Мануела Попова: "Не се обиждай, но…" е огледало на обществото, в което живеем

Само дни след създаването на страницата тя набра изключително много последователи и предизвика огромен интерес, а в момента има над 40 хиляди харесвания, също над 40 хиляди души я следват.

„Бяха разказани много лични истории. Всяка от тях – различна по свой собствен начин. Именно заради това реших страницата да бъде такава“, сподели Мануела Попова в предаването „Преди всички“. В началото замисълът й бил да са нейни преживени истории или такива, на които е станала свидетел. След това форматът се отворил по естествен път.

"Изложба" на унизителни реплики

„Реших, че хората трябва да застават с лицата си, с имената си, с техните лични истории. Това, което виждате в момента, е просто една „изложба“ на унизителни реплики, на това как тези хора са успели да ги преодолеят, какво значат те за тях и какво значи болката им“, разказа тя.

„Кой не е ставал жертва на стереотипи? Всички сме малцинство по някакъв признак – било заради начина, по който изглеждаме, заради нещо, в което вярваме. Според мен именно оттам идва този интерес към страницата“, коментира Мануела.

Хейтът идва и от преживели го

Много често хейтът на страницата идва от хора, които са страдали от подобен проблем, отбеляза парадокса Мануела Попова. „И те така гледат – леко арогантно на това нещо. И казват: „Е, аз успях да се справя с тези неща, без да трябва да се оплаквам, без да трябва да казвам на никой, без да трябва хората да ме виждат, бях си кротко и тихичко самичък, сам си го преживях и какви сте вие, тръгнали да давате гласност на тези неща, все едно да мрънкате?“

Мануела Попова признава, че не оставя „най-грозните и отвратителни коментари, които не са в реда на нещата“, но други стават повод за дискусия. „Почти под всеки негативен коментар отдолу има много хора, които поставят други въпроси. Страницата е едно огледало на обществото, в което живеем.“

Да видиш отвъд познатото

Самата Мануела в началото също обрала много негативи заради начинанието си. Но приема това като вид катарзис. „Да видя нещо повече от това, което виждам всеки ден, от милите хора, които познавам. Проведох диалог с много от тези хейтъри. Когато има диалог, така се ражда по някакъв начин истината.“

Мануела Попова има увреждания, които определя като невидими. „Те не са в краката ми, не съм в количка, те са в тялото ми. И тъй като често, когато хората чуят думата инвалид или човек с увреждане, си мислят човек в количка, в безпомощно състояние, който не излиза често от тях. И когато аз бях на интервю за работа, трябваше да кажа, че идвам с решение от ТЕЛК за инвалидност. Човекът ме погледна от главата до петите и ми каза: „Какво ти има, те, инвалидите са в колички. Как така си инвалид?“

Може би подсъзнателно имаме склонността да омаловажаваме проблемите на другите, особено когато става въпрос за нещо, което не разбираме или е далеч от нас – например психичното здраве, смята Мануела Попова. Затова и една от мисиите на страницата е да образова хората „за тези различни състояния, които не са толкова видими и често не познаваме“.