Акценти от чуждестранния печат

Британският национален ежедневник The Times публикува редакционна статия, в която представя своята гледна точка за това как Западът трябва да отговори на автократите, които по всяка вероятност ще доминират международния дневен ред и през новата 2020 година.

Това означава, че светът ще трябва отново да се съобразява с лидери като Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Си Дзинпин.

Според изданието периодът от 1990 г. до 2015 г. ще остане като най-демократичният в историята на човечеството:

Краят на Студената война позволи на бившите съветски републики и държави от Централна Европа да преминат към самоуправление. Сложен бе край на апартейда в Южна Африка. Западните страни, предимно САЩ, популяризираха идеята за преход към демокрация. Турция на Ердоган се разглежда като мек модел за това как политическият ислям може да бъде отслабен. Появиха се и много добри идеи по отношение на модернизацията и глобалното сътрудничество.

При администрацията на американския президент Барак Обама изглеждаше, че може да се постигне реален напредък по въпроса за ядреното разоръжаване.

„ И тогава всичко се обърка. През 2014 г. Путин реши, че анексията на Крим и подбуждането на конфликт в Източна Украйна ще се разминат. Си Дзинпин просто отхвърли критиките на западните, азиатските и арабските страни, когато създаде масови лагери за „преквалификация“ на мюсюлманските уйгури. След неуспешен опит за преврат Ердоган изпрати десетки хиляди хора в затвора, закри вестници и инициира чистки в съдебната система и армията. Освен това Турция, член на НАТО, сметна за добре да закупи нови руски ракети“, пишат още авторите на статията.

Германските политици призоваха Европа да приеме защитни мерки срещу американските санкции, след като Вашингтон успя да спре завършването на новия подводен газопровод, свързващ Русия директно с Германия, пише американския вестник The Wall Street Journal.

Двупартийният ход на САЩ, иницииран от Конгреса миналата седмица, заплаши с налагане на санкции срещу компании, работещи по довършването на "Северен поток-2", най-големият проект за енергийна инфраструктура в Европа, който САЩ и някои европейски страни се страхуват, че може да даде на Русия известен контрол върху енергийните доставки на континента и да увеличи приходите за все по-войнствения Кремъл.

Ново, 42-о отделение на Министерството на отбраната на Русия, ще се занимава с реализацията на държавната политика в сферата на международната информационна сигурност, съобщава руският „Спутник“, като се позовава на съобщение от външното ведомство.

„Отделът ще се занимава с разработването и прилагането на държавната политика в областта на международната информационна сигурност, включително борбата срещу използването на информационни технологии за военно-политически, терористични и други престъпни цели“, обясниха от министерството.