Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Весна Пешич: Черна гора сама си създаде проблеми със закона за вероизповеданията

Сръбската църква е политически агресивна, но законът е атака срещу частното ѝ имущество, смята сръбската правозащитничка

Весна Пешич
Снимка: Личен архив

Сръбската православна църква е агресивна, но Черна гора сама си създаде проблеми със закона за вероизповеданията, който бе приет без публично обсъждане и е критикуван от експерти, заяви в интервю за БНР Весна Пешич.

„Това е закон, който по някакъв начин представлява атака срещу частното имущество на Сръбската православна църква“, каза тя за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Приемането на закона разбуни духовете в малката балканска държава. Срещу него скочи сръбската опозиция в Подгорица, Сръбската православна църква (СПЦ), че и Белград.

При гласуването в ранните часове на 27 декември бяха задържани за кратко 18 депутати за създаване на хаос в парламента. Сръбската църква в Черна гора обяви, че се готви отнемане на имуществото ѝ, сред които 66 манастира – повечето средновековни, десетки църкви и други имоти. И организира всекидневни протести.

Свещеници от СПЦ водят протест в Подгорица

Национализация при липса на документ за собственост отпреди 100 години 

Съгласно закона религиозните общности трябва да представят доказателства за собственост върху имуществото си преди 1918 г., когато Черна гора става част от Кралството на сърби, хървати и словенци, по-късно Югославия. В противен случай се национализират.

Управляващите в Черна гора, която днес е членка на НАТО и преговаря за членство в ЕС, уверяват, че законът гарантира пълна свобода на вероизповеданието и равнопоставеност на религиозните общности. Те обвиняват Сръбската православна църква, че се опитва да прокарва просръбска политика, която подкопава западната ориентация на страната.

Законът разбуни духовете и в Сърбия, където властите разкритикуваха закона, а футболни фенове подпалиха знамето на черногорското посолство в Белград, последваха дипломатически демарши и от двете страни…

За създалата се ситуация и евентуалните ѝ регионални последици Николай Петров разговаря с Весна Пешич – дългогодишна радетелка за човешки права, антивоенна активистка, политик, посланик в Мексико след свалянето на Слободан Милошевич.

Госпожо Пешич, защо черногорският закон за свободата на вероизповеданията толкова разгневи Сръбската православна църква (СПЦ), сърбите в Черна гора, че и сръбската държава?

- Мисля, че става дума за правен въпрос, който наистина засяга имуществото на Сръбската православна църква в Черна гора. Това е закон, който поставя под въпрос правата и свободите на вероизповеданията, но и по някакъв начин представлява атака срещу частното имущество на Сръбската църква. Станалото в Черна гора е предизвикано от този закон, а не от сръбско-черногорските отношения, които винаги съм оценявала като относително добри. Предизвикано е и от факта, че в Черна гора съществува опозиционният Демократичен фронт, който фактически представлява сръбското малцинство, което е около 30 процента, следователно имате една доста силна сръбска опозиция. Това е една плетеница, която измъчва самата Черна гора

- Но Венецианската комисия излезе с положително становище за закона…

- Тя обаче имаше и забележки, които не бяха приети. Така че законът не е съвсем в съответствие със становището ѝ. Освен това Венецианската комисия не гледа цялостно на проблема, а на няколко формални неща. Тукашни експерти, които ми изглеждат неутрални, професори в Ниш, а и в Черна гора като Владимир Павичевич - бивш депутат в сръбския парламент, а сега лидер на Черногорската партия в Черна гора, негативно коментираха закона с оглед на човешките права. Струва ми се, че от правна гледна точка нещата с този закон не стоят по най-добрия начин.

- Защо президентът на Черна гора Мило Джуканович едва сега тръгна към приемането на такъв закон, повече от 10 години след независимостта?

- Аз добре познавах ситуацията в Черна гора, познавам Мило Джуканович лично, спомням си как през 1997 година в нашето списание „Време“ той нарече Милошевич политик от миналото. Когато същата година се кандидатира за президент на Черна гора, ние - опозицията в Белград, го подкрепяхме. Тази връзка продължава и днес. Още тогава Джуканович можеше да играе с картата за създаване на самостоятелна Черна гора. Но самият той казваше, че черногорското общество не е готово за това.

