Прекалено ляв ли е Бърни Сандърс за Америка?

„Бърни, ти беше победен от огромната подкрепа за мен от афроамериканците, беше победен от жените в предградията, беше победен от работещите хора в средната класа Бърни“. Така Джо Байдън обобщи бурната седмица, след която отново изглежда най-вероятният съперник на Доналд Тръмп на президентските избори през ноември.

Байдън спечели гласуването в 10 от 14 щата по време на т.нар. Супер вторник - най-голямото едновременно гласуване за президентската номинация на Демократическата партия. Той вече има повече делегатски гласове от досегашния фаворит - социалистът Бърни Сандърс. Утеха за сенатора от Вермонт е победата в най-населения щат от надпреварата - Калифорния.

Според критиците на Байдън, вицепрезидентът на Обама е фаворит не само на средната класа и афроамериканците, а и на милиардерите, с чийто пари от повишени данъци Сандърс иска да финансира плановете си за достъпно здравеопазване и образование.

Прекалено ляв ли е Бърни Сандърс за Америка? Доколко избираем срещу Доналд Тръмп е който и да е от двамата останали кандидати в надпреварата?

Преди две седмици в „Събота 150“ прогнозирахме, че надпреварата за президентската номинация на демократите ще се сведе до трима необичайни играчи - социалистът Сандърс, Пийт Бутиджидж и милиардера Майкъл Блумбърг. Опроверга ни въртележката на предварителните избори.

Джо Байдън се изправи от нокдауна с победа в Северна Каролина - първият спечелен от него вот при третия му опит да стане американски президент. Впоследствие донякъде изненадващо и непосредствено преди Супер Вторника дойде отказването на преките конкуренти на Байдън сред умерените кандидати - Пийт Бутиджидж и Ейми Клобушар. Впоследствие бившият вицепрезидент спечели голямото гласуване, включително в 7 щата, в които не беше водил кампания. След разочароващото си представяне зад него застана и Майкъл Блумбърг, който похарчи 500 милиона долара, за да спечели само в малката територия Американска Самоа. 

Отпорът на ядрото на Демократическата партия срещу Сандърс и идеите му да бръкне в джоба на богатите най-накрая се обедини в лицето на Байдън.

За борбата при демократите Константин Мравов разговаря с Нийл Срока от политическия комитет „Демокрация за Америка“, подкрепил Сандърс. Той е убеден, че през ноември демократите трябва да се обединят срещу Тръмп, дори срещу него да стои Байдън.

„Видяхме много ясна победа на вицепрезидента Байдън в Южна Каролина. Той спечели с подкрепата на по-възрастни афроамериканци и тази победа бе последвана от голяма вълна на подкрепа за Джо Байдън от страна на елита и  вътрешните кръгове в Демократическата партия. Такава подкрепа Байдън имаше и до момента, но не толкова категорична. Смятам, че комбинацията от победата в Южна Каролина и силните индикации, че елита на партията застава зад Байдън, доведе до силна подкрепа от пробизнес настроените демократи в страната. Така той успя да спечели толкова много щати в Супервторника“.

Станахме ли свидетели на конспирация, целяща да спре Бърни Сандърс?

„Това е не конспирация на елита срещу Сандърс, а обикновено отражение на реалността. В тази надпревара, както през 2016, а и много години преди това, Бърни Сандърс говори от името на милиони американци, които не са били представлявани във Вашингтон. Хора, търсещи лидери, които са готови да се опълчат на корпоративната власт и мощните интереси, направляващи политиката в Съединените щати. Това му спечели много подкрепа, но и ограничи възможността да привлече елита на партията. Това е голямо предизвикателство, предвид широката гама от политически разбирания, които партията представлява“, каза Строка.

След Супер Вторника за Бърни Сандърс изглежда все по-възможно повторение на 2016 година, когато загуби партийния вот от фаворита на естаблишмънта Хилъри Клинтън. От друга страна, прогресивните идеи на сенатора от Вермонт имат по-голям електорат, включващ гласоподавателите на Елизабет Уорън, която се отказа от надпреварата в четвъртък. Идеологическата близост между двамата обаче не е гаранция за подкрепа след пререканията помежду им и разочарованието на много избиратели, че отпадна и последната възможност за първа жена президент на щатите. 

