Модерните коледни ритуали бавно превземат следосвобожденския Пловдив

След Освобождението започва бавна промяна в начина на отбелязване на новогодишните празници, разказва пред "Хоризонт" директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев.

Първата елха

Първата коледна елха в Пловдив след Освобождението се появява през 1878 година - това е и първото официално посрещане на новогодишните празници в града. За 20-30 години след Освобождението се полагат основите на нови традиции. Училища, дружества и различни организации започват да правят вечеринки, коледни срещи и балове. Елитните ресторанти измислят специални програми. Появяват се и коледните картички, внасяни от книжарите предимно от Виена и Париж. Модата се оказала толкова заразителна, че само след няколко години пощальоните били претрупани от празнични пожелания. Родното производство с картички на български се появило след 1910 година.

В Пловдив още преди Освобождението има значителна от европейски представители – консули на европейски държави, техници и инженери, дошли около барон Хиршовата железница, лекари. След 1978 година те, малко или много, променят облика и на празниците в града с традициите и символите на собствената си култура.

Тържества и благотворителност

От следосвобожденските години датират и първите благотворителни инициативи в помощ на нуждаещи се, както и първите всеобщи празненства за изпращането на старата и посрещането на новата година.

„По идея на генерал Столипин (генерал-губернатор на Източна Румелия - бел. ред.) и с негово значимо участие се създава в Пловдив първото сиропиталище и за да се съберат финансови средства за закупуване на сграда и устройване на сиропиталището, самият генерал Столипин и неговата съпруга – княгиня Наталия Горчакова, устройват благотворителен бал, в който се събират средства за това сиропиталище. Това е може би най-яркият момент на скандализиране на дотогавашните нрави, защото самият генерал Столипин участва в театралната постановка по време на тази благотворителна вечер – нещо, което не е прието въобще в тогавашното пловдивско общество“, пояснява Стефан Шивачев.

Коледарите остават атракция

Старите устои на празниците обаче остават стабилни. „Градът тогава е малък, от порядъка на 33 500 жители. Макар и най-големият град в българските земи по това време, няма тези обществени сгради, където да се провеждат подобни чествания и за дълги години коледарите, които обикалят в махалите и по кварталите, остават като най-голямата атракция“, допълва Стефан Шивачев.

Как са празнували Коледа и Нова година в края на 19 век - чуйте в звуковия файл.