Какви са предизвикателствата след Брекзит според българските евродепутати

Кои са основните предизвикателства пред България след оттеглянето на Великобритания от Общността? Кореспондентът на БНР в Брюксел Ангелина Пискова разговаря с български евродепутати от различните политически групи в Европейския парламент.

Единството на страните членки бе това, което главният преговарящ Мишел Барние поддържаше и изтъкваше почти непрекъснато по време на тежките преговори с Великобритания. Очевидно тази тенденция ще се запази.

Андрей Ковачев от Европейската народна партия:

„Както за всички страни членки ние трябва общо да имаме стратегия за отношенията ни след Брекзит по отношение на сигурността, отбраната, бихме искали търговското споразумение, което ще се подпише с тях да е всеобхватно“

Търговията и сигурността са въпроси, които изтъква и колегата му Радан Кънев:

„Преди всичко от гледна точка на търговския оборот, както немаловжни британски инвестиции в България, така и значителен български износ към английския пазар. Естествено много българи, които работят в Обединеното кралство, много хора, които учат в университети, и, естествено, въпросът не е свързан толкова пряко с България, всички отражения на общата европейска сигурност. Обединеното кралство бе основен елемент на европейската сигурност. Всички ние имаме интерес това партньорство да продължи без промяна“.

Как Сергей Станишев от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите вижда основната задача в бъдеще:

„Ние имаме обща отговорност да формираме заедно отношенията между ЕС и Великобритания. И трябва на всяка цена да избегнем сценариите на социален дъмпинг, който десните управляващи във Великобритания вероятно ще се опитат да наложат и да подкопаят европейската социална държава. Трябва заедно да формираме такива отношения на сътрудничество, а не на съперничество, както и да минимизираме икономическите щети, каквито ще има“.

А предизвикателствата пред България?

„Съдбата на българите, които живеят на Острова, защото, да, много вече имат статус официален, но съм сигурен, че има огромен брой хора, които са между земята и небето. И тук е работата на институциите, на правителството да помогнат максимално те да нямат затруднения“, посочва Станишев.

По-различно ги вижда Елена Йончева от същата политическа група:

„Най-голямото предизвикателство е България да не бъде поставена в един втори коловоз. Да не се превърнем в държавата, която ще тръгне на втора скорост“.

Защо се стигна до Брекзит? Илхан Кючюк от „Обнови Европа“:

„Защото преди години бе позволено на една държава да избира своите политики. Политиката на двойните стандарти доведе основно до това. Ако Европа иска да играе значима външнополитическа роля и да има подкрепа от своите граждани, няма как да се продължи с политиката на двойните стандарти. Резултатът винаги ще бъде такъв“.

Какво трябва да запазим в двустранните отношения?

„Нашият голям интерес е българските граждани. Ние имаме 250 000 български граждани, по неофициална информация, на територията на Обединеното кралство“, коментира Кючюк. 

Искра Михайлова от същата група също смята за един от приоритетите на страна ни правата на българските граждани:

„Квалифицираните български граждани в Обединеното кралство вече са получили съответното право на престой. Но ние имаме и друга категория граждани, които работят там, и трябва да видим как ще бъдат запазени техните права. Да видим как ние ще отрегулираме пребиването на английски граждани или от Северна Ирландия в България. След това ще бъде много важно според мен как ще се установят търговските контакти, за да работи българският бизнес. И как ще се установят добрите взаимоотношения между българските ВУЗ-ове и университетите на Великобритания“.

В по-различна светлина вижда ситуацията Андрей Слабаков от групата на европейските консерватори и реформисти, който единствен от българските си колеги е гласувал против споразумението за Брекзит:

„Аз съм против тази т.нар. сделка да е все още недовършена. И изобщо аз съм противник Великобритания да излезе. Ще се появи дисбаланс в Европа. Франция ще започне да тежи все повече и да създава все повече проблеми. Досега Франция не работи по моите разбирания за ЕС, а само за себе си. И по този начин ощетява много държави“.

Вижда ли позитиви в тази ситуация Андрей Слабаков: „Единственият е, че може би това ще стресира до някаква степен ЕС и ще започнат, може би, да внимават как се отнасят към останалите държави“.

В тази насока разсъждава и Илхан Кючюк: „Европа трябва да разбере, че бъдещето ѝ е свързано с тежки реформи. Без реформи не можем да продължаваме напред“.

Мненията на евродепутатите можете да чуете в звуковия файл.