Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Емре Ершен: Турция внася 50% от газа от Русия и това тревожи някои анализатори

Емре Ершен - водещ специалист в Турция за отношенията Анкара - Москва.

Русия ще бъде доминиращият играч в турската енергийна стратегия в обозримо бъдеще, Турция внася около 50 процента от природния газ от Русия, което е причината за тревогата на някои анализатори, заяви пред БНР д-р Емре Ершен - водещ специалист по темата за отношенията Анкара - Москва в Турция.

Той коментира в предаването „Събота 150“ едно от събитията през изминалата седмица, белязали регионалната политика на Балканите - откриването на газопровода „Турски поток“ на 8 януари в Истанбул от руския и турския президент Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Като гости на тържествената церемония присъстваха и българският премиер Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич.

„Турски поток“ допринася за енергийната сигурност на страната, гарантирайки непрекъснати доставки на газ от Русия. Това е добрата страна. Ние обаче трябва да помним, че проектът беше желан повече от Русия, отколкото от Турция“, каза д-р Емре Ершен.

Проектът беше определен като историческо постижение и, по думите на Владимир Путин, е израз на стратегическите отношения с Турция. След срещите между руският и турският лидер и двете делегации беше публикувано общо изявление, в което се заявява съвместната позиция на двете страни по трите регионални най-горещи теми -  напрежението между Иран и Съединените щати, Либия и Сирия.

Във връзка с тези събития кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов се обърна за коментар към доц. д-р Емре Ершен - водещ специалист по темата за отношенията Анкара - Москва в Турция.

- Г-н Ершен, оценките за „Турски поток“ варират силно. Според критиците Турция не е получила съществени изгоди, защото газопроводът просто заменя съществуващото трасе по Трансбалканския газопровод. На другия полюс бяха мненията, че това е историческо събитие. Какво е Вашето мнение, може ли да се направи реалистична оценка?

- Вярно е, че тръбопроводът заменя Трансбалканския, но „Турски поток“ е облекчение за Турция, защото всеки път, когато Русия има проблеми с Украйна от 2006 г. насам, газовите доставки по Трансбалканския газопровод винаги бяха застрашени. Това създаваше значителни рискове за Турция. В това отношение „Турски поток“ допринася за енергийната сигурност на страната, гарантирайки непрекъснати доставки на газ от Русия. Това е добрата страна.

Ние обаче трябва да помним, че проектът беше желан повече от Русия, отколкото от Турция, защото за Москва беше много важно да намери алтернативни на Украйна маршрути. Изглежда, че Турция се превръща в нова транзитна страна за Русия за продажбите на природния ѝ газ в Европа, която е много важен пазар. В този смисъл проектът увеличава значението на Турция като енергиен коридор между Европа и Азия.


- Смятате ли, че проектът прави Турция по-зависима от Русия?

- Не в смисъл на количествата газ, които Турция внася, защото до момента същото количество постъпваше по Трансбалканския газопровод. Турция обаче работи заедно с Русия по други гигантски енергийни проекти като АЕЦ „Аккую“. Това означава, че в обозримо бъдеще Русия ще бъде доминиращият играч в турската енергийна стратегия. Турция внася около 50 процента от природния газ от Русия и това е причината за тревогата на някои анализатори.

- Първоначалният проект беше за 4 тръби с обща мощност от 63 млрд. куб. м газ годишно. Сега се реализира проект с две тръби, т.е. с наполовина по-малка мощност. Едната тръба с капацитет 15,75 млрд. куб. м. ще доставя газ за Турция, а синьото гориво от другата тръба със същата мощност е предназначено за износ. Какво доведе до това редуциране на първоначалния проект?

- Мисля, че Русия видя необходимост да сведе проекта до 2 тръби. Първоначалната идея беше, че Европейският съюз и Русия ще постигнат споразумение по въпроса. Но за Русия е ясно, че Евросъюзът не желае да бъде зависим от руския газ. В близко бъдеще европейските страни ще продължат да купуват руски природен газ, но те търсят начини да намалят тази зависимост. И това е причината защо се роди  идеята за Южният газов коридор, който също включва Турция като водещ играч в него заради Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод, пренасящи азербайджански газ през Турция към Европа.

- В съвместното изявление след срещата беше постигната обща позиция по три въпроса - Иран, Либия и Сирия. Руският президент Владимир Путин дойде в Истанбул от Дамаск, където имаше среща със сирийския президент Башар Асад.

- Не е тайна, че слабото място на руско-турското сътрудничество са техните регионални различия, особено в Близкия изток. От 2016 г. двете страни правят опити за постигане на разбирателство, включително военно, но това не е толкова лесно. Виждаме го в Сирия и Либия. В провинция Идлиб има споразумение за прекратяване на огъня, опити да се разреши ситуацията не по военен път, но всичко това не работи особено. Мисля, че това беше същността на визитата на президента Путин в Дамаск преди да дойде в Турция. Руснаците искат да решат проблема в Идлиб колкото е възможно по-скоро. Там обаче те се нуждаят от съдействието на Турция.

Турция от своя страна обаче се нуждае от помощта на Русия по други регионални въпроси, например в Либия. Мисля, че трябва да разглеждаме тези регионални въпроси в пакет. Въпросите за Иран, Либия и Сирия може да изглеждат несвързани помежду си, но според мен при сделката, която президентите Путин и Ердоган е нужно да постигнат, тези три въпроса зависят един от друг.

