„Свободата на словото има много ясно определено съдържание и е изключително важна. Тя обаче има и изключително точно определени граници /.../ - това са онези ценности, които се конкурират с ценността свобода на словото. Това на първо място е репутацията, доброто име на другиго, /.../ но и други конкурентни ценности, включително независимостта, неприкосновеността на съдебната власт и авторитета на съдебната власт, това е народното здраве, националната сигурност. Тоест, имаме много ясни критерии кога е прекрачена свободата на словото“. Това коментира пред БНР Симона Велева, която е доктор по конституционно право, експерт по медийно и дигитално право и права на човека, автор на книгата „Свобода на словото“. В рамките на около 300 страници тя изследва юридическите аспекти и правните граници на свободата на словото.
„Като юрист прецених, че има нужда от книга, която да обобщи на едно място правните измерения на свободата на словото като конституционно установена ценност. Защото в нашата Конституция са гарантирани три т.нар. „комуникационни права“ - право на изразяване на мнение, право на търсене, получаване и разпространяване на информация, свободата на печата и другите средства за масова информация. Но въпросът е - достатъчни ли са те. И когато се анализира нормативната уредба във всяко едно ниво на законодателството, можем да преценим от правна гледна точка къде има пукнатини, къде има празнини и какво може да се подобри“, обясни Симона Велева за предаването „Преди всички“.
Има ли свобода на словото и къде са нейните граници
Въпросът, който изследва авторката е какви са обективните правни критерии, които трябва да се приложат към всеки конкретен случай на нарушаване на свободата на словото. Тя посочи още, че правните измерения са изключително важни, но не са достатъчни:
„Правото - един инструмент, с който ние да си служим. Обаче, ако решим да си служим с него повратно и най-добрият закон не може ни спаси“, беше категорична Велева и открои някои заплахи за свободата на словото, които са следствие от възхода на социалните мрежи през последните години:
„Свързани са с все по-честото формиране на политическата воля в социалните мрежи, свързани с онлайн обидата и клеветата, свързани с ограничението на достъп на източници на информация и по-скоро самоограничението при достъп до източници на информация – тогава, когато човек онлайн получава информация само от конкретни страници и по този начин след това участва в политическия процес“.
Какво може да направи една медия, когато властта отказва да говори с нея и тя насила се превръща в опозиционна?
„Медията трябва да бъде активна и най-вече останалите медии трябва да я подкрепят“, препоръча юристът. Тя посочи и финансирането на медии от институции на централно и на местно ниво като средство, което задушава свободата на словото:
„Когато държавата с държавни или с общински пари финансира конкретни медии, а не финансира други, това изкривява със сигурност пазара. И когато тези медии знаят, че ще получат определени средства от определена Община, това изцяло затъпява тяхното чувство за критичност. /…/ Това е изключително сериозен проблем в малките населени места и е един от проблемите, които са много специфични за България“.
По отношение на законодателството в България Симона Велева открои като основен проблем достъпа до обществена информация.
„Липсата на бързо производство по дела за достъп до обществена информация е изключително голям проблем“, посочи тя и подчерта, че обществените и политическите фигури се ползват с по-ниска степен на защита, отколкото останалите граждани, и е много важно всеки, който реши да участва в обществения живот, да си дава ясна сметка за това:
„Защото когато, имайки някаква власт, започнеш да я използваш срещу журналисти, тогава цялото общество ще страда. И тогава всъщност се получават дисбаланси и промяна на демократичния облик на обществото. И тук е важно журналистическата гилдия винаги да реагира - много ясно, много недвусмислено и много единно да показва чувства на солидарност. Защото, нямаме ли този отбор и тези, които имат власт, са започнали да репресират онези, които задават неудобни въпроси, тогава нещата стават наистина много лоши“, коментира Велева и добави, че подкрепата на обществото също е изключително важна.
„Когато чакаме спасение от някой друг /…/, тогава не можем да очакваме истински резултати, защото един народ може да бъде истински демократичен, истински свободен, когато отстоява своя избор. Проблем в днешно време и в днешните демократични общества е, че е много по-лесно да смениш държавата си, отколкото да смениш управлението си“, отбеляза Симона Велева.
Тя подчерта, че въпросът за свободата на словото у нас не бива да се описва само с тъмни краски. „Смятам, че в България има много положителни тенденции, има много смели журналисти, много хора които продължават да имат силен глас и случаят с Вас (водещата и репортер на БНР Силвия Великова – бел. ред.) е пример за това“.
„Трябва да знаем, че ако искаме да съхраним нашите права и нашата свобода, трябва да ги отстояваме не само по отношение на нас самите“, обобщи Симона Велева.
Интервюто със Симона Велева можете да чуете от звуковия файл.
Сръбската петролна компания НИС, която е дъщерна на руската "Газпром Нефт", е принудена да търси алтернативни източници на петрол заради американските санкции върху руския петролен сектор, съобщава "Ройтерс". Компанията получи отстъпка от мерките, но нейни клиенти се въздържат да купуват руски петрол или петролни продукти, за да не бъдат санкционирани..
На 8 април в хода на специализирана полицейска операция на изграден за целта КПП на входа на Добрич по бул. "25-ти септември“ органите на реда спират за проверка автомобил, управляван от 30-годишен мъж. В автомобила служителите от отдел "Криминална полиция“ и Първо РУ - Добрич откриват сумата от 3 300 лв. и полиетиленово топче с тегло 106..
Над 1000 фиданки ще бъдат засадени в Малешевската планина, където през лятото на миналата година пожар засегна над 16 хиляди декара горски територии. В залесяването ще вземат участие служители от Югозападното държавно предприятие, пожарникари, военни и доброволци от общините Струмяни и Кресна. Над 60 пожара гасиха огнеборците през..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп увеличи за втори път драстично в рамките на денонощието митническите тарифи за стоките от Китай от 104 на 125 процента. САЩ наложи обещаното мито в размер на 104% на китайските стоки В публикация в платформата Truth Social американският държавен глава съобщи, че е разпоредил 90-дневна пауза за 75 държави, които..
Депутатите от ПП-ДБ Йордан Иванов и Божидар Божанов обвиниха министъра на вътрешните работи Даниел Митов в лъжа. Те призоваха Митов да смекчи тона към опозицията и да изнесе информация за последните рокади в дирекцията: "Моля да покаже заповед от 3 април на заместник-главния секретар на МВР Мирослав Рашков с която се назначава на ръководна..
Няма назначен нов директор в Пловдив, както твърдеше един от ДБ днес. Чул някой си някаква клюка и я разпространява. Това каза министърът на вътрешните работи Даниел Митов в Търговище. Той присъства на годишният отчет-анализ на Областната дирекция на МВР в Търговище за 2024 година. "Когато им се каже нещо, което не им изнася, те се правят, че не го..
Законодателната защита на хората с увреждания от уволнение, административни тежести и страховете, че те ще отсъстват по-често са сред основните фактори, които ограничават работодателите да ги наемат. Това сочат резултатите от проучване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, което беше представено пред депутатите от..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
"Българската следа" е референция на опита за покушение срещу папата. Заглавието беше от една страна да си играя с клишето чисто иронично. В друг..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..