Според Нийл Срока, за да запазят шансове, Сандърс и кампанията му със сигурност ще трябва да намерят път както към последователите на Уорън и Бутиджидж, така и към по-възрастните афроамериканци, стоящи зад Байдън.

Политическото чудо обаче е факт

Сенатор-социалист за втора поредна президентска кампания извоюва ключови победи и дотолкова промени поп-културния мейнстрийм, че участва в одобрителни скечове във вечерните шоута. 

„Мнозинството от гласоподавателите във всеки щат на Супер вторника, включително тези, в които Сандърс не спечели, подкрепят големите, смели и популистки леви идеи, които той и Уорън олицетворяват - здравеопазване за всички, Зелената нова сделка, по-високи данъци за милионерите и милиардерите. Преди 10 години беше невъзможно такива идеи изобщо да се обсъждат.

Без съмнение кампаниите на Сандърс и Уорън разшириха границите на политически-възможното в Съединените щати. Що се отнася до социализма като термин, невероятно е приемането му от толкова много млади американци, предвид историята на страната. Това ни показва, че все повече определящият диалог ще бъде върху конкретни политики, а не върху идеологически етикети. Независимо от настоящата надпревара, бъдещето на Демократическата партия е в прогресивните идеи“, посочва Строка.

Супер вторника обаче показа, че за голяма част от американците все още е трудно да възприемат левите идеи. Джо Байдън влезе в ролята на гласа на разума и получи нужната подкрепа, предимно от електората над 50-годишна възраст. Като прибавим и електората на републиканците, обединен зад Доналд Тръмп, Америка сякаш запазва облика си на консервативна страна.

Може ли "връщане към нормалността" да е успешен лозунг

77-годишният политик от кариерата е за екологични политики и по-сериозен контрол върху оръжията. При него обаче радикалните антикорпоративни послания липсват, а основното е - "връщане в нормалността" след 4 години Тръмп. Дали обаче това е достатъчно за победа през ноември? 

„Притеснявам се, че аргументът „Да върнем Америка в 2015“ може да не е достатъчен за спечелването на изборите есента. Това е ключовото послание на Джо Байдън. Ще излъжа, ако кажа, че нямам сериозни съмнения дали победа над Доналд Тръмп и изграждането на масови движения в бъдеще е възможна с послание, чийто хоризонт приключва през ноември 2020 година.

Изненадващо голямата вълна подкрепа за Байдън се дължи и на един вид страх, тъй като Бърни Сандърс е фундаментално различен кандидат. Мисля, че много гласоподаватели не са сигурни, че той може да спечели. Така те застанаха зад Джо Байдън, защото го виждат като победител, след като в Южна Каролина демонстрира, че все пак e способен да побеждава.

Такова гласуване от страх обаче напомня на изборите през 2004, когато Джон Кери спечели номинацията и после загуби от Джордж Буш-младши. Или 20 години по-рано, когато бившият вицепрезидент Уолтър Мондейл, популярен сред естаблишмента в партията, спечели напрегната партийна надпревара, за да загуби впоследствие в 49 щата от Роналд Рейгън“, каза Строка.

Той и други анализатори са сигурни, че демократите ще се обединят срещу Тръмп през ноември. Остава обаче борбата за традиционно негласуващите, които не са партийно ангажирани. В този електорат влизат и по-младите американци с право на вот.

„През 2016 Хилъри Клинтън не беше победена, защото Тръмп е получил милиони повече гласове. Тя всъщност спечели повече гласоподаватели на национално ниво. Но загуби, защото в отделни щати и в отделни окръзи, десетки хиляди изобщо не гласуваха. Те не усетиха, че Демократическата партия ще ги представлява и бяха сигурни, че Тръмп няма да ги представлява.

От една страна, младежкия вот не е достатъчен за спечелването на номинацията. В скорошната ни история обаче няма случай, при който президент-демократ да е спечелил, без да е ентусиазирано подкрепен от младите. През 2008 година Барак Обама спечели категорично с тази подкрепа. През 1992 демократите спечелиха неочаквано срещу Буш-старши, като Бил Клинтън отново имаше подкрепата на младите. През 2000, 2004 и 2016 демократическия кандидат нямаше подкрепа от младите по време на партийните избори и впоследствие загуби от републиканците. Тези неща трябва да се имат предвид, когато говорим за „избираемостта“ на един кандидат“, посочи Нийл Срока.

Целият разговор може да чуете от звуковия файл.