Надежда на границата на Европа

Първоначално върволиците от хора се насочваха към граничните пунктове с Гърция, само за да установят, че те са затворени и хората се струпваха пред тях в очакване. Често през онлайн приложения за комуникация или след като някой от присъстващите пуска слух, че гръцката граница е била отворена, започва масово движение към отсрещната страна, което няколкостотин метра по-късно отново спира пред загражденията и отпора на плътните редици от гръцки полицаи. Обезкуражени, хората се връщат в импровизирания лагер, откъдето само преди минути са тръгнали.

Постепенно очакването за скорошно достигане до Стария континент започна да избледнява. 

"Ако ще отворят границата, да кажат. Ако няма да отварят границата, добре, нека кажат. Ще се върнем, имаме жилища, едно-друго. В лагера има 4000-5000 души, но не всички са сирийци. Има афганистанци, пакистанци, всякакви националности. Няма условия. За Бога, срамно е!" Това казва пред "Хоризонт" сириец край пункта „Пазаркуле".

Мнозина от струпалите се са объркани от случващото се. От една страна те са чули, че границата е отворена, от друга - често пъти с цената на горчив опит, включващ побои или отнемане на телефони, документи, а понякога дори и на обувките им от страна на гръцките сили за сигурност - те установяват, че това не е така. 

От юридическа гледна точка за европееца един младеж на 16-17 години е непридружен непълнолетен. За човек от Афганистан или някои райони на Пакистан например това е млад мъж, който трябва да се грижи за семейството, братята и сестрите си. Мотивите за рискованото пътуване на повечето от хората са икономически.

"Ние не искаме да оставаме в Гърция, ще отидем в други страни, например Германия, заради децата. Там имам брат и сестра, заради това искаме да напуснем Турция. Положението в Гърция е много по-добро, отколкото в Афганистан, там се води война. Но няма да останем, а ще отидем в други страни".

Икономическата криза от последните години в Иран и Турция допринася за отчаяното решение мнозина да опитат късмета си в друга страна. 

"Сирийци сме и от 7 и половина години сме в Турция. На границата дойдохме онзи ден с бус, който организирахме сами за семействата си - общо 24 човека, платихме общо 4000 турски лири. Не сме имали проблеми в Турция, но няма работа, преди икономическата криза беше по-добре. В Сирия бях електротехник, в Турция се занимавах с поправки на електрически уреди", разказва един от мигрантите.

"Имаме късмет и ще стигнем до европейските страни, Канада или Съединените щати. Ако не, ще се върнем обратно в Анкара“, допълва сомалиец.

Тези събития обаче са златно време за шофьорите на таксита и микробуси, както и за тези от местните жители, които продават на мигрантите скара, айрян, хляб, дребни вещи. Някои бежанци се оплакват от отношението на местните хора.

"Това е фашистка държава. Този хляб го купихме от един турчин. В центъра на града струва 1 лира, тук ни го продава за 2,5-3 лири", коментира друг от мигрантите, недоволен от спекулата.

Мнозинството от местните хора обаче помагат, като раздават храна и вода на струпалите се по границата. Гостоприемни и набожни, група жители на Одрин казват, че е грях да не се помогне на нуждаещите се и раздават малки питки.

Стотици хора от десетки националности край турско-гръцката граница продължават с надежда да се взират в екрана на телефона, очаквайки вестта, че ще бъдат допуснати до мечтаната Европа.