Великотърновка плете терлици, за да лекува множествената си склероза

За медиците великотърновката говори с огромна обич и признателност за грижите, професионализма и човечността. Когато се наложило да потърси помощ и в частна турска клиника, на Мими Курдова й помогнали терлиците.

„Вдигнах се, направих си една кампания съвсем самичка с моите изработки, които започнах да продавам, и си събрах около 2000 лева. Отидох до Турция, посрещна ме доцентка невроложка, направи ми преглед, видя ми всичките, четири до тогава магнитни резонанса. Гръбнакът ми е чист, там нямам МС, но в мозъка имам. Имам няколко лезии, петна, които засега не се развиват бързо“, разказва Мюмюне.

Заради заболяването 52-годишната жена е с 50% призната нетрудоспособност.

В момента не работи. Инвалидната ѝ пенсия е 150 лева. Поддържащата терапия за заболяването си плаща сама, помагат семейството, приятелите и най-вече плетенето на терлици.

„Тази диагноза в цяла Европа, включително и в Турция, която не е в ЕС, всичко е безплатно и хората директно се включват в някакви програми. Никой не чака някакъв ред, както в България. Там хората, които са с много по-развита множествена склероза, в много по-лошо състояние и са на поддържаща инжекционна терапия, която се прави през вечер, медицински сестри ходят по домовете и ги инжектират. Тук мои познати с МС сами се инжектират. Разбирате ли къде е разликата, какво е грижата за човека в другите страни? Ето на това ме е яд“, споделя великотърновката.

Пъстрите терлици на Мюмюне са неповторими по своите шарки и модели, а с парите от продажбата им тя си помага за лекарствата и пътуванията през четири месеца до Турция. Въпреки че й се иска да се лекува в България.

„Тук ми е казано, че аз трябва да чакам някаква израелска програма, в която да ме включат. И аз чакам, вече много години чакам. Много е трудно, оставам с чувството, че някои хора решават кой може да живее повече и кой – по-малко. Нямам представа кой го решава това. Здравната ни система, за мен, няма абсолютно никакво развитие в доброто и в името на болните хора в България. Нямаме добри управници, които да мислят за народа си, но имаме доста добри лекари.“

„Имало е моменти, в които аз съм в отделение, жена със силно главоболие, нямат обезболяващо. Д-р Кметска вади от джоба си пари и праща санитарката в аптеката да купува обезболяващи. Не съм се замисляла да емигрирам в Турция заради болестта си, въпреки че имам много приятели и познати в Турция. Обичам България много. Не мога да си представя живота без България аз“, разказва още Мюмюне Курдова.

Нейната история чуйте в звуковия файл.