Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Сивилов: Западът провокира просталинистки настроения в Русия

Промените в руската конституция имат вътрешнополитически фокус

Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

Перестройката до голяма степен стъпва върху отричането на периода на Сталин. Руското и съветското общество вече са преживели или се опитват да преживеят по някакъв начин тази травма. Западът обаче подклажда просталинистки настроения. Тезата е на историка доц. Александър Сивилов, преподавател, изследовател на Съветския съюз и координатор на Евразийския център „Via Evrazia“. 

„Това е един много дълъг процес в Русия и в Съветския съюз. Това нещо започва още 1955-56 година. Русия вече е минала през своя катарзис за разбирането на проблемите, които е донесло това управление. Тук обаче стигаме и до непрекъснатата атака, идваща от западното общество, останало встрани от всичко случващо се в Съветския съюз от 55-а нататък и в Русия след това. Руснаците са наясно с проблемите, които им е донесъл Сталин и когато им се натяква това нещо отвън, се засилват просталинистките тенденции в Русия. Много е странно като обществен процес, но съвсем ясно се наблюдава през последните години“, коментира Сивилов в предаването "Хоризонт до обед".

Доц. Александър Сивилов е на мнение, че историята като политически инструмент се използва много неумело и носи по-скоро негативи в отношенията между Европа и Русия.

На днешната дата преди 35 години руският лидер Михаил Горбачов става генерален секретар, а след това започва перестройката. Какво остана от перестройката 35 години по-късно?

„Първоначалната концепция на перестройката е за реформа на социализма. Ако говорим за тази реформа на социализма, от нея нищо не остава. Виждаме пълна промяна на обществото. В момента това, което имате в Русия, няма нищо общо със Съветския съюз“, посочи доц. Сивилов.

Каква е целта на обсъжданите промени в руската конституция? Видимо е, че Путин иска хем да запази контрола си, хем да остане на заден план, смята историкът.

„Тоест вероятно тук ще говорим вече за неговото влияние на ниво парламент. Идеята беше да се отнемат голяма част от прерогативите на президента. Все пак Русия ще остане президентска република.“

След налагането на днешния модел на президентска република от Борис Елцин през 1993 година сериозна промяна в руската конституция не е правена, уточни специалистът. „Така че моделът, по който до момента управлява Путин, всъщност не е създаден от самия него.“

Статутът в международното право на Русия до ден днешен е на правоприемник на вече несъществуващия Съветски съюз, заяви Александър Сивилов.

„Тя е държавата, която наследява най-сериозна част от позитивите и негативите, останали от СССР. Те наследяват възможността да контролират цялото атомно въоръжение на Съветския съюз, което е огромен лост за външна политика. От друга страна наследяват и най-голяма част от външния дълг на СССР и са принудени да го плащат. Тоест в международните отношения от тази гледна точка няма да настъпят много сериозни промени вследствие на тази промяна на конституцията. Просто досега това не беше записано в конституцията  на Русия, но де факто е така. Записва се по-скоро с цел да се въведе един нов поглед върху историята и формирането на новите национални идеи на Русия.“

Според Сивилов става дума за насочен изцяло към вътрешната политика акт. „Опит е да не бъде отхвърлена цялата тази прослойка от обществото, която носталгира по Съветския съюз. Да се привлече на страната на управлението най-голямата опозиционна партия и опозиционна маса, които са комунисти.“

„Аз не бих казал, че те ще търсят сериозна промяна на вижданията си в политическо отношение. Русия няма как да допусне, поне сегашното статукво не би допуснало до властта комунистическата партия или хора с по-радикални идеи. Голяма част от съвременната национална идентичност на руснаците се гради на събития, които са част от съветската епоха – например победата във Втората световна война. Това е ключов елемент от себеусещането на руснаците. Заради това те са толкова чувствителни, когато се поставя въпросът за преразглеждане на историята днес“, допълни историкът.

Съвременното руско статукво се опитва да използва само част от елементите на Съветския съюз – това, което е държавническо и което им върши работа, за да консолидират обществото, казва още Александър Сивилов. „Комунизма те го отричат и се стремят да вървят срещу него. Много интересна еклектика се получава.“

Има ли опит за реалибитация на силната ръка от времето на Сталин?

„Не може да говорим за пълен стремеж за реабилитация на Сталин. Има такива елементи в част от историческите среди, в част от обществото, много силни в комунистическата партия. Притеснително е това, че се вижда изключително силна подкрепа за Сталин в обществото. Последните изследвания показват, че почти 60% от хората определят Сталин като един от най-силните и най-добрите лидери на Русия въобще. Те го гледат като лидер на Русия – това е интересният момент. Можем да видим такива елементи, но на  официално ниво не можем да говорим за реабилитация на сталинизма по никакъв начин.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12

Малки производители изоставят розите си, големите - окрупняват

Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор.  Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...

публикувано на 02.06.25 в 08:16
Георги Ангелов с наградата Web Report за чиста журналистика за 2025 г.

Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..

обновено на 31.05.25 в 19:03

Битката за Полша: Избирателната активност ще е ключова

Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..

публикувано на 31.05.25 в 12:14

Проф. Марк Шанахан: Постигнатото между Великобритания и ЕС е по-скоро пиар

Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..

публикувано на 31.05.25 в 11:39

Пътешествие към мрака: Човекът е звярът в романа "Северните води"

Към дълбините на мрачната човешка душа...натам ни води излезлият наскоро роман на Иън Макгуайър - “Северните води”. Британският автор разказва историята на китоловен кораб, който през 1859 г. се отправя на последното си пътуване с пъстър, обръгнал и видял какво ли не екипаж, сред който има и убиец на борда.  Въздействаща, брилянтна и..

обновено на 31.05.25 в 10:12