Има ли знаци за позитивно развитие на българския политически процес през 2020 г.

„Проблемът на Перник е първата проява на проблем, който ще има все по-голямо значение за цяла България. От десетилетия пропускаме възможността за една разумна стратегия за ползване на водите. С водите очевидно се правят много злоупотреби – частни ВЕЦ-ове, частни язовири, там няма особен контрол и те се явяват мощен фактор за източване на потенциала от води. Проблемите с водата ще се превърнат в ключови политически проблеми“. Това коментира пред БНР политологът доц. Огнян Минчев.

Според него правителството не е пряко заплашено да приключи мандата си предварително, „очевидно е, че ГЕРБ осъществява изтощено и амортизирано управление и има нарастващи фактори за избухване на неочаквани кризи“.

В предаването „Неделя 150“ политологът Страхил Делийски заяви, че евентуални нови конфигурации в управлението могат да бъдат функция на два основни фактора:

„Единият е свързан с консервативната мотивация на политическия елит да възпроизведе властовата си позиция. В този случай всичко е възможно с оглед на запазване на определен тип властови баланси. На второ място подобни конфигурации ще имат смисъл и легитимност, доколкото са функция на обществени очаквания. Всяка конфигурация ще се сблъсква с все по-нарастващото недоверие в политическия елит“.

По думите на Делийски факторите, които обуславят вътрешния живот на партиите, до голяма степен ще влияят върху поведението им навън:

„Партиите ще се опитват да решават предизвикателствата във вътрешнопартиен план преди всичко. При ГЕРБ е по-проблемно, защото, освен че трябва да решават вътрешнопартийни проблеми, трябва и да управляват… Може би сме стигнали до момента, в който партийните елити си казват, че така повече не може“.

За доц. Минчев няма индикации, че би се появила нова, още по-малко радикална, алтернатива.

„Основният ресурс на управлението на ГЕРБ е липсата на алтернатива“.

Страхил Делийски:

„Политическото представителство не може да отговори на очакванията на огромната част от населението. Всеки разговор за коалиции става разговор за технология на овладяването на властта, а не за технология на демократичен политически процес... Знаците за позитивно развитие на българския политически процес през тази година не са особено много. Процесите по ерозия в доверието към политическата система ще се задълбочат. Търсенето за различен тип политически действия и взаимодействия ще нараства“.

Двамата анализатори коментираха и международната политическа картина.  

„През последното десетилетие настъпи опасна дезинтеграция на международната система в глобалния свят. Процесите са труднопрогнозируеми. От днешна гледна точка изглежда вероятно Доналд Тръмп да получи втори мандат на изборите в САЩ. Що се отнася до новата Европейска комисия - тя едва ли ще притежава този властови ресурс, който да ѝ позволи да направи необходимите реформи в структурата на Европейския съюз, с цел да го укрепи. С напускането на Великобритания, с изхода Ангела Меркер на изхода политическата си кариера, с неовладяната амбиция на Еманюел Макрон да се превърне в нов лидер на ЕС - всичко това са процеси, които не са оптимистични за развитието на Евросъюза. Ние сме заобиколени отвсякъде с нарастваща лавина от кризи. Тази криза ще изисква важни и отговорни решения, както и решителни действия“, заяви доц. Минчев.

Делийски припомни прогнозите за настъпваща финансова криза:

„И е важно този път ЕС как ще реагира. Преди евроизборите много се говореше за преосмисляне на основните договори, върху които се крепи сегашният ЕС, с оглед на усещането, че по този начин той повече не може да функционира ефективно. Не съм оптимист за потенциала на ЕК да влезе в реформистки режим на управление“.

Интервюто с доц. Огнян Минчев и със Страхил Делийски можете да чуете в звуковия файл.