„Западът подценява ситуацията в северозападната сирийска провинция Идлиб, където днес има много чуждестранни терористи - френски граждани, саудитски граждани и други. Ние не желаем да видим, че там е като при „Ислямска държава“. А това е голяма грешка.“ Това заяви пред БНР Фабрис Баланш от Лионския университет
„Западът сега е загрижен най-много за новата бежанска вълна, която се надига от Идлиб. Ако сирийската армия завземе цялата област, около 2 милиона души ще избягат в Турция, а оттам - в Европа. И, разбира се, сред тях ще има и джихадисти“, каза експертът в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“
Той коментира ситуацията около Сирия, след като миналата и тази седмица турският президент Реджеп Ердоган отправи остри критики към Русия. Първо Ердоган упрекна Москва, че помага с наемници на генерал Халифа Хафтар да руши Либия. После турският лидер пътува за Киев, където се обяви срещу анексирането на Крим и за правата на кримските татари.
Но най-остри обаче изглеждат руско-турските разногласия по отношение на Северозападна Сирия. От декември до сега сирийската армия - с руска помощ - завзе голяма част от областта Идлиб и прогони половин милион души по-близко до турската граница. Осем турци - 7 войници и 1 цивилен, бяха убити в понеделник при обстрел край град Саракеб. Сирийската страна също даде жертви при ответния удар.
Според признанието на руски политици отношенията между Анкара и Москва са поставени на изпитание от тези събития.
Това може да е добре за НАТО, но зле за Европа предвид перспективата за нова бежанска вълна и създаване на терористично гнездо в Идлиб.
Добрин Йотов разговаря по тези проблеми с Фабрис Баланш от Лионския университет.
- Г-н Баланш, какъв е Вашият прочит на военната обстановка в Северозападна Сирия? Можем ли да говорим за колапс на джихадистите?
- Не можем да говорим за колапс, защото офанзивата на сирийската армия започна още миналия април. Тя продължава вече 10 месеца. 6 месеца трябваха на армията, за да превземе град Маарат ан-Нуман. В момента тя напредва доста бързо, но според мен до няколко дни ще трябва да спре, за да консолидира завзетите позиции, а и защото джихадистите все още са много силни и са подкрепяни от турските военни постове. Може би след няколко седмици или месеци ще може да поднови битката.
- Попитах Ви за това, защото се очаква, че ако групировката „Хаят Тахрир аш Шам“, която властва в Идлиб, бъде разбита, това може да засили влиянието на протурските бунтовници или на „Хурас ад-Дин“ - сирийския клон на „Ал Каида“.
- Протурските бунтовници днес са почти изцяло изтласкани от Идлиб. Ако се стигне до колапс или отслабване на „Хаят“, тези, които ще се възползват, ще са „Хурас ад Дин“ и „Ислямската туркестанска партия“, които са още по-радикални.
- Кажете ми, доколко голяма, според Вас, е терористичната заплаха от Идлиб в международен план? Можем ли да сравняваме Северозападна Сирия със страни като Йемен или Афганистан?
- Не, не можем да сравняваме Идлиб с Йемен или Афганистан, но много прилича на Рака, когато този град в източна Сирия бе под властта на Даеш. В Идлиб днес има много чуждестранни терористи - френски граждани, саудитски граждани и други. Западът подценява ситуацията в Идлиб. Ние не желаем да видим, че там е като при „Ислямска държава“. А това е голяма грешка.
Западът сега е загрижен най-много за новата бежанска вълна, която се надига от Идлиб. Ако сирийската армия завземе цялата област, около 2 милиона души ще избягат в Турция, а оттам - в Европа. И, разбира се, сред тях ще има и джихадисти.
- Как според Вас можем да се справим с тази - подценена, както казвате - заплаха? По турския начин - като толерираме „Хаят Тахрир аш Шам“? Или по руския - с „бомбени килими“?
- Да се опитваш да се договаряш с терористите, като Турция по геополитически съображения е много лоша идея. Така само отлагаш проблема. Знаем, че Турция се нуждае от наемници за интервенцията в Либия. Затова и преговаря с тях. Но това не е начинът да намалиш терористичната заплаха. Най-добрият начин е да ги унищожиш.
- Непреодолими ли са противоречията между Русия и Турция в Идлиб? Неизбежен ли е разривът помежду им?
- Турция и Русия се разбират много добре за Идлиб и Северна Сирия. Всеки път, когато сирийската армия си върне част от Идлиб, Турция завзема кюрдска територия. След като през 2017-та сирийската армия завзе територии източно от Идлиб, през 2018-та турската завзе Африн. А когато миналата година Асад настъпи отново в Идлиб, турците влязоха в Тал Абиад и Рас ал Аин.
Защо Ердоган е ядосан сега? Ами защото сирийската армия напредва твърде бързо, а той няма никаква полза това. Той иска град Кобане - иска да довърши сирийските кюрди. Но Русия не е готова да му даде Кобане. Затова са и търканията между Анкара и Москва.
- Ако руснаците и турците постигнат и този път съгласие, ще може ли Русия да изпълни ангажиментите си? Ако сведенията от Западен Алепо са верни, офанзивата там се провежда от „Хизбула“ и Иран. Ще може ли Кремъл да ги озапти?
- Офанзивата в този сектор няма да спре, защото джихадистите тук са твърде близко до град Алепо и периодично го подлагат на ракетен обстрел. Затова за иранците и Хизбула е много важно да ги изтласкат поне на 10-20 километра. Не мисля, че Русия ще иска да спре иранците, защото Алепо е стратегически важен за сирийското правителство. Мисля, че Ердоган разбира ситуацията, но все пак иска нещо в замяна."
- Как мислите, ще се разберат ли турците с руската делегация, която очакват днес в Анкара?
- Да, защото икономическите и геополитическите връзки между Русия и Турция са много силни. Няма да се разделят само заради няколко турски войници, които бяха убити в Идлиб.
- А какво ще кажете за ултиматума на Ердоган към Башар Асад да оттегли войските си, които обкръжиха два турски поста в Идлиб.
- Не, Асад няма да приеме това искане. И Русия няма да го приеме. Те ще задържат завзетата територия. Ердоган ще трябва да установи нови военни постове, по близо до град Идлиб. Но ще вдигне повече шум, защото иска Кобане и повече територии на изток от Ефрат.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушатели много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..