Години наред държавата не направи нищо, за да регулира стремително разрастващия се хазартен бизнес (над 20 пъти разрастване за 7 години). Тезата е на финансиста Бойко Димитров, който е сред авторите на предложени през 2018 година промени в Закона за хазарта от "Демократична България".
„В 2012-а, когато се прие новият Закон за хазарта, в първите години този бизнес беше само за 30 милиона, в момента той е за 700 милиона годишно. И държавата през този период не направи абсолютно нищо, за да защити гражданите. Това си е направо болестно състояние“, посочи Димитров в предаването "Преди всички".
Какво трябваше да пише в Закона за хазарта?
„Първо, най-малкото не трябваше да я има тази вратичка, която позволи само една фирма да спестява по 40-50 милиона ежегодно данъци – това е ключов проблем. На второ място трябваше да има добър контрол върху това какво може да се рекламира“, смята Бойко Димитров.
Като добра стъпка в закона Димитров посочи ограничението лотарийните билети вече да се продават само на определени щандове, където не се предлагат други стоки и услуги. „Държавният тотализатор в момента има голям шанс, тъй като няма да има никакви ограничения върху рекламата, която извършва. Няма да има конкуренция“, допълни той.
Според Димитров, ако в Тотализатора има „добре мислещи хора“, те биха могли да обърнат "в полза за обществото" заразата хазарт. „Макар че и там има много въпросителни – огромните средства, които евентуално ще започне да събира Държавният тотализатор, след това как ще бъдат вложени.“
Според Димитров се е вдигнал достатъчно шум около закриването на лотарията и повечето от хората вероятно са наясно, че не бива да купуват повече талони, каквито според проверката на "Хоризонт" все още се продават.
Печалби не се изплащат. На места хората са информирани за това, другаде обаче няма предупреждение.
Търкащите талончета
„Щом са решили да ги забранят – няма проблем. Купувам си, защото печеля дребни суми, които ми ги изплащат веднага. От 100 лева повече не съм печелила.“
Продавачите
Промените в закона се отразяват пагубно за целия бизнес, участвал в разпространението на талоните, обяснява продавачка, която твърди, че на съседния обект е паднала печалба от 100 хиляди лева. „Изплатена е, хората си я получиха.“
Хората спряха да купуват, разказва друга продавачка на лотарийни билети. „Трябва да има някакъв срок за тия неща, не може така - от днеска за утре“, категорична е тя.
„Сигурно около 300 лева имам билети. Горе-долу за една седмица ги продавам толкова билети. /…/ За някои 300 лева сигурно не са нищо, обаче за мен са си пари – малък бизнес е. Да те е страх с каквото и да било да се захванеш. Влагаш пари в нещо и накрая… Някои хора си имат пари да си играят с тях, обаче ти събираш пари да ги вложиш, ужким неща да направиш и накрая…“, споделя разочарована и притеснена жената.
„Нашите депутати за пореден път се проявиха като слон в стъкларски магазин“, коментира финансистът Бойко Димитров, според когото много от дребните бизнеси ще бъдат сериозно засегнати, защото са вложили вече пари за закупуването на тези талончета и никой не знае как ще бъдат възмездени.
Депутатите дадоха срок за изтеглянето и унищожаването на талоните до края на 2020 година. Отговорният за това дали не продължава разпространението на талоните е Държавната комисия по хазарта, уточни Димитров.
„В първоначалния срок беше предвиден срок от 3 месеца, в който да продължат да действат тези лицензии, точно за да може всички такива малки обекти по нормален начин да приключат дейността си. Няма никакво обяснение защо народните представители приеха такива срокове. Нищо чудно и да е някакъв лобистки интерес - да продължи на черно търговията с тези талони. Но това не може да се твърди със сигурност“, отбеляза още Бойко Димитров.
Нашите народни представители не мислят за интереса на отделния гражданин, гражданите са потърпевши от рекламите, с които бяха облъчвани толкова години, а сега остават без никаква гаранция да си получат печалбите, обобщи финансистът.
Цялото интервю и анкети по темата чуйте в звуковия файл.Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..