Искрено казано, ние тук имахме проблем като опозиция, която бе антивоенна - срещу войната в Босна, в Хърватия…, имахме проблеми с черногорските сърби. Мен например 2006 г. там не нарекоха „предателка на сръбщината“. Тези сърби в Черна гора не са внесени от Сърбия, те винаги са се наричали Сръбската Спарта. Те наистина са черногорци от Черна гора, но много от тях, мнозинството, че и Негош са се определяли като сърби. Има една бъркотия кой е черногорец и кой е сърбин.

Мислех и съветвах черногорците при създаването на самостоятелна Черна гора да не стъпват на етническа основа. Предлагах Черна гора, която още на Берлинския конгрес през XIX век бе обявена за 27-ата държава в Европа, да направи гражданска държава и така да преодолее тези вътрешни проблеми за това кой е сърбин и кой черногорец. Джуканович вероятно изчакваше мнозинството да станат черногорци, за да се опита да намали влиянието на черногорските сърби. Изглежда не е можел по-рано да предприеме този ход, а дори и сега той предизвика големи проблеми в Черна гора.

- Възможно ли е сегашното напрежение около закона за влоши отношенията между Сърбия и Черна гора?

- Това е сложен въпрос, но не вярвам, че ще се стигне до някаква ескалация. Ние сме братски държави… Вярвам, че нещата ще се успокоят.

- Прави ли са тези, които казват, че този ход срещу СПЦ цели да намали влиянието ѝ, тъй като тя пречи на черногорската ориентация към Запада?

- Смятам, че Сръбската православна църква наистина им пречи. Защото в региона, в България го разбирате, всяка от нашите нации се стреми да има самостоятелна църква. Малко предистория - в Черна гора основаха друга църква - Черногорска православна църква. Впрочем по традиция, не само тези, които се самоопределят като сърби, но и като черногорци, кръщават децата си и ходят в Сръбската православна църква. Това е доминиращата църква в Черна гора. Мило Джуканович открива, че тази църква нещо му пречи.

Сръбската православна църква наистина е агресивна политически, но не само там, агресивна е и в Сърбия. Това е църква, която и по време на войните се месеше. Но е много трудно всичките тези хора да бъдат прехвърлени в другата черногорска църква. Това е доста сложна игра, която не мога да предвидя колко ще бъде успешна.

- Твърди се, че през СПЦ върви и влиянието на Русия.

- Че руско влияние минава през Сръбската православна църква не е прекалено да се твърди. Русофилството и една лицемерна политика се налага в самата Сърбия. Докато президентът Вучич опитваше да установи добри отношения със Запада, той водеше към тях една различна политика от вътрешната. Вътре помпаше огромно русофилство, 17 пъти бе на срещи с Путин, последната през декември. В таблоидите под контрола му снимката на Путин бе 160 пъти на първа страница. И виждахме как ни нападат албанци, хървати и как Путин със силните си оръжия ще защити Сърбия, да не говорим, че защитава и нашето Косово. Така че, това русофилство идва от самата власт, отвътре. Никога не сме били толкова русофилски настроени, както сме днес. Това обаче не става, защото църквата прави нещо специално, а заради огромната руска пропаганда от управляващите. Но има група, която прекалява, твърдейки, че става дума за някаква удължена ръка на Москва. Знаете, че Сърбия се обяви за неутрална държава. Тя е на някаква люлка между Изтока и Запада, а при сегашната власт е доста по-близка и интимна с Русия, отколкото с Европа.

- А дали това е вътрешна убеденост на президента Вучич или политическа тактика за по-дълго оставане на власт?

- Той се интересува единствено от властта. Той направи една невиждана пропаганда на собствената си личност, направи собствена система. Ако Русия не бе полезна за властта му, още утре щеше да се обърне. Той няма идеология, която да е над личната му власт. За него най-важното е да държи властта, като играе с една малка карта, след това с друга.

- Възможно ли е черногорският закон, в частта за имуществото, да бъде пример за други в региона, като Косово, Северна Македония…

- Такива сравнения не са подходящи. Северна Македония измина огромен път. Ситуацията там може да се сравни с украинската църква, практически е договорено Сръбската православна църква да признае автокефалността на македонската църква и това вероятно скоро ще стане. Не вярвам да има голям спор с Македонската православна църка.

Това, което е проблем, тъй като предстои решаване на Косовския въпрос, е какво ще стане, ако Сърбия признае Косово. И какво бихме правили, ако тази държава също приеме закон за национализиране на сръбските манастири, които за нас са от голямо значение - Печката патриаршия, Грачаница и т.н. Заради това смятам, че този черногорски закон не е полезен за региона, това скарване с църквата. Това е много чувствителен въпрос и трябваше да се прави с много преговори, тактичност и обмисляне. Той може да създаде и в бъдеще проблеми, ако се стигне до признаване на Косово.

