Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лидерите на ЕС обсъждат бюджетната рамка за 2021-2027 г.

| обновено на 20.02.20 в 12:43
„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел преди срещата на върха на ЕС.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, на която ще обсъдят многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Срещата е свикана от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в търсене на консенсус по първия 7-годишен бюджет след излизането на Великобритания от съюза.

Мишел предлага всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход, но Европарламентът настоява вноската да бъде в размер на 1,3 на сто, а Еврокомисията – 1,1%. И в трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.

„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха, на която лидерите на 27-те членки на ЕС ще опитат да постигнат консенсус по следващата многогодишна финансова рамка.

Преразпределението на средствата по отделните пера и обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона са само част от конфликтните точки. Освен това трябва да се реши как ще бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина, който според различните изчисления минимум 10 милиарда евро годишно и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени.

Всички тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна, и тези, които получават повече, отколкото внасят.

Страните от Централна и Източна Европа, сред които и България, настояват да получават достатъчно ресурси за регионално развитие и земеделие.

Докато по-богатите държави като Германия и Нидерландия не са съгласни да плащат повече в ситуация, при която и без това са нетни донори на европейската хазна.

Едно от предложенията, което разбуни духовете в Брюксел е най-богатите държави да получават по-малко еврофондове за сметка на по-бедните.

Планът „Мишел“ предвижда орязване на фондовете за земеделие – нещо, което Франция, никога не би подкрепила.

Полша и Унгария, срещу които има наказателни процедури заради липса на върховенство на закона, категорично се противопоставят на обвързване на този критерий с получаването на евросредства.

За България, проблемна е и Зелената сделка на ЕС, защото постигането на въглеродна неутралност през 2050 г. изисква от нас да затворим въглищните централи, а едва ли ще успеем да покрием загубите с предвидените инструменти от страна на Европа.

Една от тези държави е и България, който най-много се притеснява от Зелената сделка, според премиера Бойко Борисов, който подчерта, че ще струва милиарди на страната ми.

„Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари“, каза Борисов.

Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.

Заради срещата на върха в белгийската столица са предприети извънредни мерки за сигурност.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на президентските избори

Конституционният съд в Румъния потвърди резултатите от провелия се на 24 ноември първи тур на президентските избори. След това решение остава насрочения за 8 декември балотаж, на който ще се явяват националистът Калин Джорджеску и лидерката на десноцентристкия "Съюз за спасение на Румъния“ Елена Ласкони. КС на Румъния решава на 2-ри..

публикувано на 02.12.24 в 19:57
Министър-председателят на Франция Мишел Барние

В сряда се очаква вот на недоверие да свали френското правителство

Във Франция крайната левица и крайната десница обявиха, че ще внесат в парламента искане за вот на недоверие на правителството на малцинството, начело с Мишел Барние. Партиите "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон, плюс останалите 3 в лявата коалиция Нов Народен фронт и "Национален сбор" на Марин льо Пен не можаха да накарат премиера Барние да отмени..

публикувано на 02.12.24 в 19:22
Доц. Наталия Киселова

БСП с призив към групите в НС, но без ДПС-НН: Време е да седнем на своеобразна кръгла маса

От БСП - Обединена левица канят на обща среща утре всички парламентарни групи, без ДПС - Ново начало,  съобщиха от пресцентъра на социалистите. От левицата изразяват готовност да организират тази обща среща във вторник, в удобно за шестте формации време. "Очакваме Вашия отговор, както и състава на Вашите преговорни екипи", гласи съобщението...

публикувано на 02.12.24 в 19:13

Стачки във "Фолксваген" срещу планирани съкращения

Работници в девет завода в Германия на автомобилната група "Фолксваген" (Volkswagen) проведоха днес двучасови стачки в девет завода в Германия, за да подчертаят несъгласието си с планираните съкращенията на заплатите и затварянето на фабрики, които според компанията са необходими, предаде "Асошиейтед прес". Работа спря и основният завод на..

публикувано на 02.12.24 в 19:11

Българите, обвинени във Великобритания за шпионаж в полза на Русия, опитвали да примамят Христо Грозев

На днешното заседание на Централния наказателен съд в Лондон, където е в ход процеса срещу шестимата български граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия, основно внимание бе отделено на плановете за примамване на българския раследващ журналист Христо Грозев от "Белингкат“. Според британския съд добре организиран шпионски кръг е..

публикувано на 02.12.24 в 19:04
Анатоли Стайков

Анатоли Стайков: Много трудно някой би могъл да прогнозира какво ще се случи в Грузия

Проблемът в Грузия е породен по-скоро от вътрешнополитически обстоятелства. Това заяви пред БНР журналистът Анатоли Стайков. Грузия има нужда от много силна и недвусмислена подкрепа от Европа, за да не попадне под контрола на Русия.  С този призив се обърна грузинската президентка Саломе Зурабишвили към Европейския съюз след четвъртата нощ..

публикувано на 02.12.24 в 19:03

МФ: Бюджетният дефицит намалява с 300 млн. лева до 3,7 млрд. лв. към края на ноември

Министерството на финансите очаква минимални свиване на дефицита през ноември спрямо октомври, показват предварителните данни. Според тях хазната е на минус с 3,7 милиарда лева при близо четири милиарда лева дефицит през октомври. МФ: Бюджетен дефицит от 3,9648 млрд. лева към края на октомври В началото на всеки месец от Министерството на..

публикувано на 02.12.24 в 18:47