Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Падина остави в миналото рудник, мандра и тютюн, сее лавандула

Жителите на родопското село нямат работа и лекарска грижа

БНР Новини
Традиционният поминък на селото се променя - сега местните жители залагат на лавандулата
Снимка: БГНЕС

Младите хора в кърджалийското село Падина намаляват. Един от проблемите на селото е ниската раждаемост.

Липсата на работа е основната причина местните хора да търсят препитание извън Падина. Доскоро в селото е работел шивашки цех, но от три месеца и той е затворен. Сега има нов инвеститор, който иска да възроди дейността му. За него се говори, че има цехове в съседната област Смолян, в които работят над 600 души. 

Кметът Кямил Кючуков възприема това като надежда за жените от Падина. "Има нов наемател, който е много сериозен, предприемач в бизнеса, шивашки. Тези жени, които бяха ангажирани тук, те чакат този момент и се надявам, че ще съживим малко селото", казва Кямил Кючуков.

Падина е известно с големите си къщи, наследство от времето, когато е работел близкият рудник „Еньовче“. Десетилетия наред в него са намирали препитание местните мъже, за които още се разказва как са получавали заплати в пъти по-високи от средните в района. Рудникът отдавна е закрит, а за него напомнят само изоставените сгради. Сега част от строените по това време къщи са празни, а обитателите са намерили нов живот другаде.

Кметът на село Падина Кямил Кючуков

В Падина по списък живеят около 1 000 души, с 200 по-малко отпреди време. Намалели са и домашните животни. В селото, прочуло се с мандрата си, сега се отглеждат едва двайсетина крави, а традиционният тютюн е заменен с лавандула.

В Падина има около милион и половина корени лавандула. Бройката се изкупува между 10 и 14 стотинки, а отглеждането на маслодайната култура е трудоемко. Хората обаче не се отказват, разказва Хамди Палов, един от производителите на лавандула.

"Едни с поръчка, други чуват от хора, чуе, сеят. Почва и той да се занимава, за да изкара някой лев на негови си начала. Няма ангажираност нито от едната страна, нито от другата - ако стане. Така че никой не може да се сърди на никой", коментира Палов.

Традиционното за ардинските села отглеждане на картофи също е в миналото. Сеят се толкова, колкото е необходимо за едно семейство. Хората в Падина не се заглеждат и по нашумелия в последните години шафран, допълва кметът Кямил Кючуков. 

Друг проблем за селото е липсата на общопрактикуващ лекар.

"Селото никак не е малко. Населението е застаряващо и си има нужда да има медицинско лице. Идва тук едно медицинско лице, фелдшер, по един два часа, няма точен график. Населението настоява да има постоянно медицинско лице, било то сестра, фелдшер, лекар. Иначе трудно е, хората за една минимална услуга - за кръвно, за инжекция трябва да ходят в Ардино." 

Кямил Кючуков вижда решение на проблема в евентуално отваряне на здравната служба, която ще се помещава в изцяло ремонтираната сграда на кметството.

Как живеят в Падина - слушайте в звуковия файл.
Снимка в текста: Георги Аргиров, Радио Кърджали


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50