2019: Европа поема към зелено бъдеще

„Ако Макрон е поетът на Европа, Меркел е счетоводителят.” Поетичната метафора е на Иван Кръстев, който в интервю за „Хоризонт” коментира, че най-големият проблем на Европа е страхът от бъдещето.

„Много е трудно да успееш, ако се страхуваш от бъдещето. Ако не се влюбим отново в бъдещето, като европейци, ако не си измислим такова бъдеще, в което да искаме да живеем, това усещане за несигурност, за потиснатост, което може да бъде видяно на различни места в Европа е факт“.

В какво бъдеще искат да живеят европейците? И измислиха ли го, когато отидоха до урните, за да изберат новите си европейски депутати?

„Зеленото е новото черно” - така би обобщило тенденциите през 2019 г. някое лайфстайл списание. В ролята на модно гуру влезе Урсула фон дер Лайен, която хвърли бомбата в края на годината на първата си среща на върха като председател на Европейската комисия. До 2050 г. Европа трябва да се превърне в първия въглеродно неутрален континент на Земята. Идея, сравнима само със стъпването на човека на Луната.

„Днес се отправяме на път. Това ще е нашето стъпване на Луната“, каза Фон дер Лайен.

Едва научили името на новия председател на Европейската комисия, се сдобихме с нова цел, след инвестиционния план на предшественика ѝ Жан-Клод Юнкер.

„Ще подкрепяме инвестициите за да увеличим икономическия ръст. Чрез повече публични и частни инвестиции ще открием нови работни места“ - пет години след заявката на Юнкер за това, как ще се преборим с последствията на икономическата и финансова криза, неговата наследничка начело на Еврокомисията Фон дер Лайен зададе нова цел, този път за борба с климатичните промени.

Така в езика на Европейския съюз влязоха нови трайни езикови конструкции: „зелена сделка”, „зелени инвестиции”, „зелени политики”.

В края на май близо 400 милиона граждани на Европейския съюз бяха призовани да изберат нов парламент. „Съдбоносен вот за или против Европа” - така описвахме гласуването от страх какво ще предизвика Брекзит и крайнодясната популистка вълна.

„Проевропейските партии си отдъхнаха, но трябва да останат нащрек“, предупреди в интервю за предаването „Събота 150” проф. Кай Хафез от университета в Ерфурт:

„Преди година-две се опасявахме, че евроизборите ще доведат до един вид крайнодясна революция със значително по-голямо присъствие на евроскептичните партии в новия Европейски парламент. Това не се случи. В отделни държави, като Италия или Франция, тези партии наистина спечелиха вота, но пък в други - като Дания, Холандия и Германия - антиевропейците претърпяха сериозни загуби.

Мисля, че част от проблемите, които създават популистите, са в известна степен по вина на медиите. Обръщаме им прекалено много внимание. Говорим прекалено много за антиелитарната им програма. Никой не се сети да покаже, какво прави ЕС. Хората не са уморени от политиката, а са уморени от начина, по който тя се представя в новините. За мен е много опасна тенденцията политиката да се представя като постоянна криза“.

И действително - над 51% от имащите право на глас се явиха до урните - повече от очакванията. Други очаквания обаче се сбъднаха - двете големи партийни семейства загубиха мнозинството си, с което удобно и необезпокоявано управляваха. Европейците избраха шарен парламент, предсказващ труден избор на новите лидери в съюза. В стремежа си да предотврати лишения от харизма шпитценкандидат Манфред Вебер самообявилият се за лидер на Европа френски президент Еманюел Макрон извади от ръкава таен коз - сънародничката на Вебер и християндемократка Урсула фон дер Лайен.

„Предавам ти звънеца на председателя. Получих го в началото на моя мандат. Първоначалната идея бе да звъня с него, когато някое изказване прехвърляше три минути. Но всъщност всички изказвания надвишаваха трите минути. Така че ти предавам звънец, който не служи за абсолютно нищо“ - така в обичайния си шеговит тон Жан-Клод Юнкер предаде щафетата на далеч по-хладнокръвната и прагматична Урсула фон дер Лайен. Майка на седем деца, лекар по професия, но политик по призвание, израснала в семейството на водещ германски политик от 80-те и 90-те години, родена в Брюксел. Там, в сградата на Европейската комисия, на 13-ия етаж, се намира кабинетът ѝ. А до него, за изненада на мнозина, 61-годишната работохоличка Фон дер Лайен ще живее в малък апартамент от 25 квадрата, „за да не губи време”, както обясни самата тя.

Доказателството, че не обича да губи време, дойде още с встъпването ѝ в длъжност. „Първият климатичен закон ще бъде създаден през 2020-та година“.

