В операта „Сeвилският бръснар“ на Росини почти няма ария, която публиката да не познава и да не си е припявала. В спектакъла на Телавивската опера творбата бе поднесена в стилистката на нямото кино от началото на ХХ век. Интересът към спектакъла бе огромен. Не се е случвало друг път да ни спират почти от автобусната спирка с питане за излишни билети. И това на фона на затворената Миланска Скала заради настъплението на пандемията корона вирус и на отмененото участие на чужденци в телавивския маратон, което бе обнародвано точно по време на премиерата в оперния театър, който се намира по трасето му!
Още по време на увертюрата започна трескавото тичане, премятане, падане и ставане по сцената. Цялата комедия на ситуацията се „помещаваше“, според идеята на датчанина Мартин Лингбо, в двуетажна сграда с малки бръснарница и нотариална кантора на приземния етаж и с „падащи“, по-точно местещи се четвърти стени на двата етажа, така че действието ту бе в къщата , ту - на улицата пред нея. Интересно бе решението и на персонажите. Най-комичната и невзрачна фигура, изцяло решена със средствата на клоунадата, бе на граф Алмавива – френския тенор Себастиан Друа, който тук бе неудачник, страхливец, несръчен и каквото още ви дойде на ум.Ако не бе Фигаро и най-вече кесийките с жълтици, с които подкупва всички по пътя си, едва ли би се оженил за Розина. Що се отнася до красавицата, тя преди всичко се отличаваше с прекрасен глас- мецосопрана от Русия Айгол Ахметчина, и с пластичност. Танците й често изглеждаха доста съвременни, а зрителите още от първата сцена се възхитиха на Розина в мъжки бричове, която се опитва да избяга по завързани чаршафи от прозореца на втория етаж на къщата на настойника си. Следва комично гонене в стила на немите форми и, естествено , връщането й, завързана в чувал. Може би най-привлекателната фигура в този прочит на операта-буфа, която бе доведена до буфонада, в което не винаги преобладаваше добрия вкус ( но и в нямото кино той не е на първо място), беше образът на дон Базилио-Гуидо Локонсоло. Стройният красавец също не е безразличен на Розина, но има един съществен недостатък- доста е беден. Затова стигащият до пояса му граф Алмавива, с пълните с пари джобове, не можеше да не го измести от всяко невинно моминско сърце… Музиката, която ние познаваме като „ария на клеветата“, тук бе решена като алхимична сцена, може би с елементи на магьосничество, или най-малкото на впечатляващи химически експерименти с огнени и звукови ефекти, които дори накараха подслушващия Фигаро да „загуби“ за малко слуха си. Що се отнася до Фигаро - Джонатан Мишие, това не бе хитроумният симпатяга, с когото сме свикнали, а ленив тарикат, който освен с фризиране на перуки се занимава и с татуировки, а никога не пропуска да отмъкне, откъдето успее, каквото види. Клептоманията, заедно с любовта към подслушването, са главните му козове в мелодрамата на сцената. В решението на оперния спектакъл имаше и няколко безмълвни персонажи, които изпълняваха всевъзможни комични етюди. Едно бе сигурно: трите часа на представлението отминаха като една минута и нямашекак нито за миг зрителят да се отпусне и да поскучае.
„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..
Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..