В Германия отново се търси председател на управляващия Християндемократически съюз на канцлера Ангела Меркел. След като ХДС подкрепи заедно с крайната десница избора на нов премиер на източногерманската провинция Тюрингия, лидерът Анегрет Крамп-Каренбауер се видя принудена да подаде оставка след едва 14 месеца на поста. Защо и в България гледаме с интерес към извънредния конгрес в края на април в Берлин? Весела Владкова разговаря с политолога проф. Ханс Форлендер от университета в Дрезден.
Защото и за България е важно, кой ще управлява в Берлин след ерата Меркел. Защото новият лидер на Християндемократическия съюз е негласната кандидатура на партията за канцлерския пост след парламентарните избори догодина. Именно това е залогът, когато на 25-ти април управляващите християндемократи се съберат в Берлин на извънредния конгрес. 1001 делегати ще избират между тримата претенденти: Фридрих Мерц, Армин Лашет и Норберт Рьотген. А когато става дума за следващия канцлер на Германия, в играта влиза и четвърто име - това на баварския премиер и председател на посестримия Християнсоциален съюз Маркус Зьодер. Защото номинацията на шпитценкандидата е съвместно решение на ХДС и ХСС.
Когато в края на април ХДС избере нов председател, партията на политическия център, както обича да се нарича съюзът, индиректно ще отговори и на серия крайно належащи въпроси: накъде тръгва Германия, най-мощната европейска икономика и водеща политическа сила на Стария континент? Колко дълбоко е разделението след безпрецедентната бежанска криза от 2015 година, предизвестила началото на края на ерата Меркел?
Кои са претендентите за престола? Всички говорят за консерватора Фридрих Мерц, чието политическо его сякаш все още е силно наранено от Ангела Меркел: Бившият председател на парламентарната група на ХДС малко или много беше принуден да напусне поста си преди 20 години, опита да оглави партията през декември 2018 г., но отстъпи пред Анегрет Крамп-Каренбауер със само 16 гласа по-малко. Според проф. Форлендер от Дрезденския университет Фридрих Мерц иска да върне християндемократите там, от където идват.
Шефът на комисията за външна политика в Бундестага Норберт Рьотген, който пръв обяви кандидатурата си, някога също принуден да напусне министерски пост в кабинета на Меркел, е смятан за аутсайдер в предстоящото състезание. А министър-председателят в западната провинция Северен Рейн Вестфалия, Армин Лашет, предприе неочакван ход, като обяви кандидатурата си съвместно с младия здравен министър Йенс Шпан, за да обедини от една страна привържениците на Меркел, които са и негови привърженици, и по-консервативно настроени съпартийци, които симпатизират на 39-годишния министър. „Този добре премислен ход може да му осигури победата“, смята професор Форлендер.
Същественият въпрос извън конкретните имена обаче е, какво се случва с политическия център в Германия, чийто едноличен изразител доскоро беше Християндемократическият съюз, и чиито избиратели все по-често слагат кръстчето в избирателната бюлетина срещу името на Зелените?
Политическият център се фрагментира, разпада се на отделни части. Една единствена партия вече трудно може да обхване тези избиратели. Това проличава особено ясно във възхода на Зелените, които трупат значителна подкрепа сред градското население. Техните избиратели са в политическия център, но поставят нов акцент върху политиката за опазване на климата.
Привържениците на политическия център до голяма степен са консервативни, дясно мислещи хора. И затова вече не се чувстват достатъчно добре представени от Християндемократическия съюз, който под ръководството на Ангела Меркел зави наляво. Това е причината, някои избиратели на ХДС да предпочитат „Алтернатива за Германия“. Към това трябва да добавим и различията между жителите на големите градове и на малките населени места, където ХДС губи подкрепа за сметка на крайната десница.
Това пролича и в Хамбург, на последните регионални избори и единствени тази година. Преди това обаче избори имаше в източногерманската провинция Тюрингия, където патовата ситуация в местния парламент доведе до колаборацията между ХДС и крайнодясната „Алтернатива за Германия“ при избора на министър-председател. Консерваторът Фридрих Мерц, който иска да оглави християндемократите, смята, че най-важната му задача е да върне избягалите към крайната десница избиратели. И обяви, че ХДС е изправен пред избора „приемственост“ или „ново начало“, и обяви себе си за новото начало. Съгласен ли сте с Фридрих Мерц, проф. Форлендер?
Не, защото не разбирам, какво означава приемственост и ново начало. Според мен приемственост означава, ХДС да продължи да защитава интересите на либералното и дясно мислещо градско население. Според Фридрих Мерц новото начало е завой надясно и връщане към позиции, които ХДС заемаше през 50-те и 60-те години. Т.е. носител и рупор на строго консервативните католически ценности.
Това обаче би означавало, християндемократите да се откажат от либерално настроените си избиратели. Според последни данни това са около два милиона души, които гласуват за ХДС само заради Ангела Меркел като изразител на тези идеи. И в този смисъл новото начало би означавало стъпка назад.
Вероятно Фридрих Мерц иска да върне Християндемократическия съюз на позициите, които заемаше преди Меркел да стане партиен лидер, а след това и канцлер?
Така е, но това едновременно означава и свиване на палитрата избиратели, доброволен отказ от тези гласове, което в перспектива няма да помогне на ХДС да излезе от кризата, в която се намира. Така че за мен Фридрих Мерц изпраща много противоречиво послание.
