Европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, на която ще обсъдят многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Срещата е свикана от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в търсене на консенсус по първия 7-годишен бюджет след излизането на Великобритания от съюза.
Мишел предлага всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход, но Европарламентът настоява вноската да бъде в размер на 1,3 на сто, а Еврокомисията – 1,1%. И в трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.
„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха, на която лидерите на 27-те членки на ЕС ще опитат да постигнат консенсус по следващата многогодишна финансова рамка.
Преразпределението на средствата по отделните пера и обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона са само част от конфликтните точки. Освен това трябва да се реши как ще бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина, който според различните изчисления минимум 10 милиарда евро годишно и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени.
Всички тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна, и тези, които получават повече, отколкото внасят.
Страните от Централна и Източна Европа, сред които и България, настояват да получават достатъчно ресурси за регионално развитие и земеделие.
Докато по-богатите държави като Германия и Нидерландия не са съгласни да плащат повече в ситуация, при която и без това са нетни донори на европейската хазна.
Едно от предложенията, което разбуни духовете в Брюксел е най-богатите държави да получават по-малко еврофондове за сметка на по-бедните.
Планът „Мишел“ предвижда орязване на фондовете за земеделие – нещо, което Франция, никога не би подкрепила.
Полша и Унгария, срещу които има наказателни процедури заради липса на върховенство на закона, категорично се противопоставят на обвързване на този критерий с получаването на евросредства.
За България, проблемна е и Зелената сделка на ЕС, защото постигането на въглеродна неутралност през 2050 г. изисква от нас да затворим въглищните централи, а едва ли ще успеем да покрием загубите с предвидените инструменти от страна на Европа.
Една от тези държави е и България, който най-много се притеснява от Зелената сделка, според премиера Бойко Борисов, който подчерта, че ще струва милиарди на страната ми.
„Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари“, каза Борисов.
Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.
Заради срещата на върха в белгийската столица са предприети извънредни мерки за сигурност.

БСП може да преосмисли участието си в управлението. Това заяви лидерът на социалистите Атанас Зафиров на извънреден брифинг на Позитано 20 Българската социалистическа партия изрази сериозно безпокойство от решението за отлагане на бюджетната процедура за 2026 година. След съвместно заседание на Изпълнителното бюро на партията и коалиционния съвет..
Софийска градска прокуратура (СГП) привлече към наказателна отговорност седем лица за организирана престъпна група, свързана с корупция, и постанови задържането им за срок до 72 часа, съобщиха от прокуратурата. Обвинението спрямо тях е, че от началото на месец януари 2013 г. до 26 ноември 2025 г. на територията на гр. София, гр. Варна и други части на..
Министърът на външните работи Георг Георгиев е разговарял с посланиците на страните членки на Европейския съюз в България. Срещата се е състояла в посолството на Дания, която в момента председателства Съвета на ЕС. Георгиев е акцентирал върху подкрепата за Украйна, политиката на разширяване на ЕС и сигурността в Черноморския регион. България..
Съществува реална заплаха България да влезе в следващата година със стария си бюджет. Това съобщи вицепремиерът и председател на "БСП - Обединена левица" Атанас Зафиров на извънреден брифинг. "В момент, в който страната ни се нуждае от стабилност, предвидимост и защита на хората, се стигна до решение, което буди сериозно безпокойство –..
Това, което се случи снощи на площада в Триъгълника на властта засяга всички ни. Това че ние сме били физически там, не означава, че не го правим от името на всеки наш съгражданин, каза Йоана Ванчева, издател, в интервю пред БНР. Снощи тя е била на протеста, за който се посочва, че хората на площада са били между 20 000 и 70 000. Според..
Окръжният прокурор Владимир Николов на Плевен заяви, че действията му по делото за катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна Попова, са били в рамките на закона. Вчера и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов разпореди да бъде проверена работата на плевенската прокуратура в първоначалния етап на разследването на катастрофата...
Варненският кмет Благомир Коцев излиза от ареста срещу 200 хиляди лева гаранция, реши преди минути Варненският окръжен съд. Сумата трябва да бъде платена в 7-дневен срок. Пред сградата на съда днес отново се събраха негови поддръжници, които заявиха подкрепата си за Коцев. Насъбралото се множество скандира "победа" и "свобода"...
Общ протест в София днес организират и от КТ "Подкрепа" - на работещи в Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда и Агенцията за социално..
Български училища в Чикаго, САЩ – "Малко българско училище" и "Малка България" са със спрени субсидии от българската държава . Причината е скандал...
Не прави чест на президент на страна член на НАТО и ЕС да коментира като страничен наблюдател, който е по-заинтересован от постигане на целите на..