицето на крайната десница. „Затова следващите стъпки на правителството са от ключово значение“, смята Жули Хаман:
Следващите решения са насрочени още за януари, когато в парламента трябва да бъдат внесени първите текстове от проектозакона. До тогава трябва да се проведат преговори със социалните партньори, за да могат в текста да се включат евентуални техни искания. Така че всичко зависи от социалния диалог. А Макрон бърза, защото през март предстоят местни избори и той би искал да може да представи реформата като свой успех.
За Макрон голям проблем е общото недоволство на французите, дори бих казала социалната криза, в която Франция се намира от няколко години. А той за сега не успява да я овладее. До местните избори не остава много време и неговата партия едва ли ще успее да победи в провинцията, където бяха най-масовите протести на „жълтите жилетки“. И където е силна крайната десница на Марин Льо Пен.
Мнението на Жули Хаман можете да чуете в звуковия файл.
Парламентарни избори ще се проведат утре в Косово. Това е и завършекът на първия пълен управленски мандат в балканската страна, след обявяването на независимост от Сърбия през 2008 година. Той беше изпълнен от премиерът Албин Курти и лявото националистическо движение "Самоопределение". В заключителния си митинг снощи Курти акцентира..
Тази вечер се проведоха станалите традиционни шествия срещу крайната десница в редица градове в германия. В Мюнхен са участвали 250 000 души според властите, а според организаторите - 320 000, пише Франс прес. В подобен протест в Хановер са се включили 24 000 души. Тази вечер слоган на шествията беше "Демокрацията има нужда от теб", с който се..
Американските телевизионни сериали "Шогун" и "Хитринки" спечелиха наградите за най-добра драма и най-добра комедия на церемонията "Изборът на критиците". Трима японски актьори в "Шогун" взеха ключови отличия в категориите за драматични поредици - Хироюки Санада за главна мъжка роля, Таданобу Асано и Моека Хоши съответно за поддържащи мъжка и..
Ливан има ново правителство с министър-председател Науаф Салам, обявиха от канцеларията на президента Жозеф Аун. В състава му има 24 министри.С президентски указ беше приета оставката на служебния премиер Наджиб Микати. Новият кабинет бе формиран след продължили повече от три седмици консултации между партиите и под пряк натиск от страна на..
Израелският премиер Бенямин Нетаняху е изпратил делегация в катарската столица Доха за следващия етап от преговорите за прекратяване на огъня в Ивицата Газа, съобщиха израелски медии. Преговорите за втората фаза на примирието се очаква да са по-трудни, отбелязват анализатори. В нея "Хамас" трябва да освободи още десетки заложници в замяна на..
Софийският градски съд отрече да е издавал постановление през декември миналата година, с което да е оттеглена европейската заповед за арест на Петьо Петров-Еврото - нещо, което заяви в четвъртък при изслушването си в парламента заместник-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов. Това съобщи БТА. Какво казаха пред НС представителите..
"47" и "Инфилтраторът" са двете продукции, които събраха най-много номинации за най-големите награди в испанското кино тази година. Двата филма имат съответно по 14 и 13 номинации. В списъка с претендентите е и лентата на Педро Алмодовар "Съседната стая" с 10 номинации, включително за най-добър режисьор и най-добър адаптиран сценарий, но не е в..
Въвеждането на задължителна матура по математика в XII клас няма да стане от днес за утре. Трябва законодателна инициатива, съгласие в НС за промяна..
Соросоид стана обидна дума, защото хората нямат никаква мисъл за България. Джордж Сорос се надцени и мислеше, че тази вълна на "Отворено общество"..
Едно е желанието на работодателите, друго е реалната възможност за наемане на работници от трети страни. Работодателите трудно стигат до..