Старческият дом „Венета Ботева“ във Велико Търново - 134 съдби под един покрив

Пъстър свят и шарени съдби са събрани на едно място в дома. По празниците беловласите жени и мъже също се забавляват, но и правят своя житейски отчет на времената, които за тях вече са история, и на онова, което предстои. 85-годишната икономистка Пенка Димитрова е една от най-дейните участници в живота на дома:

„Най-много се гордея с децата си, имам дъщери, имам внуци, пет-шест правнуци. Аз съм икономист, плановик. Днес икономическото развитие на България е съвсем по нов начин. Тогава много се изискваше, много се държеше на стотинката на разходите, а сега някои от хората са по-добре финансово. За плановото стопанство преди и пазарната икономика днес трябва да има плановост. Както всеки в къщи си прави плана дали нещо трябва да вземе, ще има ли повече пари за други нужди, плановото е по-добро. Без план човек не може никъде“. 

През 2020 година бившата полицайка Миланка Денева чака внучката от Чикаго и внукът от Виетнам: 

„Днес редът не е на ниво, ако можех отново да изживея живота си, отново щях да работя за безопасността на обществото“, споделя 82-годишната жена, работила в несъществуващата вече служба „Сигнално-охранителна дейност“ в МВР:

„Нямаше такива престъпления и много се обръщаше внимание тогава и нямаше това разхищение. Сега животът е по-несигурен, защото всичко е разпуснато, никой на никого не обръща внимание. Всеки казва: „Аз съм!“ и това е. Много е трудна сега работата на полицаите, аз съм излизала да си говоря с момчетата. Ако трябваше отново да изживея живота си, пак ще бъде полицайка и ще бъда, както бях в миналото време. Полицията тогава много държеше, много строга и имаха страх хората от полицията. Сега не се вземат достатъчно мерки, не зная защо, няма кой да обръща внимание ли, всеки гледа себе си“.

Асен Тонев е на 88 години и е един от най-големите веселяци в дома за стари хора „Венета Ботева“ във Велико Търново. Бившият работник днес малко тъгува за младостта, удовлетворен е от живота си и се е отдал на тънкостите на шахматната игра:

„Всичко съм постигнал - семейство, деца, правнуци. Добре съм в старческия дом. Занимаваме се с игри – карти, шах, табла. Младостта ми липсва, защото по-хубаво е да си млад, от колкото да си възрастен, колкото откачим, това ще бъде, защото ние вече сме на залез слънце. На младите пожелавам здраве, младежки живот, щастие, бъдеще“.

Бедно детство, парцалена кукла и сълзите на роднините по загубените близки във Втората световна война са спомените, които изплуват у 82-годишната бивша работничка в ламелния завод Иванка Димитрова:

„Имаше война, моите роднини, лели ни имат синове във войната, плачеха, друго не си спомням. На Коледа колехме прасенцата, събираме се родът, хапвахме, сръбвахме. Нямаше подаръци, аз не съм ходила на детска градина, нямаше тогава детска градина. У дома имах парцалена кукла. Майка има работа, самичка, много не се е занимавала с нас. С приятелките в старческия дом си говорим къде сме ходили, как сме прекарали, да мога да се движа. Те тук ми шетат, затова съм дошла и съм доволна много, че са направили такъв дом за старите хора“.

За да им е по-добре на старите хора, и тази година в дома във Велико Търново сбъднаха мечтите на някои от тях, а те са простички – разходка, почивка, шахматен турнир, разказва директорът на старческия дом Зорица Радловска: 

„За един от домуващите, който не може да си позволи и никога не е ходил на почивка, ние сме осигурили почивка на море пет дена в Китен. За две от жените в трудотерапията сме осигурили цялостен масаж, за да могат те да релаксират. Имаме гости от шахматния клуб, които ще организират за нашите домуващи турнир, който ще е на международно ниво“. 

Да е здраве и по-често да се виждат с близките си, е единственото нещо, което си пожелават за Рождество и Нова година мъжете и жените от старческия дом „Венета Ботева“: