Юмит Есер е завършил история в два от най-добрите турски университети – Средноизточния технически и университета „Сабанджъ“ и е извоювал докторат в престижната лондонска Школа по ориенталски и африкански изследвания.
За нас, българите, създаването на самостоятелна българска Църква е събитие с огромно значение. Важно ли е обаче това събитие в по-общ план исторически план? Юмит Есер е категоричен, че отговорът е „да“:
„За да разберем значението на това събитие, първо трябва да разгледаме самоуправлението на немюсюлманите в Османската империя. Както повечето средновековни империи, тя е многоетническа и мултирелигиозна. Отношенията между османската власт – Високата порта, и немюсюлманите са базирани на ислямското право шариа.
На немюсюлманите се дава възможност да изповядват религията си, в замяна на което плащат специален данък - джизие. Гръцката православна общност – или миллет-и Рум, както се нарича тя на османотурски, е била най-многобройната немюсюлманска общност.
В нея обаче са се включвали не само гърци, но и албанци, православни араби, славяните в империята, дори някои православни турскоговорящи.
През 19-ти век обаче разпространението на идеите на национализма подготвя почвата за реорганизация и умножаване на броя на милетите в османската система“.
Отделянето на Българската екзархия означава радикална промяна на османската държава и общество след документа от 1856 г., приет след Кримската война и предвиждащ реформи в империята, пише Юмит Есер. Той допълва:
„Става дума точно за преструктуриране и раждане на нови милети като арменците католици, протестанти, и най-накрая – трусът в православната общност – раждането на българския милет след фермана от 1870 г.
Основаната (при създаването на независима Гърция) в Атина гръцка църква е била активна само в границите на Гърция, докато Българската екзархия има по-дълбоко влияние, защото след 1870 г. се оказва, че в османската столица има две различни религиозни институции и те са почти с равен статус, въпреки че Патриаршията не признава българската Патриаршия до 1945 г.“
Искането на българската общественост за самостоятелна църква намира донякъде неочакван съюзник в лицето на османските власти. Нашият събеседник обяснява причините:
„Според мен, основната мотивация на Високата порта е била да приложи принципа „разделяй и владей“. Тази тактика е била прилагана и в други райони на империята.
Тя побеждава Русия по време на Кримската война само благодарение на помощта на своите западни съюзници Франция и Великобритания. Заради това, опасявайки се от нова война с Русия, османските държавници предпочитали да държат разделени привържениците на Константинополската патриаршия и на българската Екзархия. Това е гарантирало и по-ефикасен контрол върху тях“.
Българските първенци се възползват и от вътрешнополитическите промени в Османската империя и започналите реформи след Кримската война, които осигуряват подходящ контекст за исканията им. Междувременно се ражда и независимото Кралство Гърция, което също променя калкулациите в района:
„Първоначално Гърция е била малка държава, но след прочутата реч на Йоанис Колетис в гръцкия парламент през 1844 г. за т. нар. „Мегали идея“ или план за Велика Гърция, гръцките държавници започват политиката за разширяване на техните територии.
Така османската столица Константинопол се превръща в център на дипломатическа борба след Кримската война.
От дистанцията на времето личи, че последиците от отделянето на Българската екзархия са впечатляващи. Юмит Есер:
„Разбира се, най-важната последица е признаването на българския милет като отделно общностно-политическо тяло от гръцкия милет. Това е резултатът, за който българският елит се бори около половин столетие.
Ферманът за създаване на Българската екзархия подготвя и почвата за Македонския въпрос – поредица от военни и политически конфликти в последните години на Империята.
Съревнованието между патриаршисти и екзархисти е било най-ожесточено в регионите със смесено население – например Битолският и Солунският вилаети.
Особено внимание заслужава чл. 10 от Фермана, който прогласява, че Екзархията ще контролира 15 митрополии в дунавските провинции, но според тази клауза, дадена област може да се присъедини към Екзархията, ако 2/3 от населението поиска това.
Така се създава съревнованието между Вселенската патриаршия и Екзархията кой да контролира повече градове в македонските провинции на Империята“.
През 1872 г. Дебър и Кичево се присъединяват към Екзархията, а след Освобождението българското княжество полага усилия пред Високата порта, които се увенчават с успех, и получава разрешения – берати, за поставяне на български владици и в Скопие и Охрид, а по-късно Велес и Неврокоп – днешният Гоце Делчев.
Историкът Юмит Есер обобщава:
„Разширяването на Българската екзархия продължава до 1910 г., включително и с епархии край Черно море. Това е дълъг процес, продължил около 40 години“.