„За да финансираме прехода към климатичен неутралитет тази цел, създаваме механизъм, в който ще се вливат средства от бюджета на ЕС, както и от страните-членки. Освен това група по европейския инвестиционен план ще набира необходимите публични и частни средства“, каза тя.

100 милиарда евро за седем години - това е сметката на амбициозната цел, която още на първата среща на върха под ръководството на новата Комисия начерта новата разделителна линия в Европа - зелената, между бедни и богати. „Не бива да допуснем бедните страни в Eвросъюза да платят цената за новата политика за борба с климатичните промени“, категоричен е унгарският премиер Виктор Орбан.

Стара житейска истина е, че когато става дума за пари, тонът се изостря. Така че още веднъж: как ще се финансира новата зелена политика? Проф. Ханс-Вернер Зин, бивш директор на реномирания институт за икономически анализи в Мюнхен, смята, че основна роля ще играе ЕЦБ. След като централната банка беше водеща при спасяването на банките по време на финансовата криза, последва нова спасителна акция - тази на еврото.

„Виждам началото на трета спасителна фаза на ЕЦБ - печатайки пари, Кристин Лагард ще изкупува „зелени“ облигации. Урсула фон дер Лайен трябва да си приготви един зелен печат и с него да подпечатва ценните книжа на определени отрасли, които ще се смятат за „зелени“ и „добри“. На практика това означава, че те ще са с много по-ниски лихви. Така ще се окажем в условията на централно планирана икономика, в която правилата на пазара не важат. А ЕЦБ ще се превърне в неин проводник, без да има такива правомощия“.

И докато сега, в края на годината, вниманието на всички се насочи към новата „зелена“ мантра на ЕС, позабравихме какви дългосрочни тенденции ни очертаха европейските избори. Старите, традиционни партии в центъра залязват. Губят почва под краката си не само заради популистите, но и заради промените в структурата на европейското общество. Урбанизираната средна класа вече гласува за Зелените и за либералните партии. Вероятно настъпва фаза на несигурност, която предизвиква всяка промяна. Шареният парламент превръща Европейския съюз в още по-неефективен, а ние вече добре го познаваме като тромава машина. Дневният ред обаче изисква решителни действия - както в политиката за климата, така и за европейските пари, разбирай еврозоната, към която се стреми и България.

Показателен за това се оказа процесът по намиране на общо решение за ръководните постове в ЕС. „Съмнявам се, че тази общност може да просъществува още дълго без да се реформира”, коментира пред „Хоризонт“ ръководителят на отдела за международна политика във в-к „Зюддойче цайтунг“ Щефан Корнелиус дни след избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Еврокомисията:

„За мен това е централният въпрос. Може ли ЕС да функционира с 28, или скоро 27 държави? И ако не може да взима решения, ще просъществува ли общността? През последните години прави впечатление, че особено източноевропейските държави не се чувстват добре в този клуб, че не виждат защитени интересите си. Резултатът е, че полското, унгарското и от части чешкото правителство открито бойкотират ЕС. В същото време Италия не е особено притеснена, че систематично нарушава финансовите правила на съюза.

Този път лидерите успяха да постигнат съвместно решение. Но ако си спомняте, дълго време нещата не изглеждаха никак добре. В един такъв критичен момент френският президент заяви, че е време да преосмислим начина, по който функционира ЕС. В превод това означава Европа на две скорости, Европа с авангард и периферия. Или още по-директно: ние, ядрото на ЕС, продължаваме напред, а критиците от Централна и Източна Европа нека ни догонват, ако могат“.

Друга разделителна линия смятахме, че сме преодолели преди 30 години, когато падна Берлинската стена, а с нея и Желязната завеса. Но тя остана - невидима, в главите ни. И на изток, и на запад.

„В един момент, изведнъж, европейците се уплашиха от бъдещето и по тази причина се влюбиха в миналото. Влюбеността, с която източноевропейците поискаха да бъдат като Запада, създаде у Запада усещането, че всичко у тях е ОК. Много от противоречията, които наблюдаваме сега, са резултат на илюзията, че е възможно Студената война да свърши като Източна Европа се промени, а Западът остане същият. Сега мнозина си дават сметка до каква степен много от характеристиките на Западна Европа и САЩ през времето на Студената война, са резултат от Студената война. ... Много силно негативно отношение вътре в западните общества е резултат, според мен, на пропуска, че всички мислиха, че промяната ще бъде само промяна на Изтока и не си дадоха сметка, че това ще бъде голяма промяна и в самия Запад“, заяви в интервю за „Хоризонт“ Иван Кръстев.

Целия обзор можете да чуете в звуковия файл.