"Това, което се твърди в момента в медиите, че в България ще се узакони 9-часов работен ден в момент, когато в някои европейски държави като Финландия се говори за 6 часов работен ден и 4 часова работна седмица е меко казано провокативно, меко казано манипулативно и всичко това по никакъв начин не говори добре за отношенията между социалните партньори", изтъква пред "Хоризонт" националният секретар на КНСБ и специалист по трудово право Величка Микова. Твърдението за възможен законен 9-часов работен ден у нас е подвеждащо, смята тя и изтъква, че към момента има само и единствено обмяна на мнения между социалните партньори по отношение на извънредния труд.
"Тези мнения между социалните партньори не засягат въвеждане на 9-часов работен ден, нито допускане на едни широки параметри на употребата на извънредния труд", подчертава Величка Микова.
По думите й, през миналата година в работна група към Министерството на труда и социалната политика, в която са били обсъдени въпроси, свързани с работното време и най-вече със сумираното изчисляване на работното време, е била засегната и темата за годишните ограниченията на извънредния труд в Кодекса на труда. Обсъждано е годишната норма за извънреден труд да нарасне от сегашните 150 часа на 300 часа, но това да става само чрез колективен трудов договор.
Синдикалният експерт подчерта, че според Кодекса на труда извънредният труд е забранен и полагането му става само в изрично дефинирани от законодателя ситуации. Или, иначе казано, никой не полага извънреден труд всеки ден и затова не е възможна сметката, появила се в публичното пространство - за един час труд повече.
"Сега действащият Кодекс на труда е в сила от 1987 и е приет в съвсем различни условия. Уредбата на извънредния труд, която присъства не само в Кодекса от 1987 година, но и в предхождащия го, е репродуцирана от съветското законодателство от началото на 20-ти век, поради което следва да е назрял моментът да бъде променено", аргументира позицията на работодателите Жасмина Саръиванова от Българска стопанска камара.
Саръиванова е категорична, че забраната за извънреден труд в България трябва да отпадне.
"Тъй като на първо място това е разпоредба, която не съществува в останалите държави членки и нейното отпадане не би противоречало на който и да е международен акт или директива. И другото е, че следващите клаузи в Кодекса на труда уреждат хипотезите, в които полагането на извънреден труд е допустимо".
Относно появилите се в публичното пространство изчисления за законен 9-часов работен ден Жасмина Саръиванова коментира, че това е въпрос на конкретни договорености. "Тук може да бъде уредено по най-различни начини в зависимост от самата фирма, от договореността между работодателите и работниците. Всичко е въпрос на конкретния случай."
"Още повече, че в България съществува пример с русенска фирма, която успешно е въвела тази практика. Разбира се с уговорката, че фирмата е в сферата на консултантските услуги и те са с възможност за по-гъвкаво работно време, включително и дистанционна работа, работа от вкъщи - home office. Такава мярка е трудно да бъде приложена при фирми, в които е необходимо личното присъствие на работещите. Но за сметка на това там по мнение на специалисти е необходимо все пак да се спазва някакъв оптимален период, в който работещият да бъде на работа, за да не се стига до бърнаут, до умора, до прекалено напрежение, което да пречи на ефективното изпълнение на задълженията", коментира Виктория Атанасова.
Институтът за изследване на населението и човека е провел две изследвания за съвместяването на ангажиментите на работното място и личния живот.
"При жените много по-често, отколкото при мъжете, се случва да бъдат прекалено уморени както от семейните, така и от работните си задължения. Това важи за хората с деца. И не се забелязва при хората със сравнително висок доход за страната, т.е. говорим за доход над 3 хиляди лева", уточни Виктория Недева - Атанасова.
Повече по темата чуйте в звуковите файлове.Безплатните карти за градски транспорт ще зарадват деца и ученици с нова визия , съобщи пред БНР Галина Боева - ръководител сектор "Връзки с клиенти" в Центъра за градска мобилност. След допитване до децата се спряхме на геймърски дизайн , посочи тя и обясни: "Решихме, че това, с което можем да привлечем вниманието на децата, е нещо..
Животът може да се преобърне само за миг. Как да бъдем максимално полезни на изпаднал в критична ситуация човек може да се учи още от детска възраст. Обучението може да започне още в детската градина под формата на игра , смятат от Българския червен кръст. При инцидент с изгубено дишане и съзнание първите 3 до 5 минути са особено важни –..
До края на седмицата по повод празника на столицата се провежда традиционен есенен софийски фестивал на меда . Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти , алармираха браншовите организации на производителите..
"Не съм съгласен, че София не хубавее. Проблемът е, че не хубавее нито със скоростта, нито с качеството, с което искаме това да се случва. Това, което пречи на София да бъде красив град, е липсата на внимание към детайла ". Това заяви пред БНР Борис Бонев - председател на групата на ПП-ДБ-Спаси София в Столичния общински съвет. Той отбеляза..
От разследването "Осемте джуджета" отпреди 4 години остана крилатата фраза за летящото килимче, което някой задейства и в институциите започва всичко да се получава в нечия полза , привидно законно. Летящото килимче продължава да действа, с основен "шофьор" Делян Пеевски . Това каза пред БНР Николай Стайков, журналист от Антикорупционния..
Ще има ли достатъчно пасища за биологичното ни животновъдство или единственият път на фермерите е към унищожаване на стадата и затваряне на фермите? Две министерства и една парламентарна комисия все още не успяват да намерят отговор на този въпрос и решение на проблема с пашуването в националните паркове. Рестрикциите за ползване на..
Процедурите, по които се взима българската позиция, трябва да тръгват от браншовите организации , като пък те преди това трябва да направят дискусии на регионално ниво със самите земеделски производители. От там да се оформи позиция, да отива във всички министерства и при българските евродепутати. Това е мнението на Светлана Боянова -..
Застудяването, обхванало страната, ще отмине в близките дни и отново ще станем свидетели на поредно затопляне и стойностите на термометрите ще..
Защо в училище трябва да се изучават опасностите в интернет? Неоходимо е децата да се предпазват от опасностите, а вече има и директива, която..
"Това е хубава, истинска, органична, българска инициатива, която се доказва вече година и половина. Нашата идея не е нещо да бъде спуснато като с..