Години наред държавата не направи нищо, за да регулира стремително разрастващия се хазартен бизнес (над 20 пъти разрастване за 7 години). Тезата е на финансиста Бойко Димитров, който е сред авторите на предложени през 2018 година промени в Закона за хазарта от "Демократична България".
„В 2012-а, когато се прие новият Закон за хазарта, в първите години този бизнес беше само за 30 милиона, в момента той е за 700 милиона годишно. И държавата през този период не направи абсолютно нищо, за да защити гражданите. Това си е направо болестно състояние“, посочи Димитров в предаването "Преди всички".
Какво трябваше да пише в Закона за хазарта?
„Първо, най-малкото не трябваше да я има тази вратичка, която позволи само една фирма да спестява по 40-50 милиона ежегодно данъци – това е ключов проблем. На второ място трябваше да има добър контрол върху това какво може да се рекламира“, смята Бойко Димитров.
Като добра стъпка в закона Димитров посочи ограничението лотарийните билети вече да се продават само на определени щандове, където не се предлагат други стоки и услуги. „Държавният тотализатор в момента има голям шанс, тъй като няма да има никакви ограничения върху рекламата, която извършва. Няма да има конкуренция“, допълни той.
Според Димитров, ако в Тотализатора има „добре мислещи хора“, те биха могли да обърнат "в полза за обществото" заразата хазарт. „Макар че и там има много въпросителни – огромните средства, които евентуално ще започне да събира Държавният тотализатор, след това как ще бъдат вложени.“
Според Димитров се е вдигнал достатъчно шум около закриването на лотарията и повечето от хората вероятно са наясно, че не бива да купуват повече талони, каквито според проверката на "Хоризонт" все още се продават.
Печалби не се изплащат. На места хората са информирани за това, другаде обаче няма предупреждение.
Търкащите талончета
„Щом са решили да ги забранят – няма проблем. Купувам си, защото печеля дребни суми, които ми ги изплащат веднага. От 100 лева повече не съм печелила.“
Продавачите
Промените в закона се отразяват пагубно за целия бизнес, участвал в разпространението на талоните, обяснява продавачка, която твърди, че на съседния обект е паднала печалба от 100 хиляди лева. „Изплатена е, хората си я получиха.“
Хората спряха да купуват, разказва друга продавачка на лотарийни билети. „Трябва да има някакъв срок за тия неща, не може така - от днеска за утре“, категорична е тя.
„Сигурно около 300 лева имам билети. Горе-долу за една седмица ги продавам толкова билети. /…/ За някои 300 лева сигурно не са нищо, обаче за мен са си пари – малък бизнес е. Да те е страх с каквото и да било да се захванеш. Влагаш пари в нещо и накрая… Някои хора си имат пари да си играят с тях, обаче ти събираш пари да ги вложиш, ужким неща да направиш и накрая…“, споделя разочарована и притеснена жената.
„Нашите депутати за пореден път се проявиха като слон в стъкларски магазин“, коментира финансистът Бойко Димитров, според когото много от дребните бизнеси ще бъдат сериозно засегнати, защото са вложили вече пари за закупуването на тези талончета и никой не знае как ще бъдат възмездени.
Депутатите дадоха срок за изтеглянето и унищожаването на талоните до края на 2020 година. Отговорният за това дали не продължава разпространението на талоните е Държавната комисия по хазарта, уточни Димитров.
„В първоначалния срок беше предвиден срок от 3 месеца, в който да продължат да действат тези лицензии, точно за да може всички такива малки обекти по нормален начин да приключат дейността си. Няма никакво обяснение защо народните представители приеха такива срокове. Нищо чудно и да е някакъв лобистки интерес - да продължи на черно търговията с тези талони. Но това не може да се твърди със сигурност“, отбеляза още Бойко Димитров.
Нашите народни представители не мислят за интереса на отделния гражданин, гражданите са потърпевши от рекламите, с които бяха облъчвани толкова години, а сега остават без никаква гаранция да си получат печалбите, обобщи финансистът.
Цялото интервю и анкети по темата чуйте в звуковия файл.Общинските съветници от ГЕРБ-СДС в София изпращат в прокуратурата сигнал за нередности в завода за преработка на отпадъците на столицата. Председателят на групата Антон Хекемян посочи, че при проверка миналата седмица са открили нерегламентираното сметище от отпадъци за рециклиране, както и бали, подготвени за горене, които вместо да бъдат..
България поиска традиционната сезонна паша в българските планини да стане част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО . Номинационното досие беше подписано преди дни от посланика на Република България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО Радка Балабанова. Към номинацията се присъединяват още пет държави. Под "Пасищни..
С нова наредба за общинските жилища съветниците от различни политически групи в градския парламент на София предлагат по-социална, по-справедлива и по-устойчива жилищна политика . Идеята е общинските жилища в София да се предоставят за срок от 5 години, а безсрочно да могат да се ползват само от хора с увреждания над 71% и граждани над..
Върховният касационен съд осъди ПИК да премахне от сайта си клеветнически публикации срещу съдия Владислава Цариградска . Това беше продължение на нейната битка със сайта, който в годините назад публикува многобройни статии срещу нея, уронващи името ѝ. Тя получи обезщетение, но продължи битката до ВКС, а решението беше определено като "пробив"...
Какво означава това, че Съюзът на българските учители се включва в дискусиите около въвеждането на нов задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" заедно с представител на Светия синод? И какво означава това в контекста на нуждата образователната ни система да отговаря по-добре на нуждите на един бързо трансформиращ се съвременен свят...
Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство както през..
Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
"Българската следа" е референция на опита за покушение срещу папата. Заглавието беше от една страна да си играя с клишето чисто иронично. В друг..
Проблемът е толкова голям, че АПИ нямат правилен ход . Такова мнение изрази пред БНР а рх. Иван Шишков, бивш регионален министър, след като темата за..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..