„Тайният герой в тази история е трудно да бъде видян днес. Има много важни фигури в българското Възраждане, но искам да насоча вниманието ви към влиятелната тогава българска общност в османската столица. Понастоящем цариградските българи са само няколкостотин, но до Балканските войни Константинопол е бил важен културен и икономически център за българите и е играл ключова роля. Ферманът от 1870 г. не би бил възможен без техните усилия“.
В книгата си Юмит Есер определя отделянето на самостоятелната Българска църква като най-силния удар срещу идеята за съществуване на единен гръцки православен милет в рамките на Османската империя:
„Османската империя наследява съществуването на 4 православни патриарха – в Константинопол/Истанбул, в Антиохия (днешна Антакия, Турция), Йерусалим и Александрия в днешен Египет. Властта на константинополския патриарх се простира от Балканите до линията Адана – Трабзон, т.е. приблизително до р. Ефрат.
След създаването на Ипекската/Печката патриаршия през 1550-те години от великия везир Мехмед паша Соколлу/Соколович тя не е точно съперник, а по-скоро партньор на Константинополската патриаршия.
Печката патриаршия и Охридската архиепископия прекратяват съществуването си през 1760-те години. До фермана от 1870 г. Константинополската патриаршия контролира изцяло духовниците, църквите и манастирите на Балканите и голямата част от Анадола.
С Българската екзархия се създава друг конкурент на Патриаршията на Балканите, при това центърът на Екзархията е много близо до механизмите на управление на империята – столицата на империята Константинийе или Константинопол. В устата на лъва, така да се каже“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Какво е подтикнало Юмит Есер да се заеме с разработването на темата? Младият изследовател обяснява:
„Началото на интереса ми беше поставено по време на магистратурата ми в университета „Сабанджъ“ в Истанбул.
Освен това баща ми е роден в района на Кърджали и аз също придобих българско гражданство и заради това се посветих на темата за създаването на българската държава в края на 19. Век.
За написването на книгата между 2016 и 2018 г. изследвах архиви в Истанбул, Лондон и Париж“.
В 1:00 ч. българско време започнаха да затварят секциите в няколко американски щата, в които се гласуваше за следващ американски президент. Ясни са и първите резултати. Кандидатът на Републиканците Доналд Тръмп води в електоралната подкрепа. Асошиейтед прес и СиЕнЕн прогнозират, че засега Тръмп печели 101 електорални гласа, а Харис - 71. Кандидатът на..
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви за "първи боеве" между украински и севернокорейски войски: "С първите боеве със севернокорейските войници се отваря нова страница на нестабилност по света. Трябва заедно с целия свят да сторим всичко, така че тази руска стъпка към разширяване на войната и открита ескалация да се окаже губеща - и за..
Сериозни рокади в израелското правителство. Израелският премиер Бенямин Нетаняху назначи Гидеон Саар за нов външен министър, след като стана ясно, че предшественикът му ще поеме ресора "отбрана", а досегашният военен министър е уволнен. От канцеларията на Нетаняху обявиха, че днес премиерът е разговарял с Гидеон Саар и му е предложил той и неговата..
Няколко хиляди души протестираха тази вечер в северния сръбски град Нови Сад пред железопътната гара, където миналата седмица се срути навес и загинаха 14 души. Протестът почете с минута мълчание за жертвите, сред които и две деца. Броят на загиналите при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад нарасна на 14 Вучич: Всички виновни за..
Няколко души са арестувани при операция на ГДБОП в София и Перник. От свои източници БНР научи ,че акцията е проведена срещу група, занимаваща се с изнудване и рекет. По първоначална информация до момента са арестувани двама души. Те са били задържани в момент на получаване на част от искана от тях сума. Разследването по случая..
Израелският премиер Бенямин Нетаняху уволни министъра на отбраната Йоав Галант заради срив в доверието по време на войната срещу "Хамас" в Ивицата Газа, предаде АФП. "През последните няколко месеца това доверие се разклати. С оглед на това днес реших да прекратя мандата на министъра на отбраната", заяви Нетаняху в изявление, публикувано от неговата..
За една година управление ръководството на Община Ловеч е успяло да разплати близо 5,5 милиона лева натрупани от предходното ръководство и неразплатени задължения, за които не е било осигурено финансиране. Настоящото ръководство е заварило О бщината в тежко финансово състояние и сериозен бюджетен дефицит. Заместник-кметът Цветелин Винчев поясни какво..
Мениджър на хотел в село Кранево обсипал с шамари и юмруци деца - футболисти от Силистра, защото играели на гоненица по етажите . Така завършва..
"Не може да не се гордеем, че ние сме тези, които водим едни нации на Антарктида". Това заяви пред БНР председателят на Българския антарктически..
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..