Колкото повече опознаваме себе си, толкова по-голям шанс имаме за познание на средата около нас, каза Ирина Кирякова в предаването "Нощен хоризонт".
„Ако не знаем вътре в нас кои процеси от какво се влияят, каква им е историята, какви са корените, как реагирам, кое ми „натиска бутоните“, сме много зависими от външния свят всъщност. Външният свят започва да ни управлява. Колкото повече опознаваме себе си – колкото по-светло започва да става вътре в нас, толкова по-сигурни се чувстваме, по-способни и по-успешни в това общуване със средата.“
Времето, в което живеем, е много шарено. Едни тичат много като на фитнес пътека, движат се, но не се придвижват. Други успяват да се придвижат, трети блокират и се затварят, казва Ирина Кирякова, според която доста често се наблюдават патологични посоки, „заради много големия хаос и неподготвеност на хората да се справят с тоя хаос“.
Обществото, в което живеем, съдържа голяма доза хаос, а липсата на авторитети, граници, посока и философия къде отиваме всички заедно генерира страх и несигурност, допълва психологът. Огромното количество информация, което се излива от всякакви посоки прави всекиго „компетентен“ в нещо, прочел три статии и вече с позиция, която изразява.
„Скоро гледах в социалната мрежа буквално хора, които казват: имам висока температура, какво предлагате да направя – въпрос към аудиторията в социалните мрежи. Това е опасно. Много голяма част от хората не могат да филтрират на кое наистина могат да се доверят и кое е опасно, кое е илюзия. Както казваше мой колега - илюзията за знание е много по-опасна от невежеството.“
За Ирина Кирякова е проблем това, че съвременното общество е помело и унищожило авторитетите, защото „авторитетът е граници, задава някакви параметри“, а освен това е носител на мъдрост и опит.
„От друга страна се създадоха формати, в които изглежда като всеки да може всичко. В момента има много изпълнители. Творецът е нещо различно, творецът е събирателен образ, има много качества, не е просто единият талант. Към тоя талант има много труд, някакви социални умения, някаква духовност.“
„Едно време имаше кръжоци, извънкласни дейности, в които всеки да реализира себе си, да търси развитие и в един момент може хобито ти да се превърне в професия. Но това е път. Сега всичко се гледа на едни къси отсечки. Стремим се много бързо да достигаме до нещата. Трябва ни хапче, което веднага да реши всичко. Като "микровълново" общество, което се храни с нещо, стоплено в микровълновата. Обаче то не отговаря на онова, дето го печем на огнището. Губи се съдържанието.“
Обществото ни се отличава с огромна динамика, отбелязва Кирякова. В рамките на 10 години се случват страшно много неща. По думите й информацията и технологиите никога не са се движили с такива темпове.
Всеки от нас, когато е сам с тавана и няма някаква тежка патология, има своя радар за истинност, смята Ирина Кирякова. „И усеща къде е бил верен, къде е бил фалшив, кое е истински ценно, кое е маска и е роля.“
Защо днешните подрастващи са по-агресивни? Ирина Кирякова открива един от отговорите в това, че те „страшно много поемат и възприемат и много по-малко пространство има за отдаване“ и изразходване във вид на физическа енергия.
„В момента голяма част от тях са подложени на това само да възприемат, само да се пълнят с информация и няма време това първо да се „храносмели“ – да видиш какво от това, което си получил, искаш да вземеш, какво искаш да изхвърлиш, как то работи за теб. И след това – онова, което ти е в повече като напрежение, да го изхвърлиш някъде, да намериш креативни форми за това.“
Желанието на много родители да дадат свобода и твърде либералните нагласи пък са довели до липсата на граници къде да спреш, допълни психотерапевтът и даде пример как нейна преподавателка по гещалттерапия обяснила проблема с границите и свободата.
„Тя казваше: представете си, че живеете на върха на много висока сграда, имате прекрасен апартамент там, с невероятна тераса, с прекрасна гледка, но тази тераса няма парапет. Помислете каква част от пространството ще усвоите и ще ползвате спокойно. А сега си представете същата тази тераса с парапета. Ето това е свободата –много повече пространство ще използваш, когато знаеш къде са границите ти. Рангел Вълчанов в едно интервю казваше: обичайте оковите си, те са вашата свобода. Свободата не е липса на граници. Свободата е осъзнаване на границите и движение в рамките на тия граници. Другото е хаос“.
Агресията е реакция. Преди агресията обикновено има страх или болка и агресията се явява реакция на този страх или на болката, изтъква Кирякова. „Но понякога може въобще да не достигнем до страха, въобще нямаме усещането, не се свързваме с него. Толкова бързо идва атаката като най-добрата защита, че ние дори не си даваме сметка колко сме уплашени.“
Отвъд здравия егоизъм сме отишли в крайност, в която забравяме за другия, споделя други свои наблюдения Ирина Кирякова. „Ние сме клетки от голям организъм. Ако една клетка воюва с друга клетка, на ниво тяло знаем какво означава това. На ниво социум е същото.“
Най-много сега са хората, които страдат от нарушена връзка съ себи си и с другия, коментира наблюдения от практиката си тя.Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София. Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..
Навръх рождения ден на програмите на БНР "Хоризонт" и "Христо Ботев" "Изотопия" припомня интервюто, с което започна настоящия радиосезон, за да засвидетелства уважението на голямото радио към малкото – някогашната радиоточка . С течение на времето нещата се променят. В България изучава културното наследство в Самоковско, но и в..
Исус Ангелов е потомствен музикант, наследил таланта си от дядо си и баща си. Обича да работи и да постига целите си. С един акордеон може да предаде звука и на други музикални инструменти, като орган и цигулка. „Музиката я поставям на първо място и се радвам, че като един символ на столицата, свирейки къде ли не, създавам настроение, радости..
Д-р Людмила Баждарова е гост в рубриката "Горещи сърца". Тя е педиатър, неонатолог и детски кардиолог. Завършва Медицинския университет в София през 1990 г. През 2001 г. придобива своята първа специалност Детски болести. През 2006 г. придобива специалност - Детска кардиология, а през 2021 г. - и третата си специалност - Неонатология...
Как България да напредва? Калин Симеонов – носител на награда "Джон Атанасов", има своя отговор. Страната трябва да задържа умните програмисти. Тази година заедно с Драгомир Попов той е отличен с грамота "Джон Атанасов" в категорията "Ученици и техните преподаватели". Калин Симеонов започнал да се занимава с програмиране от интерес...
Драгомир Попов е един от тазгодишните носители на грамота от наградите на името на Джон Атанасов. Драго е от Перник, учи в Софийския университет и мечтае да програмира алгоритми за игри. Младежът учи софтуерно инженерство във Факултета по математика и информатика . Смята, че "това е поле, което въпреки навлизането на ИИ ще може да устои..
Сертификат за номинация в категория "Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти" тази година получи Теодор Николов. Той е учител по информационни технологии в плевенското ОУ "Васил Левски". Просто нещата се получават, казва Николов, чиито ученици са неколкократни национални шампиони в STEM конкурси, национални състезания по..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да..
В първото издание на предаването "Политически НЕкоректно" през новата година гостуват журналистите Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, автори на..