Християндемократическият съюз трябва категорично да се разграничи от „Алтернатива за Германия“, защото тази партия се превърна в учебникарски пример за крайна десница с националистически привкус. Това важи особено за Тюрингия, където партията се опита да демонтира парламентарната демокрация.
В чужбина се интересуваме толкова много от вътрешнопартийните борби в управляващата партия в Германия, защото тя е борба и за наследството на Меркел, а за Европа има значение, кой ще управлява в Берлин. Смятате ли, че на извънредния конгрес на 25 април ще стане ясно, кой ще бъде следващият канцлер на Германия?
Въпросът за кандидат-канцлера няма да получи отговор на конгреса на 25 април, защото този въпрос се решава съвместно с баварския Християнсоциален съюз. ХСС - поне за сега - държи на своя лидер и баварски премиер Маркус Зьодер. Но има и още една причина.
Докато не стане ясно, докога канцлерът Ангела Меркел ще остане на поста си, няма да разберем, кой ще е шпитценкандидатът на ХДС/ХСС. За всеки би било пагубно да обяви кандидатурата си, докато Меркел е канцлер, защото ще бъде похабен, както се случи с Анегрет Крамп-Каренбауер. Затова ХДС/ХСС ще протакат номинацията на кандидат-канцлера, макар новият лидер, естествено, да има правото да е престолонаследникът.
Кога ще се оттегли Ангела Меркел?
Това не може да се случи без съгласието на коалиционния партньор, Социалдемократическата партия. Конституцията предвижда сравнително сложна процедура. Не е лесно и да бъдат свикани предсрочни избори. Така че смятам, че Ангела Меркел ще изкара мандата си докрай. Може би не до есента на следващата година, но все пак не очаквам скоро да се оттегли.
Дори и ако Фридрих Мерц спечели партийното състезание?
Да, въпреки това. Фридрих Мерц със сигурност ще побърза да се обяви за кандидат-канцлер, но единственото, което ще може да прави след това, е да чака. Социалдемократите заявиха, че ще продължат коалицията само, ако Ангела Меркел остане канцлер. Освен това те не искат предсрочни избори, защото имат нужда от време да се стабилизират. Така че Мерц може да тропа с крак колкото си иска, но това няма да го вкара по-скоро в кабинета на канцлера.
Коментара на политолога проф. Ханс Форлендер пред Весела Владкова можете да чуете в звуковия файл.
Ключови парламентарни избори се провеждат днес в Молдова. Вотът е решаващ за продължаване на европейския път на бившата съветска република и се провежда близо година след спечеления от проевропейската кандидатка Мая Санду и референдума за присъединяване към ЕС, доминиран с крехко мнозинство от привържениците на Съюза. Битката е за всеки глас, коментират..
Службите на националното здравеопазване във Великобритания отчаяно се нуждаят от специалисти, но британските лекари, работещи в чужбина, не могат да се завърнат поради "странни" бюрократични спънки, коментира "Таймс". Въпреки почти идентичното обучение, Обединеното кралство не признава специализирани медицински квалификации от Австралия и Нова Зеландия...
Днес започва конгресът на управляващата в Обединеното кралство Лейбъристка партия. Това обаче става в момент, когато премиерът и лидер на партията Киър Стармър е изключително непопулярен, а лейбъристите изостават в анкетите зад "Реформирай Обедиенното кралство" на Найджъл Фарадж. Конгресът се открива днес в Ливърпул и ще приключи в сряда със..
От 0 ч. по Гринуич (3 ч., българско време) отново са в сила санкциите на ООН срещу Иран, след като преговорите между Техеран и западните държави за ядрената програма на страната се провалиха, предаде агенция Франс прес, цитирана от БТА. Това става десет години след като мерките бяха отменени. Санкциите включват оръжейно ембарго и икономически рестрикции...
Международната общност е на прага на постигането на мирно споразумение за Газа, което най-накрая би могло да сложи край на двегодишния конфликт и хуманитарната криза, отнела живота на хиляди животи. Това заяви британският външен министър Ивет Купър в ексклузивно интервю за "Гардиън". Току-що завърналата се от среща на върха на ООН Ивет Купър заяви, че..
След като бе затворена за посетители в продължение на две години и половина поради ремонт и реставрация, Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Климент Охридски", най-старата у нас, отвори отново врати. Там днес се проведе "Есенен ден на астрономията" - от 16 до 22 ч., с вход свободен. Демонстрации на физични..
НАТО заяви в събота, че ще "прояви още по-голяма бдителност с нови многофункционални средства в региона на Балтийско море", след неотдавнашните инциденти с дронове в Дания. В изявление, изпратено по електронна поща до Ройтерс, алиансът заяви, че новите средства включват "платформи за разузнаване, наблюдение и разпознаване, и поне една фрегата..
Чехословакия беше научното страшилище на волейбола в света от средата на миналия век . Това каза в предаването "Събота 150" Асен Минчев, един от..
Жалбите на "Дойран 2025" и на ПП "Възраждане" няма да спрат процеса на присъединяване на България към еврозоната и въвеждането на еврото от 1 януари..
Президентът Румен Радев се държи конюнктурно и когато му е удобно да се държи антиправителствено и това му носи някакви дивиденти, той го прави,..