Иван Юскеселиев е документирал ключови събития от периода преди 1944 година, сред които тържествата по случай раждането на царския престолонаследник Симеон, посрещането на българските войски в Южна Добруджа, първите заседания на Народния съд, погребението на цар Борис III.
„Българският народ отива и бос и стои на дългите опашки пред „Александър Невски“. Тези кадри наистина са покъртителни и те не могат да бъдат манипулирани. Това не е игрален филм, това е наистина документирано страданието на хората, което по-късно, в друг мащаб, се проявява и при погребението на Георги Димитров. Това е България“, разказа в предаването "Хоризонт до обед" фотографът Иво Хаджимишев, който е съставител на изданието.
Книгата не би била възможна без помощта на историците и обществениците, които помолих да ми помогнат, сподели Хаджимишев.
Наследство от 5 хиляди кадъра
Фотожурналистът Иван Юскеселиев е роден през 1887 г. След 1933 година работи за „Утро“, „Дневник“, „Заря“, „Илюстрована седмица“ – вестници, собственост на един човек. Тези издания не са имали лаборатория и Иван Юскеселиев е бил принуден да работи в килера в дома си.
Умира през 1947-а, оставяйки наследство от над 5 хиляди кадъра. Около 80 фотографии са били запазени на стъклени плаки, другите са на желатинови носители. В продължение на три месеца Ясен Харалампиев е сканирал над 5 хиляди изображения, от които Иво Хаджимишев е направил подбор. "И след това около 300 кадъра са напълно реставрирани, които са в книгата."
Четири поколения фотографи
Това е пета книга от проекта на Иво Хаджимишев, посветен на бележити фотографии и фотографски фамилии от миналото.
„Имах щастието и нещастието да бъда един от последните хора, които работиха интензивно с неговия син Христо Юскеселиев, както и с неговия по-голям брат, деца и внуци. Общо изчислих, че може би са работили почти 100 години като фотожурналисти. Това е уникално. Това е един род, в който четири генерации работят и то много качествено и много съвестно.“
„Аз съм работил с Борис Юскеселиев като чиракувах в Държавния фотоархив, след това с Огнян, който е племенник, братов син, на Любен Юскеселиев момчето – с него работихме близо 15 години в списание „Отечество“. По много неща прилича на дядо си, като ги сравнявам сега. След това с Венци Юскеселиев се срещнахме в София прес и с неговия син пък работихме в списание и вестник „Сега“. Аз мога да кажа, че ги познавам тези хора поне от 50 години.“
Преди смъртта на Христо Юскеселиев той е могъл да види налепения вече макет на книгата и да бъде в досег с текстовете в бъдещата книга, обясни Иво Хаджимишев.
Фотограф от световна величина
Фотографиите на Иван Юскеселиев са доказателство за качеството на българската фотожурналистика, но нашето геополитическо нещастие е, че ние винаги стоим в периферията на вниманието на големия свят, посочи още Иво Хаджимишев.
„Не само Юскеселиеви. Преди това се занимавах с „клана“ на Карастояновите. И много други са действително на европейското ниво, на световното ниво от онова време. Ако бяха репортери на „Ню Йорк таймс“, на „Монд“, на „Илюстрасион“, техните имена сега щяха да бъдат в световната фотожурналистика.“
Според Иво Хаджимишев фотоархивите на видните ни фотографи от миналото са „помнещо огледало на събитията, които на ставали в България“.
Чуйте и други подробности в звуковия файл.
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..