„Това, което правя, го правя от сърце. Знам, че е стойностно. Става дума за преводите, за прекрасния мост между Балканите и една част от Европа, и Изтока“, признава Хайри Хамдан, който е и съставител на поетически антологии. Последното, върху което е работил, е преводът на "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, който се очаква да излезе през януари. Преглежда отново и свой роман, озаглавен "Лешникови градини".
Хайри Хамдан е в България от 1982 година. В България завършва първо подготвителен курс по медицина, после се дипломира като инженер, но все го тегли към света на думите. Сега може да каже, че е пуснал здрави корени тук.
Родината - тук и там
"Тук усещам, че е моята родина. И там също. Имам страшно много приятели в Йордания. Но докато чувствам, че съм повече необходим тук, отколкото там, аз ще продължа да съм постоянно в България. Имам дом в Йордания. Мога по всяко време да се върна. Не прекъсвам моите отношения с Йордания."
„Това ми помогна, помогна ми инженерството – да подреждам мислите си, да подреждам живота си. То е една матрица сякаш. Няма опит, няма учене, което да не влиза в употреба в даден момент“, преценява днес, от дистанцията на времето.
Наскоро Хайри Хамдан представи в Литературен клуб "Перото" новата си стихосбирка „Водните линии на паметта“.
„Паметта е двигател на вселената, двигател на всичко. Паметници, памет, злопаметност, история… Защо паметта да няма своите лилии, които да я украсяват?“
Няма идеален човек, идеалният човек е скучен, казва още Хамдан, който вярва, че ако в един момент човечеството стигне до подобен идеализъм, Бог ще го смени с друго.
Болката, която заземява
Хайри Хамдан признава, че умее да прощава, а именно прошката може да помогне и да промени „тоя свят, който в момента е пълен със злоба и напрежение“.
„Много интересен, но същевременно много тих човек“ – така го определя писателката и преводач Здравка Евтимова, според която тази тишина е „тишината на направеното добро дело, на доброто“.
Болката заземява човек и той започва да усеща простите малки удоволствия от живота – например с лекота да се облича, да се разхожда, да си отвори шишето, сподели още Хайри Хамдан, който сега е с превързана обездвижена дясна ръка и не може да закопчае "и едно копче".
Самотата като убежище
В писателската и преводаческа работа има много самота. Това са часове, в които човек се отдава на словото, на мисълта, убеден е Хамдан. По думите му самотата е полезна, самовглъбяването във вътрешния свят е необходимо и успокоява, защото заобикалящият ни свят е много сложен и натоварващ.
„Когато съм много натоварен, тогава пиша стихотворения, тогава пиша моята поезия. Може в рейс, докато пътувам. Понякога се сбогувам с някое стихотворение – спи ми се, няма да ставам да ги напиша и наистина те се изпаряват. Спасение е, не е бягство. Аз не мога да си представя този свят без поезия, без метафори.“
Стиховете идват импулсивно, но не мога и без преводите, допълва още Хайри Хамдан, който вижда своята мисия в това да пренася "българския дух към Арабския свят".
Всеки изгрев е значим
Животът е Божи дар, който трябва да се уважава във всеки един миг, вярва Хайри Хамдан.
„Някои хора живеят, броейки дни и години. А трябва да ги живеем, ден след ден. Кога ще дойде заплатата, кога ще свърши този труден месец. Всеки ден е значим. Всеки изгрев е значим. Може би това е работата на поетите, на писателите, които просто осветяват пътя. Животът е един, даден веднъж. И човек, вече в едно озарение, ще усеща тези прекрасни мигове. Дори трудните мигове са значими.“
Хайри Хавмдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, на Западния бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Носител е на международни литературни награди от Египет, Саудитска Арабия и Палестина. Отличаван е за преводите си от Съюза на българските преводачи. Негови творби са издавани на български, арабски, френски, английски, испански, шведски и други езици.
Сред живописните склонове на Ломския край, в някогашното село Аспарухово, започва житейският и творческият път на Кирил Божинов – човек с дълбока душевност, отдаден на словото, четката и родовата памет. Кирил носи в сърцето си не само болката на историята, но и нейната сила – да вдъхновява и съзижда. Той отдава десетилетия от живота си на..
Обичам цветните неща, танците и... жабите. Това сподели пред БНР на имения си ден актрисата Мария Статулова: "Колекционирам жаби, те за мен са олицетворение на хубава усмивка, на радостно същество, което е радостно, че съществува". Празнуваме Голяма Богородица. Близо 180 хил. българи имат имен ден! Когато обичаш това, което правиш, не..
44 китайски студенти изучават български език и култура в Пекинския университет за чужди езици в китайската столица Пекин. Един от преподавателите им е благоевградчанката Люба Атанасова. Наесен тя започва своята 13-а академична година в Пекин, където се озовала неочаквано и разказва, че е трябвало да вземе решението за една секунда. Китайските..
Стефан Арсов е юрист по образование, завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му започва в частния сектор, където работи в едни от най-успешните адвокатски кантори в страната, както и в една от водещите компании в сферата на застраховането. Придобива ценен административен опит като част от екипа на..
"Берковица е райско кътче, сгушено в полите на Ком. Връщам се с голямо удоволиствие в най-ранните си години. Всяка ваканция чаках да отида с нетърпение на гости на баба и дядо, за да си щуреем по горичиките и рекичките. Това е едно от най-прекрасните места като природа. Лятото е пълно с диви ягоди, малинки и къпини. Символът е мраморът като дар..
Видинският митрополит Пахомий за благолепните храмове в Северозападна България и нуждата от още свещеници Специален гост на предаването "Чуй лятото" по "Хоризонт" от град Берковица беше Видинският митрополит Пахомий, който разказа за първите си впечатления като духовен пастир, за срещите с вярващите, за нуждата от духовници и за..
Ще летя, ще тичам… ще плувам, Към звездите бих тръгнал аз пеш, Без вода, без храна да купувам, океан… океан от копнеж Това е цитат от едно от стихотворенията с автор Любослав Костов. Директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения и главен икономист на КНСБ беше гост на предаването "Нощен..
Българската политическа позиция и на дипломацията ни няма да се промени и ще остане подкрепата за Украйна. Като се дискутира изпращането на войски и..
" Тръмп в момента е по средата на една огромна глобална бизнес сделка, която стана възможна именно благодарение на войната в Украйна , обаче стигна до..
" Не съм чул някъде да се коментира официално предложението на бившия министър на екологията за язовира от Горни Дъбник, което може да се окаже по-бързо..