В Либия двете страни се опитват да намерят формула като в Сирия или структура, която наподобява процеса от Астана за Сирия, но това не е особено лесно, защото интересите им в Сирия са значително по-спешни. Мисля, че в либийския казус руските интереси са по-общи в сравнение с тези на Турция. Значението на Либия за Анкара нарасна значително в последните няколко седмици заради споразуменията, които бяха сключени с либийското правителство и конфликта в Източното Средиземноморие.

- Руската позиция за премахване на всички терористични групи от Идлиб е ясна и категорична. Чуждите бойци, които се сражават там, обаче вече няма къде в Сирия да отидат. Смятате ли, че декларираните от Русия и Турция намерения за примирие в района са изпълними?

- Наистина става дума за сложни отношения. Руската търпелива позиция по Идлиб вероятно се обяснява с желанието да се даде на Турция време да разреши проблемите със свои собствени средства. Единият проблем за Анкара обаче е точно въпросът къде тези бойци или терористи ще отидат. Вторият и по-важен въпрос е бежанският. Това е основното притеснение на Турция, включително и заради икономическото положение в страната.

Мисля, че заради това Турция се опитва да привлече вниманието на европейските страни към въпроса. Процесът от Астана откри пътя за много по-успешни Женевски преговори, а форматът от Женева все още е основният механизъм за прекратяване на войната в Сирия.

- Изглежда, че позицията и на двете страни по отношение на изострянето на отношенията между Иран и Съединените щати е балансирана. Това така ли е?

- Въпреки че Русия и Турция са важни играчи в Близкия изток, там има един важен въпрос, който трябва да бъде разрешен и това е кризата между Вашингтон и Техеран. Ако събитията ескалират твърде много, мисля, че това може да подрони влиянието на Анкара и на Москва, защото това би означавало завръщането на Съединените щати в Близкия изток. Така че въпросите са тясно свързани помежду си и ако Турция иска да получи някакви отстъпки в Либия от Русия, тя може да трябва да направи ходове, които да удовлетворят Русия в Идлиб и Сирия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Руслан Трад

Руслан Трад: В момента опасението е дали Сирия ще остане цяла

" В момента опасението е дали Сирия ще влезе в граждански конфликт , защото това е нещо, което е на ръба да се случи, а също и дали Сирия ще остане цяла ". Това каза пред БНР Руслан Трад , анализатор от Вашингтонския атлантически съвет: "Няма кой знае какъв медиен интерес към ставащото в Сирия, въпреки че то е с големи последици и това ще..

публикувано на 19.07.25 в 12:14
ЦСКА 1948 победи Арда с 1:0

Първа лига започна с успех на ЦСКА 1948 срещу Арда

Отборът на ЦСКА 1948 победи четвъртия от миналия шампионат Арда с 1:0 като домакин в откриващия двубой за новия сезон 2025/2026 във футболната Първа лига. Единственото попадение бе дело на влезлия като резерва Атанас Илиев в 81-ата минута, а гостите пропуснаха дузпа в 72-ата минута и приключиха мача с 10 човека заради червения картон на Феликс Ебоа..

публикувано на 18.07.25 в 21:25
Проф. Пламен Митев

Проф. Пламен Митев: Апостолът е роден през 1840 г., не през 1837 г.

"Последните няколко години имахме шанса да открием нови документални свидетелства за живота и делото на  Апостола  в османския архив в Истанбул". Това каза пред БНР историкът  проф. Пламен Митев , специалист по история на Българското възраждане, който се включва в тържествената програма за честването на 188 годишнината от рождението на..

публикувано на 18.07.25 в 14:32
Мирослав Цеков

Мирослав Цеков: Най-вероятно дискусията за избор на омбдудсман ще бъде политизирана

"За съжаление, най-вероятно дискусията за избор на нов омбдудсман ще бъде политизирана . Надявам се да не стане така, защото институцията на омбудсман на първо място е граждански защитник ". Това каза пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие", една от неправителствените организации, която проведе дискусия за представяне на кандидатите..

публикувано на 18.07.25 в 12:06
Зинаида Златанова

Зинаида Златанова: Очаква се кохезионната политика в ЕС да намалее

"Предстоят много тежки и дълги преговори по бюджета на ЕС и в момента предложението, което Европейската комисия направи наистина, предизвиква много сериозно всички европейски политици да го коментират заради няколко неща". Това заяви пред БНР бившият ръководител на ЕК в България и бивш правосъден министър  Зинаида Златанова : "Държавите, нетни..

публикувано на 18.07.25 в 10:15

Лъчезар Богданов: С митата Тръмп иска да създаде повече възможности за американската индустрия

"Допълнителните ответни мита на стоки от страна на Европейския съюз са опит да се вкара администрацията на президента Тръмп в някакви преговори, които традиционно се водят в такава ситуация, тоест  да се анализира цялостно търговията между двата пазара , индустрия по индустрия, продукт по продукт,  някакъв вид сделка на базата на взаимни отстъпки "...

публикувано на 16.07.25 в 17:05
Кметът на Благоевград Методи Байкушев

Методи Байкушев, кмет на Благоевград: Страхът да оставим за страхливите

Общините се оказаха най-големите инвеститори у нас . Хиляди проекти се изпълняват от бизнеса, който пък осигурява работа на много хора. Логично е при усвояването на този милиарден ресурс държавата и обществото да следят за злоупотреби.  Сигнали към институциите и медиите са подавани за много общини. Кметовете, които се разследват, обаче, се броят..

публикувано на 16.07.25 в 14:46