- А може ли ситуацията да забави евроинтеграцията на Западните Балкани?

- За разлика от по-рано, когато България и Румъния влязоха в Европейския съюз на 1 януари 2007 година, ситуацията в съюза много се промени. Дори страните от Западните Балкани да сме готови, този път засега е затворен. Макрон ясно каза, че ще се въведат нови правила, с които да не може да се влиза формално в ЕС. Така че не се знае какво ще става с Европейския съюз, дали той ще намери свое решение. Голяма е битката поне Албания и Северна Македония да започнат преговори, кога ще влязат е друг въпрос.

А по отношение на европейския път, искрено казано, всички ние сме доста далеч от него, особено в Сърбия. За Сърбия съюзът постави като условие на всички условия признаването на Косово. Този въпрос тръгна добре с подписването през 2013 г. на Брюкселското споразумение, но оттогава практически нищо не се случи. Но през този период - докато имаше надежда, че правителството на Вучич ще реши Косовския въпрос и че той ще бъде този, който ще признае Косово, те позволиха тук да бъде създадена авторитарна система, да се игнорират всички институции. И реално, по отношение на институционалната ни готовност за членство, ние на практика се удавихме.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ученици в училище в Кипър.

Кипър: 1000 евро помощ при раждане на първо дете

Втори правителствен пакет от мерки за справяне с "тревожния демографски проблем" в Кипър обяви президентът Никос Христодулидис в специално телевизионно обръщение в понеделник вечерта. Повече от 50 млн. евро се насочват за преодоляване на негативните демографски тенденции и за съвместяване на семейния и професионалния живот. Ситуацията с..

публикувано на 05.11.24 в 08:27
Калин Славов

Калин Славов: Идеята за преброителни центрове е изпробвана на терен, работи!

Купуването и продаването на гласове вече стана демоде . В последните няколко избора вече виждаме, че модерният начин е купуването на цели избирателни комисии . Това мнение изрази пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на "Прозрачност без граници". Според него е реалистично да се смята, че купеният вот възлиза на 4-5%. Това са..

публикувано на 04.11.24 в 08:15

За въздушните трасета на дроновете в столицата

Две зони трябва да станат тестови площадки за употребата на дронове и дори на летящи коли. Плановете обаче не са реалност, заради липсата на интерес към управлението на тези пространства, които по европейските правила трябва да са част от т.нар. Ю-спейс пространство. Една от тези зони е край град Раковски, а другата – в южните райони на..

публикувано на 02.11.24 в 19:09

Три организации настояват за по-добър достъп до профилактика на здравноосигурените през медикъл и спа центрове

Да се разширят възможностите за превенция и възстановяване на здравето за българските граждани в медикъл и спа центровете у нас и това да бъде финансирано от общественото здравеопазване . Темата отново бе поставена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм по време на дискусия с участието на министъра на здравеопазването д-р Галя..

публикувано на 30.10.24 в 11:04
Мартин Димитров

Мартин Димитров: В едно пътуване всеки трябва да се почувства специален

Мартин Димитров е на 24 години, роден в Мадрид, вече е посетил 52 държави , живял е в четири и продължава да пътува.  Превърнал е хобито си в професия, сега е екскурзовод и е убеден , че всеки млад човек може успешно да се реализира в България.  Как се справя с предизвикателствата на професията , как се подготвя за едно пътуване,..

публикувано на 30.10.24 в 08:43
Доц. Андрей Андреев

Доц. Андрей Андреев: Лекар - пациент - това е среща на доверието със съвестта

Доц. Андрей Андреев , един от водещите офталмолози в България, гост в предаването "Нощен хоризонт" споделя за своите дълбоки размисли върху офталмологията, медицината и човешките взаимоотношения.  " Срещата между пациента и лекаря е среща на доверието със съвестта , каза за БНР доц. Андрей Андреев . Това определение, споделено от..

публикувано на 29.10.24 в 10:55

Пред рисковите секции във Велико Търново и региона полицейското присъствие се засилва

В област Велико Търново избирателната активност към 11 часа е 10,78 процента и е с едно на сто по-висока от изборите през юни. От десетте общини в региона най-висока е активността в община Сухиндол – 17,6 %, а най-ниска от 7,8 % е в община Горна Оряховица. 6 машини са спрели работа. От тях не се разпечатва вота на избирателите, а само номера на..

публикувано на 27.10.24 в 12:31