Кадри Лийк е дългогодишен директор на Международния център за изследвания в отбраната на (International Centre for Defence Studies) в Естония. През 90-те години е работила като кореспондент в Москва за редица естонски издания.
„Аз мисля, че президентът Путин иска да остане на власт, но в същото време иска и по някакъв начин да се оттегли. Това, което напоследък се вижда в Русия, е подготовка на Путин за постепенното оттегляне от властта. Но това ще е изключително бавен процес“, коментира Кадри Лийк пред БНР.
„Той вече даде своя сигнал, че не трябва да има нов Путин - един супер президент, съсредоточил в себе си цялата власт. Човек, който може да има два мандата последователно, след това да се оттегли за известно време и пак да дойде на власт по някакъв начин. Това няма да бъде възможно. Затова властта трябва да бъде разпределена по някакъв начин. Държавата и правителството ще имат повече власт, президентът няма да има толкова много власт. Държавният съвет ще бъде тази платформа, през която президентът Владимир Путин ще прокарва политиките, които са важни за него. Упражняването на властта ще става по–избирателно. Той ще се занимава само с онези неща, които са интересни за него и там, където неговата намеса е много важна. Няма да се занимава с дневните управленски въпроси на държавата“, така Кадри Лийк описва процесите около дебатите за нова конституция на Русия.
„Той вижда своята роля по образа на някои китайски лидери. Да се оттегли от властта, но да остане достатъчно влиятелен. Нещо като върховен лидер, както е в Иран например. Но с уговорката, разбира се, че в Иран има и религиозни измерения властта, което самият Путин няма. Но в руския контекст това, което се случва, е интересно, защото Русия никога не е имала нещо такова в политическата си история. Да имаш един влиятелен бивш лидер, върховен лидер - това просто никога не се е случвало. Руските лидери, от историята го знаем, са били пожизнени лидери. А онези, които са били живи, след оттеглянето си никога не са запазвали своето влияние. Но с Путин е различно. Системата има нужда от него“, подчертава Кадри Лийк.
Какви се новите лидери на външната политика на Русия, за които Лийк говори в изследването си?
„Изследването е направено на базата на 18 интервюта с млади политици, които работят в министерствата, например на външните работи, правителствени офиси, хора от академичните среди. Опитах се да разбера какво всъщност е тяхното мнение, техният начин на мислене. Затова написах и този документ. И той даде изключително нюансирана картина. Поколението, което в момента се появява, е много близо до реалността. Критично е и не се влияе от ничия пропаганда – независимо дали става въпрос за пропагандата на Владимир Путин или друга пропаганда. Не се подвеждат по идеологиите и остават доста близо до собствените си разбирания за съвест. Много от тях се опитаха да създадат свои инициативи или се опитват да бъдат верни на съвестта си и в същото време да бъдат верни и на страната си. И това, което се откроява, е едно разочарование. Разочарование, породено от факта, че НАТО се разширява на изток.“
Дали в бъдеще диалогът между Европейския съюз и Русия би бил много по-лесен тъкмо заради това ново поколение, което се занимава с руската външна политика?
„До някаква степен да, но все още не. И двете страни трябва да направят необходимото, за да се сбогуват, да се разделят с амбициите, които са имали. Къде отиде онази представа, че Европейският съюз и Русия ще работят заедно? Чието сътрудничество е интензивно и ще споделяме не само интереси, а и ценности? Това няма да се случи. Ще отнеме време. Години не, десетилетия все пак. Една от причините е, че за Европа анексирането на Крим беше като удар. Разликата в мненията беше очевидна с Русия.“
Европа също трябва да преосмисли визията си за връзката й с Русия, смята Кадри Лийк. „Онази визия, която имахме като представа за връзките ни от 90-те години на миналия век, просто не се случва. Казваме „Русия е враг“, обаче не за всичко и невинаги.“
„За възприемането на Русия от страна на Европейския съюз дори не е необходимо да има ново поколение. Този разговор вече започна - чрез френският президент Еманюел Макрон. Неговите идеи са много реалистични, но все още смятам, че до началото на разговори ще мине много време. Политиката ни ще бъде смесена. В някоя от сферите ще бъдем конкуренти, надявам се да не е във военната. В други ще си сътрудничим. Всъщност, по-младото поколение в Русия ще улесни комуникацията, тъй като те са по-практични и разговорите могат да се случат по-лесно. Но тяхното идване на власт ще се случи постепенно. Тези хора, някой от тях, работят за Външното министерство. Те общуват в рамките на съществуващите за тях структури. Лека-полека те ще бъдат въвличани. Има и други фактори, които формират външната политика на Русия - новото поколение невинаги идва с тотално нова визия и представа за отношенията. Някои ще бъдат зависими от решенията, които ще се вземат от „върха“. Единствената ми надежда е, че младите хора всъщност са либерално настроени и една авторитарна Русия не би била възможна“, изтъква Кадри Лийк.
Според Лийк повечето европейски държави имат обща политика спрямо Русия. Общата политика обаче винаги означава ограничения.
„Скорошни изследвания показват, че Европа трябва да бъде един играч по отношение на Русия... Държавите по принцип не „вярват“ на двустранни отношения. Използват ги само за икономически връзки, както правят Италия или Австрия. Но когато е нужно да се правят по-големи неща, връзката с Русия е нужно да бъде на ниво Европейски съюз. Смятам, че България ще е в позиция да предаде на ниво ЕС опита си в контактите с Русия. Така може да се използва една банка с идеи, от която да се черпят практики и политики спрямо Русия. Всяка държава има експерти, но не мисля, че те се използват, за да оформи цялостна обща политика. Трудно е да се прави това нещо, защото и тези, които вземат решенията – политиците, са подложени и на други влияния.“
Заплаха ли за Европейския съюз новата Русия, за която Кадри Лийк говори?
„Зависи. Не смятам, че Русия е наследила агресивни намерения срещу европейските държави. Но докато Путин е начело на външната политика на Русия, а това ще продължи да бъде за известно време, Русия ще вижда света като сфери на влияние - Европа за нея е американска сфера на влияние. Затова когато говорихме за балтийските държави, притеснението ми не е, че Русия иска да окупира тези територии и да възстанови Съветския съюз, не виждам в подобно мислене в Москва. Това, което ме тревожи, е, че ако връзките между Съединените щати и Русия се обтегнат по някаква причина - например Сирия, Украйна - тогава Русия ще покаже своето недоволство и ще направи нещо в балтийските държави. Просто защото счита балтийските държави за американски. В този смисъл, да, много европейски държави могат потенциално да бъдат заплашени от Русия.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл."Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето. "Човекът, който..
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...